Хората се измориха, искат редовно правителство, което да поеме отговорността и да каже накъде и как ще върви България. Важно е да имаме яснота. Причините са много – не само външните фактори. Най-важната криза, естествено, е в джобовете на хората. Това, което виждаме, силно ни притеснява. То ражда устойчиво недоволство и обществото не иска да слуша кой е по-малко и най-виновният. Този дебат, който се водеше две години, в момента не е актуален. Не, че не трябва да има върховенство на закона и да се понесе отговорност, но това не е първи приоритет. И социолозите го казват – с пет пъти по-голяма тежест от всички останали ангажименти стои справянето с цените и ръстът на доходите.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на среща на конфедерацията с водачи на листи от коалиция „Продължаваме промяната-Демократична България“. От страна на обединението в дискусията се включиха Кирил Петков, Асен Василев, Искрен Арабаджиев, Божидар Божанов, Кристина Петкова, Владислав Панев.
На третата поредна среща от традиционните разговори с политическите сили преди предстоящите избори за Народно събрание Димитров очерта вижданията на КНСБ за развитието на икономиката, социалните системи, доходите, здравеопазването, образованието и други ключови сектори, залегнали в актуализирания Меморандум за социално-икономическо развитие на страната до 2027 г.
Президентът на КНСБ посочи, че България има своите шансове за растеж през следващите 4 години, стъпвайки върху традиционните си конкурентни предимства, традиции и пазари и развивайки и нови в условията на дигитална и зелена трансформация. Видяхме данните на НСИ за миналата година – 3,4 процента растеж на БВП. 165 млрд. лева е брутният продукт за 2022 г., независимо от всички кризи, въпреки тях или благодарение на тях. Ние си даваме ясна сметка, че има сектори, които могат да бъдат развивани, каза още Димитров.
Прогнозите на конфедерацията се, че годишно до 2027 г. България може да добавя между 12 и 15 млрд. лева към своя брутен продукт и той да достигне до 230-240 млрд. след 4 години. „Стъпвайки върху тази прогноза и запазвайки тези около 40% преразпределение през бюджета, ние виждаме допълнително фискално пространство от около 7-8 млрд. лв. на годишна база. Една сериозна част от тях, между 4,5 до 5 млрд. лева трябва да отидат за доходи и за социална политика, а останалите – за други приоритети. Това е минималистичният подход, без да се пипат досегашните разходни политики, които имат своите резерви“, каза Димитров.
За да се постигне конвергенция на доходите, годишно средната заплата пък трябва да расте 12-13 процента номинално.
По време на дискусията лидерите на федерации към конфедерацията засегнаха проблемите в здравеопазването, ВиК сектора, енергетиката и необходимостта от цялостна енергийна стратегия, както и важната роля на Комисията за защита на конкуренцията, за да се елиминират нарушения, водещи до необосновано високи цени на храните.
Лидерът на СБУ д.ик.н. Янка Такева засегна редица проблеми в образованието, на които синдикатът очаква решение с бюджета за 2023 година – необходимостта от вдигане на сумата за издръжка на дете в детските градини, повишаване на заплащането на помощник-възпитателите, обновяване на автопарка на училищните автобуси, както и предвиждане на средства за увеличение на заплатите на учителите, така че през тази година да са 130 процента от средната брутна заплата. В началото на 2023 г. възнагражденията са паднали до 115% от СРЗ и това ще ги изравни до залегналите в закона 125%.
С представителите на коалицията бе обсъдена и темата за пенсиите. „Това е много важен въпрос и е необходимо да има съгласие, че каквото и да се предлага и прави, ще бъде обсъдено в Надзорния съвет на НОИ и в Националния съвет за тристранно сътрудничество“, каза Пламен Димитров.
