Анкетното проучване на Регионален съвет на КНСБ – Габрово е посветено на стреса на работното място и е извършено по повод 28 април – Световния ден за безопасност и здраве при работа. Целта на допитването е да се илюстрират нагласите на хората на наемния труд към тяхното работно място, емоционалното им състояние, взаимоотношенията в работната среда и влиянието на трудовия процес върху личния живот.
Допитването е анонимно и е проведено изцяло онлайн от 10 до 21 април 2023 г. В него участие взимат 328 работещи лица, предимно от габровски регион. То няма претенциите да е напълно представително, т. к. броят на респондентите е малък, а мъжете са недостатъчно представени – техния дял е едва 15,5 % от всички участници. Като друго несъвършенство може да се отчете и факта, че не са се включили лица с основно и по-ниско образование. Най-много анкетирани са тези с висше образование – 78 %, а останалите 22 % са със средно образование.
Най-активно в проучването се включват работещите в „Образованието”. Те са 129 души или 39,3 % от всички анкетирани. След тях се нареждат работници от леката промишленост – 36 лица или 11 % и служители в държавната и общинска администрация, които са 33 лица или 10,1 %.
Във възрастово отношение две групи заемат най-голям дял, които всъщност са хората в активна трудова възраст. Тези от 46 до 55 години имат 31,4 %, а от 36 до 45 години имат 30,8 % представителност. След тях се нареждат работещите в горната граница на трудоспособност от 56 до 65 г., които са 21,6 % от общия брой участници.
Първият от осемте основни въпроса цели проучване на субективното отношение на лицата към заплащането за техния труд. По-скоро неудовлетворени от него са 38,7 %, а по-скоро удовлетворени от получаваното възнаграждение са 35,1 %. Тук наблюдаваме близки проценти на диаметрално противоположни нагласи, като няма изразен водещ отговор.
Що се касае взаимоотношенията с работодателя и/или прекия ръководител 38,7 % от анкетираните ги определят като добри, а 32 % като много добри. Двата отговора сумарно представят една по-скоро положителна оценка на общуването на работещите с техните ръководители.
При взаимоотношенията с колегите процента на определените като много добри достига 40,2 %, а на добрите такива – 35,4 %, т. е. работната атмосфера може да се приеме в най-общ план за добронамерена, без обаче отношенията да са отлични.
На въпроса „Как влияе Вашата работа върху емоционалното Ви състояние?”, най-много участници – 157 или 47,9 % отговарят, че работата им създава напрежение. Недооценени за своя труд се чувстват 24,7 % от анкетираните, а малко след тях се нареждат тези, които са мотивирани и удовлетворени на работното си място – 21 %. По-нисък е процентът на лицата, които се чувстват спокойни в трудовия процес – 20,1 %.
На въпросът за влиянието на работата върху личния живот няма отговор, който да се откроява значително от останалите. Най-много лица – 41,5 % посочват, че работата им влияе негативно на времето им за почивка, а при 39 % – на личното време и домашните задължения. По-нисък процент – 32 % са лицата, на които работата не влияе на личния живот.
Като основни източници на стрес на работното място анкетираните посочват големия обем на възложената работа и кратките срокове – 44,2 %. След тях се нареждат противоречивите изисквания към длъжността с 37,5 %, взаимоотношенията с работодател и/или прекия ръководител с 24,7 % и взаимоотношенията с колегите – 22,6 %. Едва след това, 21 % от анкетираните посочват условията на труд и работната среда като източници на стрес.
В проучването е поставен и въпросът за наличието на негативни прояви на работното място. Повече от 1/3 или 34,1 % от отговорилите посочват, че на работното им място има унижаващо и/или обезценяващо отношение. При 16,8 % от случаите има размяна на обиди и използване на нецензурен език, а при 12,2 % има физически и/или психически тормоз. Най-много лица – 182 или 55,5 % отговарят, че на тяхното работно място няма подобни прояви. Това дава надежда за постигане на нормалност в общуването по време на работа.
Най-категоричният отговор, с най-много събрани гласове е въпросът за това дали лицата се чувстват дискриминирани. От общият брой лица, 277 или 84,5 % не се чувстват дискриминирани. Липсата на дискриминация или усещането за такава може да се смята за добра тенденция в трудовия процес.
От посочените случаи на дискриминация, най-много са по възраст – 22, по образование – 17 и по пол – 16 лица. Няма нито един работещ, който да определи себе си като дискриминиран заради религията или заради сексуалната си ориентация.
