От много години Конфедерацията на независимите синдикати в България води последователна политика в посока присъединяване на страната ни първо към механизма за обменните курсове (ЕRМ II), а след това и към еврозоната. Според нас въпросът с членството на България в „клуба на богатите“ в ЕС трябва да бъде надпартийна цел, която не трябва да разделя обществото, а напротив, да го обединява в интерес на бъдещото развитие.
Влизането на страната ни в ЕРМ II през 2020 г. бе началото на дълъг процес. През последните месеци въпросът за членството в еврозоната се превърна в най-актуалната тема на икономическата политика в страната. Този въпрос беше обект на политизиране в контекста на предсрочните парламентарни избори и се използваше като основа за идеологически и геополитически конфликти. Според нас подобно говорене е погрешно и вредно за страната. В настоящия момент ни е необходима качествена подготовка за въвеждане на единната европейска валута и анализ на потенциалните възможности и предизвикателства при функционирането на българската икономика в рамките на финалния етап от Икономическия и паричен съюз. Това е отговорното и прагматично поведение, което съчетано с подходяща информационна кампания за обществото, трябва да осигури предвидимост и знание по този въпрос.
Припомняме, че ако стъпим въз основа на опита на страните, които се присъединиха към ЕС след 2004 г. и вече са членки на еврозоната, резултатите за българското стопанство в икономически и социален план биха могли да бъдат доста обнадеждаващи в дългосрочен период. Така например през периода 1999 – 2008 г. т.нар. периферни страни постепенно влошават своята конкурентоспособност и равнище на реална конвергенция в доходите, докато страните от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към еврозоната след 2008 г., не показват отчетливи признаци на загуба на конкурентоспособност в средносрочен план, а също така бележат и значителен ръст на реалната покупателна способност на доходите. Ако внимателно се изследва различният опит на двете групи страни, то много лесно може да се даде отговор на въпросите за това каква би могла да бъде конкурентоспособността на българската икономика и равнището на заплащане, ако страната ни приеме еврото като единна валута, и ако не го.
Освен това, важно е да не забравяме, че присъединяването на България към Икономическия и паричен съюз (ИПС) ще представлява крайната фаза от европейската интеграция на страната. Още с подписването през юни 2005 г. на Договора за присъединяване към ЕС (в сила от 1 януари 2007 г.) България се задължава да замени националната си валута с еврото, но без в правния акт да бъде предвиден краен срок за това. До момента на присъединяване към ИПС страната ни има статут на държава членка с дерогация, което означава, че няма пълни права в ИПС.
От гледна точка на последователността, първото условие за членство в еврозоната, е страната да е членка на ЕС. Второто условие е страната да участва във ВМ 2 и Единния надзорен механизъм на ЕЦБ. И на трето място, страната трябва да остане във ВМ 2 поне две години и да изпълни т.нар. Маастрихтски критерии за номинална конвергенция.
По отношение на формалните „Маастрихтски“ критерии за членство:
- Критерий за ценова стабилност: за период от една година преди прегледа на резултатите инфлацията не трябва да надвишава с повече от 1.5 пр.п. средната инфлация в трите най-добре представящи се държави от ЕС по отношение на ценовата стабилност – Към средата на 2022 г. България не изпълнява референтния критерий за ценова стабилност. Въпреки това, в средносрочен план се очаква натискът към повишение на потребителските цени в страната да спадне, което ще позволи по-висок среден темп на спад на инфлацията към края на годината спрямо средният темп на спад на страните-членки на еврозоната с най-високи стойности. Въпреки обективно наложилите се отклонения по изпълнението на този показател, възможностите за неговото изпълнение са все още значителни.
- Критерий за стабилност и устойчивост на публичните финанси. По време на прегледа на резултатите страната не трябва да бъде в процедура за прекомерен дефицит. Това означа, че съотношението на планирания или фактическия бюджетен дефицит спрямо БВП не трябва да надвишава 3%, а държавният дълг да не надхвърля прага от 60% от БВП – През периода 2016 – 2019 г. бяха отчетени нарастващи бюджетни излишъци в диапазона от 0.3 до 2.1% от БВП. Разпространението на пандемията от COVID-19 през 2020 г. и предприемането на дискреционни фискални мерки за смекчаване на негативните последици от нея доведоха до формиране на бюджетен дефицит от 4.0% от БВП. Въпреки това, бюджетният дефицит на сектор остана относително нисък в сравнение със средния за еврозоната размер от 7.1% от БВП. През 2021 г. останаха в сила част от антикризисните мерки за борба с икономическите и здравните последствия от пандемията, поради което дефицитът възлезе на 4.1% от БВП. Безпрецедентният характер на кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, беше причина през 2020 и 2021 г. ЕК да активира общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж, която бе удължена и за 2022 г. Прогнозата на КНСБ е, че няма да имаме проблем с изпълнението на този индикатор, тъй като включително и през 2022 г. е налице значително подценяване на БВП и приходите, а оттам и значително по-висок дефицит. Подобна тенденция на планиране на по-големи дефицити и отчитане на излишъци или по-малки дефицити, се наблюдава във всяка от предходните 8 години.
