Опитвам се да бъда умерен оптимист. 50 на 50 виждам шансовете за кабинет. Дали ще бъде формулата, която се предложи от господин Борисов – служебният кабинет да стане редовен, или някаква друга. Трябва да има редовен кабинет с какъвто и мандат и хоризонт да бъде. Има спешни въпроси, с които трябва да се заеме редовно правителство. Грешка беше, че през миналата година не беше внесен бюджет за настоящата, а се удължи на ръба на конституцията според мен.
Това каза в предаването „Лице в лице“ по бТВ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
На второ по важност място е предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост. Еврокомисията е доста твърда. В първите разговори, които имаше със служебния министър, подсказа, че иска да преговаря с редовен кабинет, допълни той.
Димитров отбеляза като важна тема и това как държавата ще продължи напред с редица проекти по оперативните програми, които обхващат изключително важни области.
Президентът на конфедерацията коментира и мерките, предприети от служебното правителство за справяне с високите цени. По думите му те имат позитивен характер, но няма да доведат до такъв резултат.
„Вече стана ясно и от изказванията на ключови министри, че да таванът на надценките на 17 стоки от малката кошница има една единствена цел – тя не е да се овладее инфлацията, а да се дадат социални цени на тези, които не могат да си позволят другите цени и това са най-бедните, които трябва да могат да си купят хляб, сирене, мляко. Това би трябвало да се очаква като резултат, а не влияние върху пазара и намаление на цените. Влияние върху пазара има едно единствено нещо, което закъсня със своите стъпки – Комисията за защита на конкуренцията. Макар че тя се задейства, не сме видели крайния резултат, а именно установени ли са картелни образувания“.
„Бюджетът за 2023 г. трябва да бъде приет час по-скоро“, заяви той и уточни, че в него може да бъде предвиден и 6% дефицит, ако се налага. „Това, което е заложено в разходната му част не е популизъм. От увеличенията на заплатите и пенсиите, които все още са под инфлацията, досега никой не е станал по-богат“.
Пламен Димитров е категоричен, че вдигането на заплатите не подхранва инфлацията. „Тези увеличения просто я догонват. Инфлацията не е породена от ръста на доходите и това многократно беше доказвано, затова и бизнесът продължава да вдига заплатите в частния сектор, за да догони пазара и нивата, които хората трябва да имат, за да могат да продължат да потребяват, тъй като брутният продукт се генерира от потреблението. Над 70% от БВП в България се генерира от потребление – колективно, лично, правителствено. С други думи, подтискането на потреблението е вредно за ръста на икономиката“.
„Когато се стигне до ситуация, в която трябва да се режат социални разходи, за да се влезе в някаква норма, която всички искаме да запазим, за да имаме шансовете за еврозоната от 1 януари 2025 г., или да направи нещо с данъците – да се върнат ставки или да се въведе еднократен данък за свръхпечалба, аз по-скоро бих се съгласил с това, което сега предлага министър Велкова – да се вложат еднократно тези свръхпечалби. И то, където ги има, защото те не са навсякъде, но пък това наистина показва, че в големи сегменти бизнесът е генерирал огромни печалби“, обясни президентът на КНСБ.