По редица процеси и индикатори усещаме крещяща нужда от стабилност в изпълнителната власт, по-дългосрочна визия за развитието на страната. Удължаващите се бюджети е една от причините, заради която настояваме да се сформира правителство с възможно най-дълъг хоризонт на действие. На второ място стои притеснението, че ключови въпроси, процеси и ресурси са поставени на карта да бъдат или пропуснати, или загубени. Имам предвид европейските ресурси, тази огромна възможност, която България има чрез Плана за възстановяване и устойчивост. Към момента тя буксува, основно заради липса на съответните законодателни решения, но и на политически, що се касае до енергийния сектор. При него експертизата е водеща, но трябва да има и стратегически и политически решения за бъдещето му, тъй като е гръбнакът на икономиката. Опитът, който правим в момента за предоговаряне на НПВУ, е палиативен. Третият въпрос, който за нас е изключително важен, е ясната визия за социална компенсация от ударите и шоковете от кризите и инфлацията – и ценовата, и енергийната, но и как продължава да се развива социалната система. През последните две години видяхме какви ли не чудновати, екстравагантни и неправилни решения в социалната система. Това ни притеснява.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на среща на ръководството на конфедерацията и нейните основни членове с водачите на листи от коалиция „БСП за България“ проф. Румен Гечев, Георги Гьоков, Христо Проданов, Иван Ченчев. Дискусията бе част от традиционните разговори на конфедерацията с представители на основни политически сили преди предстоящите парламентарни избори.
Димитров представи визията на КНСБ, залегнала в Меморандума за социално-икономическо развитие на България до 2027 г. Сред ключовите прогнози и очаквания на конфедерацията са номинален растеж на БВП между 13 и 15 млрд. годишно. Ако се реализира, това ще даде фискално пространство между 5 и 6 млрд. допълнително на година за нови политики или продължаване на стари, развитие на съответни процеси и цели.
Този ресурс трябва приоритетно да се ориентира към социалните разходи, за да достигнем в края на мандата до 23 процента от БВП за социални и здравни разходи, посочи Димитров. Той изтъкна и необходимостта от продължаващ ръст на доходите, така че през 2027 г. средната работна заплата да достигне 3100 лева, минималната съответно 1550 лева, а заплатата за издръжка да е около 2 хил. лева.
Президентът на КНСБ обясни още, че за да се поддържа поне 5% годишен ръст на икономиката, е необходимо да се преструктурират основните ѝ двигатели. Това са земеделието и целият продоволствен сектор, индустрията, обвързана с липсващата в момента национална стратегия и визия за реализиране на зеления и дигитален преход, както и енергетиката.
Председателите на федерации към конфедерацията повдигнаха въпроси за проблемите във ВиК сектора, здравеопазването, вътрешната сигурност, енергетиката, хранително-вкусовата промишленост.
Запис от срещата можете да видите тук.
