Адекватната икономическа политика, макроиномическа в това число, включва догонващ ръст на доходите, поне до размера на инфлацията. Ако не запазим покупателната способност, ние просто ще започнем да свиваме развитието си. Потреблението е основен фактор в брутния вътрешен продукт и всяко забавяне и свиване, ще се отрази негативно върху ръста му. Това са ясни зависимости. Твърденията, че трябва да затегнем коланите, включително чрез никакъв ръст на доходите, защото инфлацията ще продължи да расте, значат да намалим растежа и сами да си генерираме шокове и да ги добавим към външните. Тази легенда, че като вдигаме доходите, бизнесът става по-малко конкурентоспособен, статистиката не я подкрепя, има достатъчно данни.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на среща с кандидат-депутатите от партия „Възраждане“ Искра Михайлова и Деян Николов. В дискусията, която е поредната от традиционните разговори, които конфедерацията провежда с основните политически сили преди предстоящите избори за Народно събрание, участваха ръководството ѝ и лидерите на голяма част от федерациите към КНСБ.
Димитров представи Меморандума на КНСБ за социално-икономическо развитие на страната през следващите 4 години с очакваните политики, които следващото управление да реализира, и акцентира, че се налага да бъде актуализиран за пореден път заради предстоящите пети парламентарни избори в рамките на последните две години.
Нашите допускания са, че номиналният растеж на БВП ще е между 12 и 15 млрд. лв. на година. Вероятно ръстовете ще са по-малки през тази и следващата година заради конюнктурата и продължаващата война, но очакваме, че ще се възстановят след това, посочи Димитров. Този ръст и преразпределението на 40% от БВП през бюджета, означават, че ще има между 6 и 7 млрд. лв. годишно фискално пространство за допълнителни политики. В тази рамка сме вместили нашите социални виждания и искания – за реалната конвергенция на доходите, ръст на заплатите, за да можем да стигнем в края на мандата нива от 67-68% през паритетна покупателна способност от средното европейско ниво на брутния продукт на глава от населението.
Очакванията са годишно средната работна заплата да расте между 13 и 15% номинално при овладяване на инфлацията. Тази година това овладяване вероятно няма да се случи, но следващите години се очаква инфлацията да е едноцифрено число и да падне под 10 процента, посочи президентът на КНСБ. По отношение на пенсиите очакванията на КНСБ са за 15% годишен ръст и достигане на средната пенсия до 1350 лв. през 2027 г.
На срещата бяха обсъдени проблемите в здравеопазването, във ВиК сектора, в пътния и жп сектора, в енергетиката. Трябва да запазим въглищната енергетика максимално дълго, за да гарантира енергийната сигурност и стабилност на България, подчерта Димитров. Председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева акцентира върху необходимостта от залагане на допълнителни средства за образование в бюджета през настоящата година и достигане на учителските заплати до 130% от средното брутно възнаграждение.
