Европейската конфедерация на профсъюзите публикува отворено писмо до европейските институции, с което настоява за приемане на силна директива за подобряване на условията на труд на платформените работници, която да не защитава икономическите интереси на платформите за сметка на социалните права, а е ефективен инструмент за борба с фиктивната самостоятелна заетост.
Призивът на европейските синдикати е във връзка с провелото се вчера изслушване в комисията по заетост, социални въпроси и приобщаване на Европейския парламент относно т.нар. досиета на Uber – глобалното разследване на тайните лобистки дейности и незаконни практики, извършвани от известната платформа с цел да се окаже влияние върху изготвянето на политики по целия свят, включително в ЕС. Изслушването бе съпроводено с демонстрация на ЕКП пред сградата на Европейския парламент срещу лобистката дейност на някои технологични компании и настояване за приемане на директива за условията на труд в цифрови платформи, защитаваща работниците. Предложението за новото законодателство бе публикувано от ЕК през декември миналата година.
Ето какво гласи текстът на писмото:
Настоящото писмо е съвместен призив на синдикатите, кооперативните предприятия и неправителствените организации към европейските институции за приемане на ефективна директива за подобряване на условията на труд при работа на платформа.
Ние не се противопоставяме на цифровизацията, а смятаме, че тя винаги трябва да осигурява социални подобрения, да спазва условията на труд и да се развива в сътрудничество с работниците и синдикатите.
Докато някои цифрови платформи за труд работят с истински самостоятелно заети работници, много от тях все пак упражняват правомощията на работодателите (като разчитат на рейтингови системи и извършват управление с алгоритми, наред с други форми на прилагане на контрол) и все още се представят като цифрови пазари, които само улесняват предлагането и търсенето между предприятие и клиент. Тази група цифрови платформи за труд основава бизнес модела си на създаване на конкуренция за права чрез засилване на надпреварата между работниците, прехвърляне на рисковете от дейността върху техните плещи и работа в законодателен вакуум, за да се извлекат максимални ползи.
Конкурентоспособността не трябва да е резултат от натиск за намаляване на трудовите права. Бизнесът е устойчив само ако се спазват трудовите права. Необходими са правила, за да се гарантира, че онези цифрови платформи за труд, които не работят с истински самостоятелно заети лица, не може да избягват своята отговорност чрез налагане на фиктивна самостоятелна заетост. Това е не само несправедливо спрямо техните работници, но и спрямо огромното мнозинство от предприятия, които играят по правилата, включително платформените кооперативи.
Тези некоректни практики имат и пагубно въздействие върху европейското общество, тъй като не само влошават условията на труд и качеството на живот на работниците, но и се отразяват негативно върху традиционната индустрия и публичните приходи. Като се има предвид, че този модел се разпространява в нови сектори, са необходими амбициозни законодателни действия, за да се избегне вредното въздействие върху устойчивостта на традиционния бизнес чрез нелоялна конкуренция.
Така наречената „икономика на платформите“ не е отделна част от икономиката. В „работата в платформата“ няма нищо структурно ново, което да пречи на общото трудово право и способността на синдикатите и работодателите да водят колективни преговори да я регулират. Работата в платформата в крайна сметка е дейност и тя е част от икономиката.
Приемането на регулаторен инструмент на равнище ЕС следва да има за цел приемането на минимални стандарти за защита, за да се гарантират правата на работниците, и в това отношение няма разлика с останалия свят на труда.
Бизнес моделът на платформите доказано не се ограничава до посредничество при предоставянето на услуги, а е неразривно свързан със сектора на дейност, в който те работят. Поради това те следва да се придържат към съществуващите секторни правила, които се спазват от повечето дружества.
На 9 декември 2022 г. Европейската комисия представи предложението за директива за подобряване на условията на труд в платформите. Проектът за законодателен акт включва, наред с други разпоредби, установяването на оборима презумпция за наличие на трудово правоотношение за работниците в дружествата, работещи в цифрови платформи, допълнена с обръщане на тежестта на доказване.
