Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ внесе на 11 ноември в 48-то Народно събрание и в Министерския съвет Заключителен документ от провелата се на 7 ноември работна среща на тема „Предизвикателства пред финансирането на висшето образование и науката в бюджет на Република България 2023 г.“. В него са включени основни цели и индикатори, които следва да бъдат постигнати с Бюджет 2023 за висшето образование и науката.
Документът бе изработен и приет от всички участници в работната среща – народни представители, членове и председатели на комисиите в 48-то НС (по образование и наука, по бюджет и финанси), председателят на УС на Съвета на ректорите акад. проф. дмн Лъчезар Трайков и ректори на университети в страната, председатели на БАН, НИМХ, НПСС, на синдикалните организации от осемнадесет висши училища в България и вицепрезидентът на КНСБ и главен икономист Любослав Костов. Участниците се обединиха около необходимостта от гарантиране на финансова стабилност и предвидимост на системата на висшето образование и науката в България с оглед запазване и повишаване конкурентоспособността на науката, висшето образование и икономиката на държавата в заобикалящия ни динамичен свят. Документът гласи:
- Участниците в дискусията се обединяват за изпълнението на текстовете на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г., приета с Решение на Народното събрание (Обн. ДВ. бр. 2 от 8 януари 2021 г.) на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от Закона за висшето образование.
- Независимо от положените усилия от правителството, синдикати и социални партньори – депутати от народните събрания, темповете на изпълнение на целите, заложени в Стратегията, са изоставащи. Дейностите по финансиране на системата са крайно недостатъчни.
- Установените дефицити във финансирането на висшето образование според Стратегията налагат ускорени темпове за постигане на поставените цели, изискващи финансиране в Бюджета за 2023 година.
- Необходимо е средствата в субсидията за издръжка на обучение да нарастват с 20% спрямо средствата, заложени в бюджета за 2022 година съгласно изискванията на Стратегията.
- Необходимо е средствата за научна, научно-творческа и художествата дейност да са не по-малко от 10% от субсидията за издръжка на обучение, съгласно изискванията на ЗВО, след което годишното ѝ нарастване трябва да е с 10 млн. лв. за научната дейност до края на периода на действие на Стратегията.
- Необходимо е размерът на стипендиите на докторантите да се поддържа на ниво 150% от минималната работна заплата.
- Необходимо е до края на 2023 г. средната преподавателска заплата да е достигнала ниво от 1.5 спрямо средната работна заплата за страната, т.е. 150% от СРЗ за страната.
- Необходимо е субсидията за научни изследвания да нараства и от 2023 г. до 2025 г. да достигне поне 40% дял от общата субсидия за изследователските професионални направления.
- Необходима е промяна на коефициентите за професионалните направления, определени с ПМС 162/2021, които да се заложат в бюджета за 2024 г.
- Необходими са средства, които държавата да отдели за висше образование и наука, в размер на не по-малко от 1% от прогнозирания БВП по текущи цени за годината, за които се отнася съответния бюджет.
В Средносрочната бюджетна прогноза, която се явява винаги мотив към ЗДБРБ, е необходимо да се запише текст, който упоменава, че средствата, които държавата трябва да отдели за висше образование и наука, не трябва да бъдат по-малко от 1% от прогнозирания БВП по текущи цени за годината, за която се отнася съответния бюджет. За целта, в таблицата, която представя разходите по функции, във функция „Образование“ да бъде представена и допълнителен ред с информация за разходите за висше образование и наука, където ясно да се вижда сравнението с БВП в процент през наблюдавания тригодишен период.
- Участниците в дискусията се обединяват за изпълнението на текстовете в Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г. (Обн. – ДВ, бр. 47 от 13.06.2017 г., Приета с Решение на НС от 07.06.2017 г.), касаещи финансовата част, чието изпълнение изостава съществено от предвиденото.
- Необходимо е до края на 2023 г. средната заплата на академичния състав в БАН, НИМХ и ССА да е достигнала ниво от 1.5 спрямо средната работна заплата за страната, т.е. 150% от СРЗ за страната.
- Поради ниските заплати на специалистите с висше образование във Висшите държавни училища и научните организации е необходимо до края на 2023 г. средната основна работна заплата да достигне ниво от 0,9 спрямо заплатата на асистент, т.е. 90%.
- Като се отчете спецификата на структурите, дейностите и възложените отговорности на НИМХ, през 2023 г. основните работни заплати в НИМХ да получат темп на увеличение с коефициент 1,1 върху основните работни заплати към 2022 г.
Всички участници са загрижени и настояват финансирането на системата на висшето образование и науката да се гарантира чрез незабавното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. като продължаваща политика по доходите чрез увеличения на субсидията за издръжка на обучението, комплексната оценка за качество, социалните разходи за обучаващите и условията им на живот в студентските общежития, както и осигуряване на средствата за развитие на присъща научна и художествено-творческа дейност в Закона за висше образование, с особен акцент при изпълнение на текстовете в Националните стратегии за развитие на висшето образование (2021–2030 г.) и научните изследвания в Република България (2017-2030 г.), приети с Решение на НС и касаещи финансовата част, чието изпълнение изостава съществено от предвиденото.
