Тенденцията е инфлацията да намалява, а доходите трябва да нарастват изпреварващо. Трябва да компенсираме това, което загубихме през последната година и половина. ЕК отчита тази тенденция. Но се съмнявам, че у нас сме го осъзнали, тъй като, бидейки без правителство и без бюджет, много сектори останаха недофинансирани.
Това заяви в предаването „Здравей, България” по Нова телевизия главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов.
„Когато 15,3% е средната инфлация за миналата година, а доходите ви са нараснали с 15%, това означава, че сте изгубили реална покупателна способност“, поясни той.
Костов потвърди, че се усеща забавяне на инфлацията. Според него това ще продължи цяла година. Темпът на прираст ще намалее, но ще остане положителен. И даде пример – ако хлябът е поскъпнал с 20%, то той ще продължи да поскъпва, но с 15 на сто.
Главният икономист на конфедерацията коментира и мерките на кабинета относно цените. „Мерките закъсняха. Отдавна КЗК, КЗП и другите институции трябваше да влязат и да проверят цените в магазините. Как се образуват те и има ли спекула”.
Той е на мнение, че, ако се разгледат отделни стоки, спекула действително има и пример за това е поскъпването на яйцата с 55%, олиото, както и на други стоки с по 100-140%. Той обясни, че спекулирането с цените проличава при сектори и бизнеси, които са достигнали свръхпечалба, а не нормална печалба, както в годините преди осезаемото нарастване на инфлацията.
Според него с въвеждането на еврото от 1 януари 2024 г. няма да има увеличаване на цените в магазините. „Влезем ли в еврозоната, ще увеличим всичките си показатели“, категоричен бе той.
Любослав Костов посочи данни относно последната влязла в еврозоната страна членка на ЕС. „0,2 процентни пункта е ръстът на инфлацията за първия месец след приемането на еврото в Хърватия, което „кантарът не го лови“. При балтийските икономики пък е отчетена инфлация между 1,5 и 3%. Същевременно за 6 години в Литва работната заплата се е вдигнала със 108%.
Факторите, които водят до този ръст, са комплексни, каза още Костов. Сред тях са единният интегриран пазар, липсата на транзакционни разходи на тази валута, евтините кредити, повишаването на конкурентоспособността. „В момента левът е вързан към еврото и имаме само негативи от това. Седим на стол с един крак. Влизайки в еврозоната, ще имаме и самостоятелна парична политика, която ще позволи повече мерки и за бизнеса, и за домакинствата“, заяви директорът на ИССИО.