30% е натрупаната инфлация у нас за периода от 2021 г. досега. Както и бизнеса, ние също държим да има редовно правителство, защото има спешна нужда от политика по доходите, за да може да се компенсира всяка една бюджетна сфера, където тези доходи са изостанали. Хората няма да станат по-богати, но искаме да получат това, което са загубили за тези две години. Затова е абсолютно задължително парламентът да направи усилия да състави редовен кабинет, който да бъде стабилен и да поведе държавата по всички стъпки в международен план и да се стабилизира вътрешната ситуация.
Това каза в предаването „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR икономическият анализатор от ИССИО към КНСБ Петър Мишев.
Той коментира позицията на бизнеса по отношение на промените в Кодекса на труда относно МРЗ и обясни, че излязлата от министерството на финансите информация за размера на минималната заплата от началото на 2024 г. около 950 лева не е просто предложение на министъра, а е изпълнение на съществуващото законодателство по чл. 244 от КТ. „Директивата за минималните заплати на ЕК, която трябва да бъда транспонирана в рамките на следващата година, залага критерии за адекватност на МРЗ, тоест тя трябва да може да покрие базовите нужди на хората, а в момента тя е доста по-ниска от необходимото за издръжка на едно работещо лице“, посочи икономическият анализатор.
На въпроса откъде ще дойдат парите за повишаване на доходите на хората, Мишев отговори, че последните две години, поради различните кризи, доведоха до определени дисбаланси в цялостната икономическа конюнктура. „В началото на ковид кризата, когато бизнесът имаше нужда, ние като синдикат подкрепихме мерките за подпомагането му. След това дойде въпросът кои мерки до кога трябва да бъдат продължени. Предложението на МФ, което ще направят пред новото народно събрание, показва, че може би е изпуснат някой от моментите и вече има нужда от корекция на пазара“, уточни той.
Петър Мишев определи като интересни данните от финансовото министерство, според които печалбата на бизнеса през 2020 г. е била 27 млрд. лева, а само две години по-късно тя става 47 млрд. Той посочи и друг факт, свързано с депозитите на нефинансовите предприятия и на физическите лица и домакинствата. „Депозитите на нефинансовите предприятия имат ръст от 27% на годишна база спрямо 2021 г. Това и други данни показват, че по някакъв начин държавата има нужда да вземе мерки, с които да компенсира неравенствата, които са се получили“.
„Ако не се приеме бюджет за 2024 г. в най-скоро време, реално до края на годината държавата няма как да издържи. Колкото и бизнесът да не е съгласен, следва да се променят данъчните ставки – да бъде върната данъчната ставка от 9 на 20 на сто за ресторантьорския бизнес, да бъде засилен фискалният контрол и други мерки, които максимално да съдействат, за да може този дефицит от 6 млрд. лева в бюджета, тоест между 6,5 и 7%, който се очертава на първо четене, да бъде редуциран в рамките на тези изискуеми 3 процента за влизане в еврозоната“, категоричен бе Мишев.
Целият разговор може да гледате тук.