В близките две години инфлацията няма да се успокои до равнищата от преди кризата. Тя ще продължи да расте и догодина, макар и не с текущия темп. Реална помощ за хората може да има или през обезщетения, или през ръст на заплатите, а не чрез безсмислени харчове в бюджета като 25-те стотинки отстъпка за горивата. 500 млн. лева повече пари за заплати бяха разпределени с актуализацията на бюджет 2022. Но всички увеличения ще бъдат „изядени“ от инфлацията още през тази есен.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на отчетно-изборното заседание на Регионалния съвет на конфедерацията в Кюстендил. На срещата със синдикалните председатели от областта присъстваха и вицепрезидентите Даниела Алексиева, Тодор Капитанов и Огнян Атанасов, директорът на ИССИ Любослав Костов, както и зам.-председателят на ЦКК Райна Джагалова.
Димитров уточни, че причините за инфлацията не се дължат единствено на международния пазар и цените на енергоносителите, а и на спекулативните действия със стоки и услуги на национално ниво. Точно затова контролът върху цените е основен въпрос, който новото правителство, което и да е то, трябва да сложи на масата.
Голяма е вероятността да се стигне до предсрочни избори, каза президентът на конфедерацията, коментирайки текущата политическа обстановка в страната. През есента предстоят увеличения на цените на тока, водата, парното и газа. А с този процес идва и нова инфлация. Точно поради това, независимо кой ни управлява, трябва да се предвиди втора актуализация на бюджета за 2022 година, заяви Пламен Димитров. Тя е напълно възможна, тъй като инфлацията генерира повече приходи в държавата. Бюджетът има огромен буфер и без това да води до допълнителен дълг, може да се допуснат повече разходи за заплати и пенсии.
Това, което ще ни помага занапред в борбата за по-високи доходи, идва от ЕС, а именно директивата за адекватни минимални заплати и насърчаване на колективното договаряне, която вече е официализирана. Този път имаме оръжие, с което досега не сме разполагали, заяви президентът на КНСБ. Три са ключовите изисквания в нея към държавите. На първо място е определянето на методологията за изчисляване на МРЗ, така че тя да бъде поне 50% от СРЗ и не по-малко от заплата за издръжка. Второто задължение на страната ще бъде за следващите 5 години да постигне поне 80% покритие с КТД. За тази цел са нужни промени в Кодекса на труда, в Закона за държавния служител и др. И накрая – всяка фирма, която използва европейски средства, да има колективен трудов договор със своите служители и работници. А това означава в нея задължително да има синдикална организация. Популяризирането и осъществяването на тези процеси ще бъде първи приоритет на КНСБ през следващата година и половина, заключи Димитров.
Даниела Алексиева призова за общи усилия по отношение на синдикализацията и благодари на РС Кюстендил за активното участие и постоянство в инициативи и кампании на конфедерацията, особено в кампанията „Моето първо работно място“. Огнян Атанасов коментира ситуацията в региона по отношение на Зелената сделка и произтичащите от нея последствия. 140 млн. лева са предвидени за Кюстендил и региона по териториалните планове за справедлив преход. Вицепрезидентът подчерта, че това не са пари за инфраструктура, а за хората, които ще бъдат засегнати от промените.
На заседанието бяха приети правилникът за дейността през новия мандат и отчетът на регионалната структура за предходния. Единодушно бе приета и номинацията за областен координатор през следващите 5 г. на досегашния изпълняващ длъжността Яни Георгиев. Решението ще бъде гласувано от Координационния съвет на КНСБ.