- Критерий за стабилност на валутния курс: участие във ВМ 2 в продължение на поне 2 години без да се наблюдават прекомерни колебания (+/- 15%) на местната валута от предварително определения централен курс. Също така, държавата кандидатка не трябва да е осъществявала през същия период девалвация на централния курс на своята валута спрямо еврото – България винаги е изпълнявала този критерии, дотолкова, доколкото в страната ни има действащ Валутен борд и фиксирано съотношение на националната валута спрямо еврото.
- Критерий за конвергенция на лихвените проценти: за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите дългосрочният лихвен процент не трябва да надвишава с повече от 2 пр.п. този в трите най-добре представящи се държави в областта на ценовата стабилност – Към днешна дата страната ни изпълнява критерия. Нашите оценки са, че няма да има проблем с неговото изпълнение и в бъдеще, тъй като изменението на дългосрочните лихвени проценти от страна на ЕЦБ до голяма степен определя и поведението на централната ни банка на местно ниво.
Въпреки това, важно е да се каже, че Хърватия например, бе призната за готова за Еврозоната въпреки, че не изпълнява един от формалните критерии, а именно, изискването държавният дълг да не надвишава 60% от БВП на страната. В Конвергентния доклад на ЕЦБ по този въпрос пише следното: „Съотношението на дълга на Хърватия е 79,8% от БВП през 2021 г., но това представлява спад с ок. 7,5 пр. п. спрямо пиковата стойност от 87,4% от БВП, регистрирана през 2020 г.“. Това означава, следвайки реципрочен подход на анализ, че дори ако страната ни не отчете необходимото ниво на инфлация за влизане в еврозоната, но в същото време регистрира добра тенденция към подобрение на индикатора, то проблем не би трябвало да има от гледна точка на изискванията на ЕЦБ спад на инфлационните равнища.
Освен формалните критерии за номинална конвергенция, оценката за готовността на дадена страна да се присъедини към еврозоната зависи и от т.нар. „неформални критерии“ за реална конвергенция. Тези неформални критерии касаят показатели като: 1) Доход на човек от населението спрямо средното за ЕС, 2) Равнище на цените спрямо средното за ЕС, 3) Интеграция на международната търговия, 4) Синхронизиране на бизнес циклите и т.н. Именно поради тази причина КНСБ настоява за ускорен ръст на доходите, както на минималните, така и на средните, за да може да покрием и неформалните правила, по които ще бъдем оценявани. Припомняме, че няма нито една страна-членка на еврозоната, която в момента на присъединяването си към ИПС равнището на националната ѝ минимална заплата е било по-малко от 500 евро. В това отношение страната ни има много какво да направи през следващите 12 месеца.
В този смисъл извеждаме на преден план няколко акцента, които трябва да бъдат обект на подробна информационна кампания сред цялото общество:
- Включването в еврозоната е свързано с превалутиране на цените и заплатите в евро при настоящия фиксиран валутен курс и без такси и комисиони, което заедно с действието на пазарните механизми не следва да води до разгръщане на голям инфлационен процес. Практиката в страните от еврозоната показва наличие на краткосрочен проинфлационен ефект от присъединяването, предизвикан от закръгляването на цените във възходяща посока или от рационалното невнимание на потребителите при преизчислението. Според Евростат неговият размер е еднократен и незначителен, и е в рамките на около 0.3 пр.п.
- Приемането на еврото в България ще доведе до повишена конкурентоспособност в дългосрочен период и е предпоставка за ускорен ръст на доходите и осъществяване на реална конвергенция в доходите. Опитът на страните от периферията на еврозоната е показателен за влошаване на техните макроикономически и социални индикатори.
- Наличието на Валутен борд и високият пазарен дял на банки от ЕС в България обуславят бърза трансмисия на паричната политика на ЕЦБ и значителното ѝ въздействие върху лихвите на междубанковия пазар в страната.
- Съотношенията на бюджетните приходи и разходи към БВП имат циклично поведение, като средните им стойности са много по-ниски от отчетените за ЕС и еврозоната, но са съизмерими с тези за трите балтийски страни. Данъчните приходи са с относително стабилна структура във времето при доминация на регресивното облагане и косвените данъци, което е противоположно на данъчния модел в ЕС и еврозоната. Налице са всички фискални предпоставки за изпълнение на формалните критерии от договорът от Маастрихт.
Освен всичко това КНСБ настоява за ефективно наблюдение на цените на стоките и услугите по време на преходния период и недопускане на спекулативни ръстове. Това може да се гарантира посредством законови и институционални мерки, които да бъдат част от самия план за приемане на еврото в България. Освен това социалните партньори, неправителственият сектор и медиите, трябва активно да се включат в процеса по наблюдение, сигнализиране и информиране за действията, които са предприели контролните органи и регулатори. Само по този начин преходът ще бъде осъществен при максимална прозрачност.
В заключение Конфедерацията на независимите синдикати в България счита, че българската икономика е постигнала значителни резултати в подготовката си за приемането на еврото, с изключение на частта с ръста на доходите. Настояваме за активна политика по доходите в рамките на Бюджет 2023 и привеждането на минималната работна заплата в съотношение 50% от средната за полугодието на предходната година. Подобна политика само би допринесла допълнително за изпълнението и на „неформалните критерии“ за членство. Настояваме за ясни ангажименти от страна на българските политици, че ще направят всичко необходимо, за да успее България да завърши своята икономическа интеграция на 01.01.2024 г.
*Позицията е одобрена от Координационния съвет на КНСБ на заседание на 25 октомври 2022 г.