Президентът на КНСБ Пламен Димитров и министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов обсъдиха приоритетите на страната в икономически и индустриален план до провеждането на парламентарните избори през есента.
Дискутирани бяха възможните решения на газовата и енергийната кризи, както и липсата на яснота по отношение на плана за възстановяване и устойчивост. Поставен бе акцент и върху необходимостта от качествен диалог между правителство, синдикати и работодатели.
На срещата присъстваха и зам.-министърът на икономиката Ирина Щонова, вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, консултантът по индустриална политика на конфедерацията Валентин Никифоров, председателите на СФ „Металици“ Васил Яначков, на НСФ „Метал-електро“ Илия Илиев, на ФНСОЛП Цветелина Милчалиева, на ФНСОХП Славчо Петров и на ФНСЗ Валентина Васильонова.
Пламен Димитров коментира първия знак за глобална рецесия, а именно намаляването на цената на металите. По думите му обаче в България все още не е стартирала подобна тенденция. Въпреки това липсата на доставки и енергийният крах не очертават позитивни прогнози за страната. „Най-евтиният газ е неизползваният газ“, каза президентът на КНСБ. Той посочи, че енергийните експерти препоръчват две решения. Едното е спирането на производството на ток от ТЕЦ София, а второто – по-ефективно използване на европейската солидарност, имайки предвид и доставките на азерски газ, които за други държави в ЕС са по-големи. Вариант е и България да изпълни договора си с „Газпром“ до края на тази година, но е немислимо да бъде подписан нов, категоричен бе Димитров.
Президентът на синдиката повдигна и темата за компенсациите на небитовите потребители. За момента такива за газа няма, но ако се премине на режим на по-скъпи доставки, ще трябва да бъдат въведени поне за индустриалните консуматори. Според данните 120 хил. домакинства са газифицирани, а компенсациите за бита са предимно за дърва, уточни Димитров.
Бизнесът държи много на енергийната компенсация, подчерта лидерът на КНСБ. Разчети на БЕХ сочат, че на месечна база за тази цел се харчат около 650 млн. лева. Енергетиката, която осъществява плащанията, акумулира печалби само за 400 млн. лв. Остават 200 млн. лева минус. Това е и причината с актуализацията на бюджета досегашното управление да заложи компенсациите до септември 2022 г., посочи Димитров. „Затова за нас е безалтернативна втора актуализация на бюджета“, заяви той. Инфлацията продължава да се увеличава, макар и с по-бавни темпове, което означава, че ще има 500 млн. лева повече в разходната част на бюджета. Той има буфери и дава възможност разходите по него да бъдат актуализирани, като се запази дефицитът, разясни президентът на конфедерацията.
Има неизпълнимост на две задължителни реформи, заложени в НПВУ, каза още Димитров. Според него в текущата кризисна ситуация е невъзможно намаляването на въглеродните емисии на страната с 40% до 2026 г. Либерализацията на цените на тока е другият процес, за чието протичане няма яснота. Президентът на КНСБ постави ключовия въпрос дали най-бедната държава в ЕС може да поеме борсови цени на електроенергията.
Вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов пък изтъкна, че министерството на икономиката трябва да има водещата роля в Консултативния съвет за Зелената сделка. Той разясни, че предложенията по пакета Fit for 55 касаят най-вече индустрията. „Ние не знаем точно какви позиции защитава държавата ни по тези теми. Нужна е оценка на въздействието на процеса към климатична неутралност върху тези икономически отрасли. Именно затова настояваме за механизъм за наблюдение изпълнението на НПВУ“, завърши Атанасов.
Васил Яначков подчерта, че в базовата индустрия елементите на зеления преход и дигитализацията са факт. „Нашето предложение е правителството да започне да коментира Зелената сделка, кръговата икономика и дигитализацията директно с предприятията“, каза председателят на СФ „Металици“.
Цветелина Милчалиева апелира министерството да проявява активност в диалога със синдикати и бизнес през отрасловия съвет за лека промишленост. „Имаме проблеми, но има и решения, които работодателите могат да дадат“, добави Милчалиева. Тя акцентира и върху необходимостта от дефиниране на отраслите на леката и тежката промишленост и ясно определяне на това кои са браншовете в тях. Славчо Петров предложи да бъде изготвен механизъм за черпене на газ. Според него, ако не се предостави достатъчно газ на хлебопроизводителите и млекопреработвателите, ще се стигне до продоволствена криза.
Министърът на икономиката Никола Стоянов изтъкна, че експертността при синдикатите е на много високо ниво. „Ще разчитаме на взаимодействие с вас, на подкрепа от страна и на синдикатите, и на работодателите. Вие можете да прецените какво да подавате към нас, кои цели са реалистични и кои действия са крайно необходими“, заяви той.
Определяне на механизъм за газа е нужен, a кабинетът припознава темата като от първостепенна важност, което се доказва и със създаването на Щаба в енергетиката, каза министър Стоянов.
Министърът на икономиката подчерта, че ще фокусира усилията си върху реално изпълними мерки. В работата си ще търси непрекъснат диалог със синдикати и работодатели за намирането на най-добрите решения, в това число и в усилията за върху по-високи доходи за хората. „Трябва да се насочат усилия за повишаване на производителността в икономиката, което е механизъм и за повишаване на доходите за трудещите се“, каза още Никола Стоянов.
Пламен Димитров и Никола Стоянов се споразумяха за осъществяване на редовни срещи между министерството, синдикатите и работодателите по ключови въпроси.