Преди гласуването в Комисията по заетостта на Европейския парламент бихме искали да обърнем внимание на два момента, които според нас са от решаващо значение за подобряване на предложената директива.
- Комисията направи така, че задействането на презумпцията за заетост да зависи от изпълнението на два от общо пет критерия. Това изискване ще даде възможност на цифровите платформи да изготвят договори и условия на труд по такъв начин, че да избегнат четири критерия на хартия и следователно да продължат с порочната практика на фиктивна самостоятелна заетост, както и умишлено да ограничат свободата на истинските самостоятелно заети лица по друг критерий. Освен това използването на критерии за задействане на презумпцията не отчита трудностите при налагането на правилна класификация от страна на платформите. Освен нарушаването на трудовите права, тези предложения отново ще отворят възможност за цифровите платформи за труд да осигурят нелоялна конкуренция срещу тези дружества, които спазват правилата. За да се предотврати това, трябва да се постави тежестта върху платформата да активира опровергаването на презумпцията, а не да оставя това активиране на плещите на работниците или на административните или съдебните органи.
Следователно отворените критерии трябва да помагат за опровергаване на презумпцията, а не да я активират. Това ще даде възможност на служителите да сключат трудов договор и ще защити самостоятелно заетите лица от подчиняването на платформи, какъвто е случаят в повечето традиционни дружества.
По подобен начин ограничаването на презумпцията за трудово правоотношение само до работниците, които завеждат дела пред съответния административен или съдебен орган, би довело до ситуации, в които двама или повече работници, извършващи една и съща работа за една и съща цифрова платформа за труд, ще се ползват с различни трудови статути. Това е атака срещу достиженията на правото на ЕС в областта на борбата с дискриминацията, върху които е изградено европейското трудово законодателство. Единственият правилен подход е Erga Omnes (закон или решение, което засяга всички страни, а не само пряко засегнатите, б.р.).
- Както всички други работници, тези, които преминават през платформи за цифров труд, трябва да имат достъп до социална закрила, както е признато в Европейския стълб на социалните права. Предложената директива следва да попречи на платформите за цифрова работа да разработват свои едностранни частни схеми за защита, особено когато това се прави с цел избягване на отговорността им като работодатели. Такива частни и непрехвърляеми схеми могат да създадат ефект на блокиране, като предвиждат социална зависимост от платформата за цифров труд и следователно да предизвикат дъмпинг с традиционните предприятия. В това отношение позоваването в съображенията на директивата на доброволното решение за заплащане на „социална закрила, застраховка срещу злополука или други форми на застраховка, мерки за обучение или подобни обезщетения на самостоятелно заетите лица, работещи чрез тази платформа (…), не следва да се разглежда като определящи елементи, показващи наличието на трудово правоотношение “ е много опасно и позволява създаването на трета категория работници, срещу което е насочена самата директива. В закона трябва ясно да се посочи обратното: подобно поведение от страна на цифровите платформи за работа трябва да бъде признак за подчиненост.
Според оценката на въздействието, публикувана от Комисията, от предложените мерки ще се възползват само 5,51 милиона от общо 28,3 милиона неправилно класифицирани понастоящем работници в платформите на равнище ЕС. Имаме резерви по отношение на методологията, използвана в това проучване, и е много вероятно броят на фиктивно самонаетите работници в цифровите платформи за труд да надхвърля значително оценката от 5,51 милиона. Като се има предвид, че според оценките на Комисията броят на работещите в платформите ще нарасне до 42,7 милиона в ЕС-27 до 2030 г., спешно се нуждаем от амбициозна и устойчива на бъдещето директива за защита на тази нарастваща група.
С надеждата, че споделяте нашата амбиция за икономика, която работи за хората и подкрепя европейските дружества, Ви призоваваме да предприемете стъпки, които ще направят настоящото предложение по-силно.