Въпреки малката извадка, половия и образователен дисбаланс, анкетното проучване може да послужи за илюстрация на нагласите на българските работещи към полагания от тях труд и отражението на средата в която го правят, за да бъде отправна точка за решаване на проблеми, чрез конкретни мерки и инициативи.
Психологически анализ на резултатите от анкетно проучване на Регионален съвет на КНСБ – Габрово за проявите на стреса на работното място
Проблемът за стреса се разглежда като основен фактор в живота на хората, който е определящ за тяхното усещане за благополучие и щастие.
Когато става дума за работното място, факторът стрес има негативно влияние върху работоспособността, степента на мотивираност, резултатност и ангажираност с целите на работния процес.
Стресът като термин е неврофизиологична реакция на организма на физически, психични и др. дразнители от средата – бива положителен и отрицателен (стрес и дистрес). Обикновено се приема като негативно явление. Вследствие на съпровождащите го неприятни преживявания и емоции организмът реагира с промяна на физиологичните показатели – учестен пулс, повишено кръвно налягане и т.н.
Когато се анализират резултатите на изследването, се има предвид това, че анкетираните, в зависимост от своя пол, възраст, образование, сфера на дейност и т.н. възприемат по различен начин подадената информация и съответно отговарят на въпросите съобразно своите субективни нагласи.
Особеностите от гледна точка на полови, културални, възрастови и др. различия, социална роля в съчетание със служебно положение, изпълнявана длъжност и отговорности са определящи за това как човек преживява и осмисля мястото си в служебен план. Това се отразява на неговите взаимодействия в колектива, то се формира от приоритетите му, отношението и значимостта на работния процес в собствените му представи.
Важен аспект при изследването също така е и способността на анкетираните да оценяват сами себе си и доколко субективната им преценка е коректна и адекватна на реалните им преживявания, тоест степента на социална желателност и конформизъм.
Наличието на отговори, съдържащи хумор, насмешливо несериозно отношение показва един специфичен аспект в поведението и цялостната нагласа към проблемите от психично естество. Темата за психичното здраве все още е табу, психичните разстройства в съзнанието на хората стоят скрити и дори отхвърлени като срамни и стигматизиращи. Това се дължи на недостатъчно развитата здравна култура на хората, както и на отхвърлянето на психичното като съществен фактор, оказващ влияние върху здравето и благосъстоянието.
Дори при анонимното проучване има един такъв момент, при който участникът съзнателно или не се самонаблюдава и коригира в отговорите, които дава. Причините са многопластови и се коренят във възпитание, заучени модели от детството и личностова структура.
Друг съществен момент, особено когато се касае за прояви на тормоз и насилие на работното място е способността човек да разпознава тези прояви и съответно склонността да неглижира и толерира неприемливо поведение спрямо себе си.
Много голяма част от хората се стремят да отговорят на обществените изисквания, често с цената на личния си комфорт – това се наблюдава в поведението на жените в по-голяма степен, както и това, че те поставят грижата за другите на първо място.
Големият процент жени, които са попълнили анкетата дава една определена рамка на изследването. Това е определящо за анализа и дава отговор за тенденциите, които са характерни за жените в ежедневието им.
На въпроса за това на кой аспект влияе отрицателно работата преобладаващите отговори са в полета – лично време, съвместяване лично и служебно време. Това е именно проблемната област, тъй като най често жените са тези, които са ангажирани с домакинството и грижата за децата и този факт не се променя, независимо от служебното им положение.
Основни стресови фактори на работното място според анкетираните са свързани с характера на работата (обем, изисквания) и с взаимоотношенията с колеги и работодател.
Като цяло анкетираните смятат, че липсват агресивни и негативни прояви на работното място, но обръщат особено внимание върху проявите на обезценяващо и унижаващо отношение, както и тормозът по-скоро във вербалната му форма, отколкото като физическа.
На въпросът относно дискриминационни прояви най-голям процент дават отговор, че не се чувстват дискриминирани. По останалите показатели има различни проценти по пол, възраст и т.н. Този категоричен отговор би могъл да говори за две неща – или субективно те наистина не се усещат дискриминирани или не могат да разпознаят това в отношението към себе си.
Моделите на приемане и уважение на различията се усвояват в семейната среда. Ако съществуват негативни тенденции те се повтарят и затвърждават. Така голяма част от хората приемат определено отношение, хумор и обезценяване и по силата на масовостта то бива налагано и толерирано на принципа „Така правят всички”.
Габриела Гатева,
психолог и сътрудник към Регионалния съвет на КНСБ – Габрово