В Държавен вестник, бр. 14 от 10.02.2023 г., бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда с един параграф за изменения и допълнения в чл. 244 КТ – Регулиране на минималните трудови възнаграждения и обезщетения.
Ето изменения текст на чл. 244 КТ: Регулиране на минималните трудови възнаграждения и обезщетения
Чл. 244. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 244 – ДВ, бр. 14 от 2023 г.) Министерският съвет определя:
- (изм. – ДВ, бр. 14 от 2023 г.) минималната работна заплата за страната за всяка календарна година;
- видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс.
(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2023 г.) Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
(3) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2023 г.) Определената по реда на ал. 2 минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година.
Текстът вече е в сила и към неговото съдържание има засилен интерес – става дума за определянето на нов размер на минималната работна заплата. Поради това предлагаме кратък коментар върху измененията и допълненията.
Измененията се опират на Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (на ЕП и Съвета от 19 октомври 2022 година). В нея основното внимание е насочено към определянето на размера на минималните работни заплати и възможностите на колективното договаряне за по-високите им размери. В глава 2-ра на директивата, чл .5–чл. 8 към държавите членки са отправени редица задължения, чрез които те следва да проведат процедури и установят критерии за определяне на адекватни законоустановени минимални работни заплати.
Как да разбираме понятието „адекватни“, отнесено към законоустановените минимални работни заплати?
Неговото значение (по смисъла на директивата) може да се разбере в контекста на редица точки от преамбюла на директивата (вж. т. 6, т. 7, т. 18, т. 22). Най-концентрирано и синтезирано разбирането за адекватни МРЗ се съдържа в т. (28) на преамбюла:
„Минималните работни заплати се считат за адекватни, ако са справедливи спрямо разпределението на заплатите в съответната държава членка и ако осигуряват достоен стандарт на живот за работниците при трудово правоотношение на пълно работно време.
Адекватността на законоустановените минимални работни заплати се определя и оценява от всяка държава членка с оглед на нейните социално-икономически условия, включително нарастването на заетостта, конкурентоспособността и регионалните и секторните промени. За целите на това определяне държавите членки следва да вземат предвид покупателната способност, дългосрочните равнища и развитието на националната производителност, както и равнищата, разпределението и растежа на работните заплати.“
Ще отбележим, че това определение значително се доближава до съдържанието на нератифицирания от България чл. 4, т. 1 от Европейската социална харта (ревизирана), според който „Всички работници имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържането на прилично жизнено равнище за тях и техните семейства.“ [1]
Кои са новите моменти, свързани с определянето на МРЗ?
1.Размерът на минималната работна заплата (МРЗ) се определя от Министерския съвет (МС) за всяка календарна година.
От настоящата 2023 г. и за всяка следваща година, т.е. ежегодно, МС ще изпълнява възложеното му от закона задължение, като по силата на закона:
– не по-късно от 01.09. на всяка година ще определя със свой акт размера на минималната работна заплата за следващата календарна година, т.е. за период от време обхващащ 01.01. до 31.12. на следващата календарна година.
2. Размерът на МРЗ за следващата календарна година следва да е конкретна сума, която по силата на закона се определя като величина, производна от „…50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.“
Този текст може да намери израз в следната формула:
Х(СБРЗ) : 2(50%) = У (МРЗ за следващата година)
3. Размерът на средната брутна работна заплата се изчислява и обявява от Националния статистически институт [2]. По наше мнение в случая по чл. 244, ал. 2 КТ този размер следва да е усреднен за период от 12 месеца, преди крайния срок за определяне на размера на МРЗ за следващата календарна година.
За първи път МС ще изпълни новото си задължение към 01.09.2023 г. и ще определи минималната работна заплата за 2024 г., като вземе предвид размера на СБЗ за период от време, обхващащ месеците юли-декември 2022 г.и януари-юни 2023 г.
4. Съществено е да отбележим, че според новата ал.3 определената минимална работна заплата за страната за следващата година, не може да е по-ниска от определената за предходната година.
Тоест – независимо от възможните колебания на средната брутна работна заплата в периода, от който тя се извлича усреднено, крайният резултат от приложението на посочената по-горе ( Х : 2 = У ) формулата – МРЗ за следващата година не може да е по-малка по размер от определената по този ред за предходната година. Това правило ще може да се приложи за първи път едва през 2024 г., когато се определя размерът на МРЗ за 2025 г.
Промените утвърждават максимално опростен автоматичен механизъм, който не отчита всички критерии за измерване на адекватността на МРЗ. Това означава, че не се гарантира адекватност на МРЗ съобразно необходимите разходи за издръжка на живота, не се отчитат промени в покупателната сила на МРЗ, като следствие от засилени инфлационни процеси. Социалните партньори не участват пряко в определянето на МРЗ, а имат косвена роля през КТД и влиянието му върху СРЗ.
КНСБ настояваше за механизъм за определяне на МРЗ опрян на принципа „не по-малко от 50% от СБРЗ“, който ще даде възможност за надграждане при договаряне със социалните партньори на останалите критерии от Директивата. Уви, това не се случи. Имаме надежда, че поправки в съответствие с изискванията на директивата в Кодекса на труда ще бъдат направени в близко бъдеще.
Виолета Иванова, зам.-директор на ИССИО,
Чавдар Христов, консултант на КНСБ
[1] ЕСХ – Член 4
Право на справедливо възнаграждение
За да се осигури ефективното упражняване на правото на справедливо възнаграждение, договарящите страни се задължават:
1. да признаят правото на работниците на възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и техните семейства прилично жизнено равнище.
[2] Виж НСИ