Тежката инфлационна криза, съчетана с глобалното забавяне на икономическия растеж – отчасти предизвикано от войната в Украйна и световната енергийна криза – води до поразителен спад на реалните месечни заплати в много страни.
Според нов доклад на Международната организация на труда кризата намалява покупателната способност на средната класа и засяга особено тежко домакинствата с ниски доходи.
„Доклад за равнището на заплатите в света за периода 2022-2023 г: Влиянието на инфлацията и COVID-19 върху заплатите и покупателната способност“, както се нарича документът, сочи, че през първата половина на 2022 г. месечните заплати в световен мащаб са намалели в реално изражение до минус 0,9 % – за първи път през този век реалният ръст на заплатите в световен мащаб е отрицателен.
„През 2022 г. разликата между производителността на труда и реалните заплати е най-голямата от над 20 години насам. Производителността на труда е силно положителна в продължение на много години, но доходите са в застой, тъй като правителствата отказват да ограничат корпоративната алчност, а в много държави отслабват правата на колективно договаряне и свобода на сдружаване… Светът не трябва повече да търпи икономическата политика да се диктува от дискредитирана академична теория на онези икономисти и политици, които отказват да се изправят пред реалността. Светът се нуждае от нов социален договор, в чийто център да бъдат работните места и достойното заплащане“.
Това заяви генералният секретар на Международната конфедерация на труда Лука Визентини, отричайки категорично теориите, лансирани от някои икономисти и централни банкери, че заплатите причиняват инфлация и следователно техният ръст трябва да бъде ограничен.
Според оценките сред развитите държави от Г-20 реалните заплати през първата половина на 2022 г. са намалели до минус 2,2 %, докато реалните заплати в държавите от Г-20 с възникващи пазари са нараснали с 0,8 %, което е с 2,6 % по-малко, отколкото през 2019 г. – годината преди пандемията от COVID-19.
„Многобройните глобални кризи, с които се сблъскваме, доведоха до спад на реалните заплати. Това постави десетки милиони работници в тежко положение, тъй като те са изправени пред нарастваща несигурност“, категоричен е генералният директор на МОТ Гилбърт Ф. Хънгбо. „Неравенствата в доходите и бедността ще се увеличат, ако покупателната способност на най-нископлатените работници не се запази. Освен това може да бъде изложено на риск така необходимото възстановяване след пандемията. Това може да подхрани допълнителни социални вълнения по света и да подкопае целта за постигане на просперитет и мир за всички.“
Кризата с разходите за издръжка се прибавя към значителните загуби на заплати за работниците и техните семейства по време на кризата от COVID-19, която в много страни имаше най-голямо въздействие върху групите с ниски доходи.
Докладът показва, че повишаващата се инфлация оказва по-голямо въздействие върху разходите за живот на хората с ниски доходи. Това е така, тъй като те харчат по-голямата част от разполагаемия си доход за стоки и услуги от първа необходимост, които по принцип претърпяват по-голямо увеличение на цените, отколкото второстепенните.
В доклада се посочва, че инфлацията намалява и покупателната способност на минималните заплати. Оценките показват, че въпреки номиналните корекции, ускоряващата се инфлация на цените бързо намалява реалната стойност на минималните заплати в много страни, за които има данни.
Според анализа има спешна нужда от прилагане на добре разработени политически мерки, които да помогнат за запазване на покупателната способност и жизнения стандарт на наемните работници и техните семейства.
Адекватното адаптиране на минималните ставки на заплащане би могло да бъде ефективен инструмент, като се има предвид, че 90 % от държавите членки на МОТ имат въведени системи за минимално заплащане. Силният тристранен социален диалог и колективното договаряне също могат да помогнат за постигане на адекватни корекции на заплатите по време на криза.
Други политики, които могат да облекчат въздействието на кризата с разходите за живот върху домакинствата, включват мерки, насочени към конкретни групи, като например предоставяне на ваучери на домакинствата с ниски доходи, които да са в помощ за закупуването на стоки от първа необходимост, или намаляване на данъка върху добавената стойност за тези стоки, за да се намали тежестта, която инфлацията налага на домакинствата, като същевременно се спомогне за понижаване на инфлацията.
„Трябва да обърнем специално внимание на работниците в средната и долната част на скалата на заплатите. Борбата срещу влошаването на реалните заплати може да помогне за поддържане на икономическия растеж, което от своя страна може да спомогне за възстановяване на нивата на заетост, наблюдавани преди пандемията. Това може да бъде ефективен начин за намаляване на вероятността за рецесии във всички страни и региони“, констатира Розалия Васкес-Алварес, един от авторите на доклада.
Докладът, който включва данни за регионите и държавите, показва, че през първата половина на 2022 г. инфлацията се е повишила пропорционално по-бързо в държавите с високи доходи, отколкото в държавите с ниски и средни доходи, което е довело до следните регионални тенденции при реалните заплати:
- В Европейския съюз, където схемите за запазване на работни места и субсидиите за заплати до голяма степен защитиха заетостта и равнището на заплатите по време на пандемията, растежът на реалните заплати се е увеличил до 1,3% през 2021 г. и е спаднал до минус 2,4% през първата половина на 2022 г.
- В Източна Европа растежът на реалните заплати се е забавил до 4,0% през 2020 г. и 3,3% през 2021 г., а през първата половина на 2022 г. е спаднал до минус 3,3%.
- В Северна Америка (Канада и Съединените щати) средният ръст на реалната работна заплата се е понижил до нула през 2021 г. и е спаднал до минус 3,2% през първата половина на 2022 г.
- В Латинска Америка и Карибския басейн растежът на реалната работна заплата се е понижил до минус 1,4% през 2021 г. и до минус 1,7% през първата половина на 2022 г.
- В Азия и Тихоокеанския регион растежът на реалните заплати се е повишил до 3,5% през 2021 г. и се е забавил през първата половина на 2022 г. до 1,3%. Когато Китай бъде изключен от изчисленията – предвид голямата тежест, която страната има в региона, растежът на реалните заплати се е увеличил с много по-малко – 0,3 % през 2021 г. и 0,7 % през първата половина на 2022 г.
- В Централна и Западна Азия растежът на реалните заплати е нараснал силно с 12,4% през 2021 г., но се е забавил до 2,5% през първата половина на 2022 г.
- В Африка данните сочат спад в растежа на реалните заплати до минус 1,4% през 2021 г. и спад до минус 0,5% през първата половина на 2022 г.
- В арабските държави тенденциите при заплатите са условни, но оценките сочат нисък растеж на заплатите от 0,5% през 2021 г. и 1,2% през 2022 г.
Доклада на МОТ може да намерите тук.