Становище относно „Визия за стратегия за развитие на българската енергетика 2023-2053“, която бе представена от Министерство на енергетиката на 17 януари, бе изпратено от КНСБ до служебния премиер Гълъб Донев и председателя на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев.
С него конфедерацията дава 10 конкретни предложения за подобряване на визията за енергийна стратегия и настоява тя да бъде одобрена в най-кратки срокове от сегашното Народно събрание.
Публикуваме текста на писмото:
Уважаеми г-н Донев,
Уважаеми г-н Добрев,
На 17.01.2023 г. министърът на енергетиката представи стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор в България, озаглавена „Стратегия за развитието на електроенергийния сектор в страната 2023-2053“, а на 18.01.2023 г. Министерският съвет я одобри, като възложи на министъра на енергетиката да я представи в Народното събрание.
Тази стратегия има пряко отношение към взетото на 12.01.2023 г. решение на Народното събрание за започване на процедура по предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост с основен акцент отпадне задължението за намаляване до 2026 година с 40% на въглеродните емисии спрямо 2019 г. от конкретни въглищни централи у нас. Стратегията и взетото решение от Народното събрание са достатъчни основания за предприемане на стъпките от служебното правителство за започване на преговори с ЕК, като бяха направени заявки, че се подготвя мотивирана позиция с отчитане на общата европейска рамка за намаляване на въглеродните емисии до 2030 година.
С визията за стратегия се представят идеите, както за реалистичен хоризонт за работа на въглищните централи, така и възможностите за заместването им с други нискоемисионни мощности.
От КНСБ настояваме при детайлизиране на визията в стратегия за развитие на енергетиката да бъдат отразени следните наши предложения, които защитават националния ни интерес:
- В рамките на предстоящите процеси на либерализация и навлизане на частни капитали държавата следва да запази мажоритарен дял в ключова енергийна инфраструктура, чрез което да се гарантира сигурността на доставките на електрическа енергия на поносима цена за крайните потребители;
- Намалението на производството от въглища след 2030 година да се планира така, че през 2035 година се запазят 1 TW въглищни мощности възможност за производство поне до 2038 г., както е заложено в настоящия Интегриран план в областта на енергетиката и климата;
- Задължително е осигуряването на финансов ресурс за „Мини Марица Изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ за осъществяване на инвестиционните намерения за мерки за значително намаляване на емисионния фактор и за намаление на оперативните разходи, за да се гарантира възможността за работа при пазарни условия след 2025 г.
- Необходимо е обвързване на индустриалната трансформация в комплекса „Марица изток“ с дългосрочното запазване на енергийните производствени капацитети в региона;
- Развитието на АЕЦ „Козлодуй“ с нови мощности следва да е при условията на запазване на минимум 85% държавен дял, като дружеството следва да запази водещата си роля на нашия пазар и след 2050 г.;
- Развитието на нови ВЕИ мощности следва да е базирано на балансиран подход, без да се дава предимство на рискови инвестиции в големи слънчеви централи, а да се осигури възможност за развитие на хидроенергийни, вятърни и мощности на биомаса;
- Трансформацията на електропреносната мрежа следва да има определящ характер спрямо новите мощности и да включва развитие на утвърдените технологии за съхранение на енергия и системно балансиране, каквито са ПАВЕЦ;
- Развитието на електроразпределителните мрежи следва да се ориентира към нуждите на крайните потребители и да отговори на предизвикателствата от навлизане на нови дигитални технологии;
- Стратегията следва да насърчава развитието на системите за производство на енергия за собствени нужди, енергийната ефективност, както и производството и използването на водорода за индустриални и транспортни цели.
- Стратегията следва да демонстрира ясна визия за осигуряване на необходимите средства и финансови инструменти за осъществяване на проектите, заложени в настоящия проект.
Подчертаваме, че при успешно предоговаряне на заложената нереалистична цел „40% към 2026“, пред нас се очертава хоризонт от 6 до 8 години, в който следва да се започне осъществяването на енергийния преход и трансформацията във въглищните региони.
Трансформацията във въглищните региони има два основни аспекта:
- Осигуряване на инвестиции за въгледобива и за работещите ТЕЦ;
- Предприемане на стъпки за индустриална трансформация
По първия аспект инвестициите във въгледобива следва да осигурят стабилната работа на рудниците при високо натоварване в следващите 5 години, а в последствие да подпомогнат процесите на оптимизиция, при условията на намаляващо производство. Инвестициите в държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ следва да осигурят съществено намаляване на емисионния фактор, така че централата да остане конкурентна и в условията на намалени пазарни цени спрямо сегашните. По тези въпроси нашите дружества имат ясни идеи, които следва да бъдат подкрепени от БЕХ, за да им бъде осигурено финансиране. КНСБ има конкретни предложения, представени пред министъра на енергетиката, които имат за цел плавен преход на въглищните региони при зачитане на интересите на служителите и работниците е тях.
КНСБ подчертава, че приемането на този рамков документ от МС и одобрението му от Парламента ще има значителен принос при преговорите с ЕК за предоговаряне на НПВУ.
КНСБ настоява това да стане в рамките на мандата на сегашното Народното събрание, като считаме, че по този начин ще бъде допълнено и засилено решението за отпадане на задължението за намаляване на емисиите с 40% до 2026 г. спрямо 2019 г. от конкретни въглищни централи у нас.