Ако една или няколко години по изключение България не спази 3-процентния дефицит, това само по себе си не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция, на която бе представено детайлно изследване на фискалната устойчивост на България и визията на кондефедерацията за икономическото развитие и доходите.
Димитров напомни, че в средата на март Съветът по икономически и фискални въпроси на ЕС за първи път разгледа идеята за промяна на Маастрихтските фискални правила за 60% дълг спрямо БВП и 3% дефицит. Много страни членки предлагат да им бъде позволено временно отклонение от нормата от 3% дефицит, при условие, че покажат „устойчива“ тенденция за намаление на свръхзадлъжнялостта си спрямо БВП.
„България е важно да заеме позиция в това преразглеждане, защото навременна фискална свобода за страните, които са били достатъчно дисциплинирани като България, трябва също да им дава възможности за гъвкавост. Ако на някои ще им се позволяват по-бавно да намаляват своите дългове към БВП, то тези, които са отличници, като България и Естония, които имат далеч под 60% дълг, трябва да имат възможност за преразглеждане на 3-те процента дефицит“, каза Димитров.
Макар на теория връзката между дефицита и реалната конвергенция да е отрицателна, то практиката в България е различна. Например, съотношението на дълга към БВП би нараствало при 3% дефицит само тогава, когато номиналният БВП расте с 5%. През последната година БВП нарасна 3 пъти повече от тези 5%, което показва, че този номинален ръст ерозира значението на дълга като дял от БВП. Следователно, няма предпоставки за влошаването на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни.
„Намираме се в условия на висока инфлация, която осигурява значителен ръст на БВП по текущи цени в номинално изражение далеч над тези 5%. За сравнение, БВП за 2022 г. се очаква да бъде минимум 165 млрд. лв. спрямо 139 млрд. лв. година по-рано, което е номинален ръст от 15,7% или над 26 млрд. лв. В този смисъл, ако една или дори няколко години, по изключение, не се спазят тези 3% дефицит, това само по себе си не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни“, каза Димитров.
Реалният БВП на глава от населението в ЕС е от 6030 евро в България до 34 635 евро в Германия. Въпреки по-бързите темпове на нарастване в страните от Източна Европа разликите, като абсолютни стойности, остават значителни. При запазване на настоящите темпове на България ще са ѝ необходими поне 50 години, за да достигне нивото на Германия като реален БВП на глава от населението при равни други условия.
Ние не предлагаме „да се развърже кесията“, но не трябва и да сме „по-големи католици от папата“, каза президентът на КНСБ.
България е сред отличниците в ЕС, подчерта и Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията.
Изчисленията на ИССИ всъщност показват наличие на умерена положителна корелация между дефицита и реалния ръст на БВП на глава от населението от 0,45 пункта. Това означава, че при нарастване на дефицита може да очакваме и ръст на реалния доход в икономиката.
От 2012 г. до 2021 г. страната ни регистрира среден дефицит от 1,08% и най-ниския реален БВП на глава от населението сред държавите в ЕС от 6030 евро. Характерно за страната ни е, че почти през всяка година от периода реализира по-нисък дефицит от планирания по Консолидираната фискална програма. Това означава, че българската икономика има пропуснат потенциал за растеж от около 6,6 млрд. лв. на година за 10-годишния период, за който е направено изследването. Изчисленията сочат, че ако бяха реализирани планираните разходи през годините /2012 – 2021 г./ в техният пълен размер, то БВП по текущи цени потенциално би бил в момента по-висок с около 66 млрд. лв.
При средно 40% преразпределяне през КФП, това би означавало пропуснати допълнително приходи в размер на 2,64 млрд. лв. на година или 26,4 млрд. лв. за десетилетието; Ако тези разходи бяха реализирани, то реалният БВП на глава от населението, щеше да бъде минимум 8 500 евро или с около 41% по-висок от сегашния. Ето защо е важно да изразходваме това, което планираме, се посочва в изследването на ИССИ.
За какво настоява КНСБ?
- За разлика от другите държави, България няма проблем с размера на своя дълг. Затова настояваме подобно временно отклонение от нормата от 3% дефицит да бъде възможно и за страни с дълг под 60% от БВП, когато тези пари се използват за ръст на БВП. В противен случай, те ще бъдат ощетени заради това, че са били дисциплинирани.
- Правилото за преразпределяне през бюджета на до 40% от БВП по отношение на приходите и разходите трябва да отпадне. България преразпределя през последните 10 г. средно 38 – 42% от своя БВП при средно преразпределяне за ЕС-27 в диапазон от 48 – 52%;
- Политиката по доходите в Бюджет 2023 на първо място трябва да бъде ориентирана към компенсиране на кумулативната инфлация за предходните 2 години (2023 – 2021 г.), за да върнем покупателната способност на работещите на нивото от преди кризите;
- Кумулативната инфлация за периода 2023/2021 г. е 28,4%.
- Ето защо в бюджетния сектор са необходими още:
- 248 млн. лв. за компенсиране на инфлацията от последните две години за всички министерства и ведомства;
- 524 млн. лв. за поддържане на средната заплата за педагогическите специалисти на 125% от СРЗ за страната съгласно сключеният КТД;
- Ръст на доходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10% от 1 юли 2023 г. с цел компенсиране на прогнозираната инфлация до края на настоящата календарна година.
Презентация на изследването можете да видите тук
