Втора актуализация на бюджета е напълно реалистична. Тя може да е заедно и с бюджетната процедура за 2023 г. Това е изключително важно за всички плащания за социалната система, предвид ръста на цените и тежките месеци, които предстоят. Инфлацията е най-добрият приятел на всеки финансов министър, защото влизат средства в бюджета. Икономиката продължава да расте, има предприятия с двойни и тройни печалби и ако продължава този ръст на Брутния вътрешен продукт, до края на годината в бюджета ще влязат поне още 700 млн. до 1 млрд. лв. допълнителни приходи, извън гласуваните с актуализацията на бюджета от юли. Това предполага да бъде направен и подобен разход. Отделно, практиката показва, че капиталовите разходи няма да се изхарчат и наполовина. Всичко това означава, че няколко милиарда лева ще могат да се пренасочат към социални разходи.
Това обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща със синдикални председатели в Габрово. Там вчера се проведе отчетно-изборно заседание на Регионалния съвет на конфедерацията в областта. На него присъстваха и вицепрезидентите Даниела Алексиева, Тодор Капитанов и Огнян Атанасов, директорът на ИССИ и главен икономист на конфедерацията Любослав Костов, зам.-председателят на ЦКК Райна Джагалова, както и националните секретари Марина Ставрева и Иванина Янкова.
Димитров обясни, че КНСБ ще настоява с нова актуализация на бюджета да се разшири системата за подпомагане за отопление за домакинствата, които живеят под прага на бедност. Предвидените с промяната на бюджета от средата на годината 50 млн. лв. допълнително за целта няма да бъдат достатъчни. Под предложената от социалното министерство линия за бедност от 504 лв. за догодина остават над 1,5 млн. души. (Каква е позицията на КНСБ за обективната Линия на бедност вижте тук)
С втората актуализация на бюджета от есента минималната заплата може да бъде вдигната на 760 лв., за какъвто ръст КНСБ настояваше и от юли, а от 1 януари да стане 820-830 лв., обясни още Димитров. В частния сектор пък заплатите трябва да се вдигнат поне с 15-20%, за да се компенсира поне базовата инфлация.
Димитров разясни и важността на директивата за адекватните минимални заплати и насърчаване на колективното договаряне. С въвеждането ѝ освен тласък на колективното договаряне на заплатите ще се даде и възможност за реалното охраняване на синдикалното сдружаване, за промяна на редица закони, които сега пречат на синдикалната дейност – като тези за държавния служител, за МВР.
Президентът на КНСБ засегна и въпроса за либерализацията на цените на електроенергията за бита, която трябва да започне от началото на 2023 г. Обещанието за това, залегнало в плана за възстановяване и устойчивост, е дадено в друга среда. Да, единствени сме в ЕС с тези цени, но и също така сме единствени с толкова ниски доходи, подчерта Димитров. Политиците пропускат и темата за въглищните мини и централи. Без тях съседните ни страни – Гърция, Сърбия и Северна Македония, ще трябва да минат на режим на тока, тъй като разчитат на износа на произведеното от тях електричество. Вицепрезидентът Огнян Атанасов също подчерта трудностите, които произтичат от Зелената сделка, както и това, че и Германия, и Австрия отварят своите въглищни централи. Любослав Костов коментира предизвикателствата, свързани с дигитализацията, а Даниела Алексиева засегна приоритетите на конфедерацията по отношение на вътрешноорганизационното ѝ развитие.
По време на заседанието синдикалните председатели от областта приеха правилник за дейността на Регионалния съвет през новия мандат и отчета му за предходния. Единодушно бе взето решението за областен координатор през следващите 5 г. да бъде номиниран досегашният Росица Йонкова. Решението ще бъде гласувано от Координационния съвет на КНСБ.
