Два са факторите, които водят до увеличение на инфлацията – цените на енергоносителите и спекулативни действия със стоки, произведени в България. Вижте например кюстендилските череши, които тръгват от производителите на цени около 1 лв. за килограм, а на пазарите в София се предлагат за 6 лева. Инфлацията у нас расте и от такива действия. Тя няма нищо общо със заплатите, както икономисти се опитват да обясняват. През последните седем години средната работна заплата отбелязваше двуцифрено увеличение – инфлация не е имало.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща със синдикални председатели от област Враца по време на отчетно-изборно заседание на Регионалния съвет на конфедерацията. Заедно с вицепрезидентите Даниела Алексиева, Тодор Капитанов и Огнян Атанасов, както и директорът на ИССИ Любослав Костов той коментира актуалните социално-икономически проблеми и приоритетите на конфедерацията за мандата до 2027 г.
Димитров постави акцент върху необходимостта от ръст на доходите и постигнатото от КНСБ увеличение на заплатите в публичния сектор чрез активното отстояване на предложенията за това при актуализацията на бюджета за тази година. Той посочи, че от предвидените 150 млн. лв. допълнително за образованието, 50 млн. са за увеличение със средно 5-6 процента на заплатите над ръста им с 12,5 на сто от април. От юли възнагражденията се вдигат и в системата на МВР, в общините, НОИ, висшите училища, Селскостопанската академия и др. КНСБ продължава да настоява за увеличение и на заплатите в Агенциите за безопасност на храните, борба с градушките и по горите.
Президентът на КНСБ посочи важността на потреблението като двигател на икономиката. Ако спрем да купуваме, никой няма да произвежда нищо, ще започне намаляване на заплатите, уволнения на хора. В същото време покупателната способност намалява. Увеличението на заплатите е пътят за излизане от кризата. Това е устойчивото решение, иначе рискуваме спад на икономиката, обясни Димитров.
В частния сектор в момента на годишна база увеличението на възнагражденията е 11-12%. Той се опитва да компенсира инфлацията. В редица предприятия, в които има синдикални организации започва договаряне на втори ръст на заплатите, посочи Димитров и предупреди, че който и да дойде на власт, както и да се казва следващият премиер, ще се сблъска с настояването на КНСБ минималната заплата от 2023 г. да стане поне 800 лв. Не ни чуха, че трябва да стане 760 лв. от 1 юли, но през есента ще влезе в сила директивата за адекватните минимални заплати, която предвижда минималната да е поне 50 на сто от средната за съответната страна. Това е уникална директива, борим се от 7-8 години за нея и тя ще даде тласък на това договарянето на заплатите да става през колективни договори, изтъкна още президентът на КНСБ.
Огнян Атанасов обърна внимание на важната тема за Зелената сделка и всички политики, които произтичат от нея, на необходимостта да се контролира дали се спазват изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, както и на това, че те наскоро бяха обявени от МОТ за основно човешко право на работниците.
На заседанието, което се провежда след Деветия конгрес на КНСБ през май, бе приет отчетът на регионалната структура за последните пет години, както и правилник за дейността през новия мандат. Председателите на синдикални организации одобриха единодушно кандидатурата на досегашния областен координатор Илонка Петрова за тази позиция и през следващите 5 г. Решението ще бъде гласувано от Координационния съвет на КНСБ.
