Литва е един от ярките примери по отношение на доходите след влизането в еврозоната. Само за 6 години след въвеждането на еврото там има 108% номинален ръст на средната работна заплата, което при отчетената ниска инфлация, е поне 70 на сто реален растеж на доходите. Искам наистина и в България шест години, след като влезем, средната заплата да стане 1600 евро.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, който днес участва в конференция „България по пътя към еврото“, организирана от Министерството на финансите. Във форума се включиха изпълнителният зам.-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис, президентът Румен Радев, премиерът Гълъб Донев, вицепремиерът Атанас Пеканов, финансовият министър Росица Велкова, управителят на БНБ Димитър Радев, председателят на АИКБ Васил Велев.
Димитров даде пример с Балтийските държави, където нивата на инфлация се успокояват и намаляват два пъти след влизането им в еврозоната. „Ние следим много сериозно какво става с доходите“, отбеляза той и посочи колко сериозен ръст на доходите отбелязват в годините след членството Литва и Естония, които са в борд преди еврозоната.
„България изпълнява години наред критериите за влизане в еврозоната. Нашата инфлация беше близка до тази на Хърватия, но тя беше приета в еврозоната, а ние – не. Не чухме, защото Еврокомисията не каза, че има проблем с неизпълнение на критерия инфлация от страна на Хърватия“, посочи в началото на своето изказване Димитров.
Той предупреди, че с бюджет 2023 няма да можем да се вместим и в критерия за 3% дефицит. Досега страната ни го е изпълнявала на цената на неизпълнени капиталови инвестции, но в настоящия момент такива са нужни, за да се стимулира икономическият растеж.
Дали и как ще се развихри спекула след влизането в еврозоната, зависи от действията на държавата сега. Ако сега не се справим и не овладеем инфлацията, не мисля, че ще можем да убедим гражданите, каквото и да говорим, че когато влезем в еврозоната, няма да има инфлация, категоричен бе президентът на КНСБ.
Ние сме с единия крак, даже крак и половина в еврозоната, остава една малка крачка да направим и съм сигурен, че ако всички говорим в един глас ясно и категорично, ще изпълним целта си, каза още Димитров.
По-късно Димитров участва и в работна среща на Икономическия и социален съвет с Валдис Домбровскис. На нея бяха обсъдени предизвикателствата пред страната ни по пътя към еврозоната, с оглед на новите обстоятелства и възможната дата – януари 2025 година за въвеждането на еврото.
Идеята беше еврокомисарят да бъде запознат с позицията и ролята на организираното гражданско общество на България в лицето на ИСС.
Председателят на ИСС Зорница Русинова запозна Домбровскис с анализа и становището на ИСС за въвеждането на еврото в България и коментира, че за разлика от други държави, които вече са членове, у нас има консенсусно мнение на организациите на синдикатите, работодателите и неправителствените организации в подкрепа на приемането на страната ни в еврозоната. „Като председател на Икономическия и социален съвет на България ви уверявам, че нашият съвет многократно е изразявал становище, че въвеждането на еврото ще даде реален тласък за развитие на българската икономика, за ускоряване на необходими реформи и конвергенцията с най-развитите страни в ЕС.“ Русинова обяви още, че ИСС започва разяснителна кампания с предоставяне на практическа информация за хората и фирмите, свързана със самия процес на трансформация.
Пламен Димитров коментира, че има още много работа за вършене, но практиката показва, че до момента в другите присъединили се към еврозоната страни доходите на хората растат по-бързо. Той допълни, че „освен овладяването на инфлацията е необходима и ясна политическа воля “.
