Според нов доклад на Международната организация на труда настоящото забавяне на световната икономика вероятно ще принуди все повече работници да приемат по-нискокачествени и нископлатени работни места, които не са сигурни и не осигуряват социална закрила, като по този начин се задълбочава неравенството, изострено от кризата с Ковид-19.
„Световната прогноза за заетостта и социалната сфера: Тенденции 2023 г.“ (WESO Trends) на МОТ също така прогнозира, че ръстът на заетостта в световен мащаб ще бъде само 1% през 2023 г., което е по-малко от половината от нивото през 2022 г. Предвижда се безработицата в световен мащаб да се повиши леко през 2023 г. с около 3 млн. души и да достигне 208 млн. души (което съответства на равнище на безработица в световен мащаб от 5,8 %). Прогнозираното умерено увеличение се дължи главно на ограниченото предлагане на работна ръка в държавите с високи доходи. Това би означавало обръщане на тенденцията за намаляване на безработицата в световен мащаб, наблюдавана в периода 2020-2022 г. Така световната безработица ще остане с 16 млн. души над референтната стойност отпреди кризата (определена през 2019 г.).
В допълнение към безработицата „качеството на работните места остава ключов проблем“, се казва в доклада, като се добавя, че „достойният труд е от основно значение за социалната справедливост“. Десетилетието на напредък в намаляването на бедността се провали по време на кризата от Ковид-19 . Въпреки зараждащото се възстановяване през 2021 г., продължаващият недостиг на по-добри възможности за работа вероятно ще се задълбочи, се казва в проучването.
Сегашното забавяне на растежа означава, че много работници ще трябва да приемат по-нискокачествени работни места, често с много ниско заплащане, понякога с недостатъчен брой часове. Освен това, тъй като цените растат по-бързо от номиналните трудови доходи, кризата с разходите за живот рискува да тласне все повече хора към бедност. Тази тенденция се прибавя към значителното намаляване на доходите, наблюдавано по време на пандемията, която в много страни засегна най-силно групите с ниски доходи.
В доклада се посочва и нов всеобхватен показател за неудовлетворената нужда от заетост – глобалната разлика в заетостта. Освен безработните, тази мярка включва и хората, които искат да работят, но не търсят активно работа, защото са обезкуражени или имат други задължения, като например грижи за близки хора. През 2022 г. глобалният недостиг на работни места възлиза на 473 милиона души, което е с около 33 милиона души повече от равнището през 2019 г.
Условията на стагфлация застрашават производителността и възстановяването на пазара на труда
Влошаването на състоянието на пазара на труда се дължи главно на възникващото геополитическо напрежение и конфликта в Украйна, неравномерното възстановяване на пандемията и продължаващите затруднения в глобалните вериги за доставки, се казва в доклада на WESO Trends. В своята съвкупност те са създали условия за стагфлация – едновременно висока инфлация и нисък растеж – за първи път от 70-те години на миналия век насам.
Жените и младите хора се справят значително по-зле на пазарите на труда. В световен мащаб през 2022 г. коефициентът на участие на жените в работната сила възлиза на 47,4%, в сравнение със 72,3% за мъжете. Тази разлика от 24,9 процентни пункта означава, че на всеки икономически неактивен мъж се падат две такива жени.
Младите хора (на възраст 15-24 години) срещат сериозни трудности при намирането и запазването на достойна работа. Тяхното равнище на безработица е три пъти по-високо от това на възрастните. Повече от един на всеки пет – 23,5 %, от младите хора не са заети, не учат и не се обучават (NEET).
„Нуждата от повече достоен труд и социална справедливост е очевидна и спешна“, заяви генералният директор на МОТ Гилбърт Ф. Хунгбо. „Но ако искаме да се справим с тези многобройни предизвикателства, трябва да работим заедно за създаването на нов глобален социален договор. МОТ ще води кампания за създаване на Глобална коалиция за социална справедливост, която да набере подкрепа, да създаде необходимите политики и да ни подготви за бъдещето на труда„, каза още той.
Директорът на отдела за изследвания на МОТ и координатор на доклада Ричард Саманс пък обясни, че забавянето на растежа на заетостта в световен мащаб означава, че не може да се очаква загубите, понесени по време на кризата от Ковид-19, да бъдат възстановени преди 2025 г. „Забавянето на ръста на производителността също буди сериозно безпокойство, тъй като производителността е от съществено значение за преодоляване на взаимосвързаните кризи, пред които сме изправени, касаещи покупателната способност, екологичната устойчивост и човешкото благосъстояние“, допълни координаторът на доклада.
Значителни разлики в регионалните перспективи на пазара на труда през 2023 г.
Европа и Централна Азия са особено силно засегнати от икономическите последици от конфликта в Украйна. Но въпреки че се очаква заетостта да намалее през 2023 г., равнището на безработица в тях би трябвало да се повиши съвсем леко на фона на ограничения ръст на населението в трудоспособна възраст.
През 2023 г. в Африка и арабските държави се очаква ръст на заетостта от около 3% или повече. Въпреки това, с нарастващото си население в трудоспособна възраст, и в двата региона е вероятно да се наблюдава слабо намаляване на равнището на безработица (от 7,4 на 7,3 % в Африка и от 8,5 на 8,2 % в арабските държави).
В Азия и Тихия океан и Латинска Америка и Карибския басейн годишният ръст на заетостта се очаква да бъде около 1%. В Северна Америка през 2023 г. ще има малко или никакво увеличение на заетостта, а безработицата ще се увеличи, се казва в доклада.