България има най-въглеродната и най-ресурсоемката икономика в целия Европейски съюз и това води до висока енергийна неефективност на производствените процеси, редица проблеми, свързани с конкурентоспособността на продукцията от гледна точка на енергийната ефективност на съответните производства. Въпреки че бяха направени огромни инвестиции през последните години в редица сектори, общата картина продължава да бъде такава. Затова у нас е нужна ускорена индустриална трансформация с привличане на мащабни нисковъглеродни проекти за производство – за зелен водород и батерии, както и необвързани с тях електропроизводствени мощности като фотоволтаични системи, т.е. от възобновяеми източници.
Това каза днес президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на семинар на синдикатите от Балканския регион „Добри работни места и справедлив преход в балканските страни”, на който конфедерацията е домакин. Организатори на мероприятието са Центърът за справедлив преход на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП), КНСБ и Конфедерацията на християнските синдикати (CSC, Белгия).
Участници в семинара, който се провежда в хибриден формат, са генералният секретар на МКП Шарън Бъроу, Саманта Смит – Директор на Център за справедлив преход към МКП, генералният секретар на CSC Мари Елен Ска, Франк Зиберн-Томас – ръководител на отдел „Справедлив зелен и цифров преход, изследвания“ в Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, конфедералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Людовик Воет, Якоб Ембахер от Европейската синдикална федерация на работещите в сектора на обществените услуги (EPSU), Том Делеу и Славица Узелач от Европейската федерация на работещите в строителството и дърводобивната промишленост (EFBWW).
От българска страна участват още Валентина Васильонова – председател на сектор „Земеделие“ в EFFAT и на Федерацията на независимите синдикати в земеделието в България и конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Александър Загоров, председателят на СФ „Металици“ Васил Яначков и председателите на синдикалните организации в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. Присъстват също представители на сръбските, северномакедонските, черногорските и румънските синдикати.
Сблъскваме се с редица сценарии, които се развиват от анализатори или консултантски центрове, според които загубата на 50-100 хил. работни места във високовъглеродните сектори, във въглищните региони, е лесно разрешим проблем, тъй като пазарът на труда е дефицитен. Това на макроикономическо ниво е факт. В България и в момента се търсят над 250 000 работници. Но те се търсят не там, където ще бъдат евентуално загубени, а предимно в София, където няма тежковъглеродни производства. Второ, това, което ни предлага пазарът, обикновено са работни места с далеч по-ниски характеристики и по отношение на заплащане на труда, и на сигурност и организираност, обясни пред аудиторията Пламен Димитров.
Даваме си сметка, че зеленият преход няма алтернатива. Но искаме да бъде поносим за работещите българи и да се гарантират инвестиции в нови високотехнологични производства за тези региони, където могат да пострадат работни места, заяви той. За България и за Румъния като членове на ЕС вече има осигурени средства и ние се опитваме да участваме в тяхното разпределение. За България те са около 5,7 млрд. лева по Националния план за възстановяване и устойчивост и са ориентирани директно за зелени и нисковъглеродни инвестиции, като отделно от Фонда за справедлив преход за трите въглищни региона ще имаме на разположение още над 1 млрд. евро. Сумарно държавата ще разполага с 4 млрд. евро, които са само за зелени и нисковъглеродни инвестиции и за териториалните планове за справедлив преход. Това обаче още не означава, че в нашата страна сме намерили нужните решения, каза още президентът на КНСБ.
Пламен Димитров коментира и необходимите стъпки за постигането на справедлив преход в Балканския регион. Едно от ключовите предложения на конфедерацията, което е залегнало в НПВУ, е създаване на държавно предприятие за конверсия на въглищните региони. Срокът за България за затварянето на въглищните производства е 2038 година, разясни той. Въпросът е как за тези 16 години да се намерят нужните решения и да се ориентират до 2026 г. средствата по плана за възстановяване, до 2030 г. по Фонда за справедлив преход и междувременно да се привлекат частни инвестиции от Западна и Северна Европа, които носят със себе си иновацията и технологиите. Добрите технологии за дадено производство биват внасяни от компаниите, които имат съответните патенти, а такива на Балканите няма. Тези допълнителни частни инвестиции биха могли да донесат технологичните решения, гарантиращи устойчиви, високотехнологични работни места с висока добавена стойност, т.е. с по-високо заплащане от сегашните. Именно в това се изразява справедливият преход – в по-добри, по-чисти и по-добре платени работни места, категоричен бе Димитров. Това е и директно послание към МКП и ЕКП– трябва да осъществим вътрешни синдикални алианси и да водим разговори за това как точно да си помогнем взаимно, тъй като нашата основна цел е да насърчим не само разбирането за зеления преход, а и практиката, случването на реалните процеси.
Генералният секретар на МКП Шарън Бъроу заяви, че за да се случи справедлив преход, е нужно хората и обществата да са в сърцето на политиките по климата. Както бе установено при подписването на Парижкото споразумение, е нужна работа на международно равнище. Затова и създадохме Центъра за справедлив преход. Климатичните промени и прехода към зелена икономика не трябва да са периферен въпрос, както на световната политическа сцена, така и в отделните държави. Време е да осъзнаем, че това освен за всичко друго, става въпрос и за здравето и сигурността на хората. Справедливият преход трябва да е в основата на икономическото развитие, завърши тя.
Мари Елен Ска разясни дейността на белгийските синдикати по отношение на зелената трансформация. Според тях справедливият преход трябва да бъде неотменна част от дневния ред на социалния диалог. Работата с научната общност и обмяната на опит с неправителствените организации също е ключов аспект за създаването на адекватни стратегии.
Конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Александър Загоров коментира опита и експертния потенциал, който синдикатите са натрупали по темата. „Нека имаме възможност да видим алтернативата, преди да развалим къщата, в която живеем“. Така той обобщи основното искане на профсъюзите.
Франк Зиберн-Томас разясни дейността на отдел „Справедлив зелен и цифров преход, изследвания“. Работата с работниците на място, създаването на работни места и предвиждането на ресурси за придобиване на нови умения на заетите в енергетиката и тежката индустрия са основни приоритет по пътя към справедлив преход. Присъстващите в залата проведоха дискусия със Зиберн-Томас по въпросите за енергийната бедност, работата на синдикатите, енергийните доставки, уязвимите групи и по-конкретно хората от селските райони, затварянето на въглищните централи.
Справедивият преход не е само за тези, които могат да си го позволят. Това е предизвикателство за всички общности в Европа. А за момента решенията, с които разполагаме са доста скъпи, каза конфедералният секретар на ЕКП Людовик Воет. Той отвори темата за колективното трудово договаряне като инструмент за защита на работещите. Предвиждането на преквалификация и гарантиране правото на обучение също е ключово условие за постигането на справедлив преход и осигуряването на качествени работни места. Важно е държавни власти да са наясно, че преходът се случва на работното място, а не по коридорите на властта, заключи Воет.
Утре, 7 юли, в рамките на семинара ще бъде излъчен филм за производството на стомана в България, последван от размяна на мнения с представители на ръководството на „Стомана Индъстри“ АД и СФ „Металици“.
