Още от самото начало на обявяване на Европейската зелена сделка, КНСБ, по чиято инициатива беше създаден Консултативния съвет по Зелената сделка, настоява за извършване на задълбочен социално-икономическия и екологичен анализ, в т.ч. оценка на въздействието върху най-силно засегнатите промишлени отрасли, енергетиката, транспорт и селско стопанство. Такива анализи и оценка до този момент в КСЕЗС не са разглеждани в дълбочина.
Това коментира за БТА Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ по „Социална защита, безопасност и здраве при работа. Справедлив зелен преход и екология“.
За съжаление, на заседанието на последното „издание“ на КСЕЗС се акцентира върху разработване на сценарии за спиране на изгаряне на въглища в България, което звучи абсолютно неадекватно в ситуация на световна енергийна криза, непрекъснато нарастващи цени на енергията в Европа и галопираща инфлация.
Атанасов посочи, че синдикатът участва активно в обсъждането на възможни решения, които да включват както постигане на дългосрочните климатични цели, така и осигуряване на гориво-енергийния баланс на страната.
От обявяването на Зелената сделка КНСБ настоява за извършване на задълбочен социално-икономически и екологичен анализ, в т.ч. оценка на въздействието върху най-силно засегнатите промишлени отрасли, енергетиката, транспорт и селско стопанство, отбеляза вицепрезидентът на синдиката. Пред КСЕЗС от КНСБ са подчертали, че няма нормативен документ, който да включва ангажименти за „постепенно спиране на изгарянето на въглища до 2030 г.“, каза Атанасов. Реформа 9 към Националния план за възстановяване и устойчивост включва ангажименти за изготвяне на пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България, както и разработване на няколко възможни сценария на политиката, като основа на план за постепенно прекратяване на използването на въглища с крайна дата до 2038 г., коментира той.
Очевидно е, че текущата ситуация налага въглищните мощности да бъдат използвани максимално, като тази необходимост ще се запази в следващите минимум три-пет години, допуска също Атанасов.
От КНСБ са гласували „против“ предложената Годишна програма на КСЕЗС, в която се предвижда изработването на пътна карта за двата сценария за декарбонизация на енергийния сектор. „Според нас в разумни срокове е необходимо да се извърши задълбочена предварителна работа по изготвяне на по-общ сценарий за декарбонизация с участието на всички заинтересовани страни, включително научни институции, като резултатите след това бъдат представени пред Комисията за енергиен преход“, коментира Атанасов.
Материалът в БТА можете да видите тук