Нашите изчисления показват, че размерът на линията на бедност трябва да бъде 541 лева за 2023 година, и то отчитайки инфлацията за 2021 г., а не 504 лева, както предложи социалното министерство.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на отчетно-изборното заседание на Регионалния съвет на конфедерацията в Монтана. Вчера ръководството на синдиката посети по същия повод и РС Видин. На срещите със синдикалните председатели от двете области присъстваха и вицепрезидентите Даниела Алексиева, Тодор Капитанов и Огнян Атанасов, директорът на ИССИ Любослав Костов, зам.-председателят на ЦКК Райна Джагалова, както и националните секретари Марина Ставрева и Иванина Янкова.
Пред синдикалистите на двете заседания Димитров посочи, че има първи знаци за глобална рецесия. Това означава нов цикъл на задълбочаване на негативите. А за предприятията тя води до намаляване на поръчки и задържане на цени. Оттук следва спад на БВП и свиване на икономиката, като същевременно цените продължават да растат. Тази инфлация в никакъв случай не значи, че ще е последната, разясни той. В момента кумулативната инфлация за страната е 16%, а тази на малката потребителска кошница е около 45%. КНСБ успя да се пребори за 500 млн. лева повече за заплати с актуализацията на бюджет 2022 и това се случи въпреки управляващите, а не благодарение на тях, подчерта президентът на конфедерацията. Все пак останаха администрации без никакво увеличение, допълни той.
Трябва да опитаме да постигнем поне 15-20% ръст на всички възнаграждения, каза още Пламен Димитров. Според него с встъпването на власт на ново правителство тази есен ще има още една актуализация на бюджета.
Що се отнася до постиженията на конфедерацията по време на актуализацията на държавния бюджет, Димитров заяви, че тези синдикални организации, които протестираха, упражниха по-голям натиск върху управляващите и мобилизираха общественото мнение, успяха да постигнат целта си. За да ни чуят, са нужни кураж и постоянство, категоричен бе той.
Основните приоритети на конфедерацията по отношение на вътрешноорганизационното ѝ развитие коментира Даниела Алексиева. Тя заяви, че от ключова важност е популяризирането на синдиката сред младите хора и утвърден начин за това е кампанията „Моето първо работно място“. За оптимизиране на синдикалната дейност КНСБ разчита на разработените дигитални инструменти – дигиталната приемна, списание „Синди труд“, електронната платформа за обучения, добави Алексиева. Тодор Капитанов призова синдикалните председатели от Видин и Монтана да не толерират работодатели и местни управници, които не спазват закона, възпрепятствайки синдикализацията и заплашвайки с уволнения, и да използват мобилното приложение VOX за подаване на сигнали за нарушени трудови права.
Трудовите злополуки в България биват прикривани и то по най-жесток начин, подчерта Огнян Атанасов. Той припомни обаче, че правото на безопасност и здраве при работа бе прието като пето фундаментално право по време на Международната конференция на труда през месец юни и това следва да доведе до позитивни промени. Безопасните и здравословни условия на труд трябва да бъдат задължителен предмет на колективното договаряне, настоя Атанасов.
На заседанията синдикалните председатели от областите на Видин и Монтана приеха правилникът за дейността им през новия мандат и отчетът на регионалните структури за предходния. Единодушно бе взето решението за областни координатори през следващите 5 г. да бъдат номинирани досегашните изпълняващи длъжността Мария Лазарова (РС Монтана) и Любен Любенов(РС Видин). Решението ще бъде гласувано от Координационния съвет на КНСБ.
