За хубаво или за лошо, заплащането е най-важният критерий за качеството на работното място – в България, но и в света. В момента на пазара на труда у нас основната мотивация е заплащането, дори и когато говорим за най-високо платения сектор. След това идва мотивът за сигурността на работното място.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров вчера по време на конференция „Качествени работни места и как да създадем“, организирана от EURACTIV България съвместно с Eurofound – Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд.
Във форума се включиха изпълнителният директор на Eurofound Ивайло Калфин, министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова, Антон Касел, началник на кабинета на еврокомисаря за работните места и социалните права – Никола Шмит, зам.-председателят на БСК Мария Минчева и др. Модератор на дискусията бе зам. главният редактор на EURACTIV Георги Готев.
Създаването на качествени работни места със сигурност няма да стане по начина, по който се прави в последните години, каза Димитров. „Два милиона българи работят извън страната – може би най-конкурентната част от работната ни сила. Всъщност българинът, работещ в чужбина, е високо квалифициран и получава сигурност на чуждия пазар на труда. Би трябвало да направим и средата в България такава, така че да можем да върнем у нас една не малка част от тези хора“.
Според него това е единственият начин, чрез който устойчиво да се борим с голямата демографска катастрофа, в която се намира България. „На трето място в света сме по негативни демографски показатели“.
Когато искаме нови и добри работни места, трябва да има качествени политики за целта. Макроикономическата политика може да влияе дестимулиращо, но и обратното – стимулира и работната сила, и инвеститорите, посочи президентът на конфедерацията. По думите му обявите за работа у нас преобладаващо са за ниско квалифициран труд. Неговото мнение е, че трябва да се формират макроикономически политики, които да привличат такъв тип инвеститори, които подхождат и в България така, както и в Западна и Северна Европа.
„Фундаментален е въпросът за технологичния трансфер, който е ключов за постигането на добри заплати и сигурни работни места. В настоящата геополитическа ситуация би следвало да се използва и възможността за връщане на големи технологични инвестиции – както в България, така и в ЕС“, каза още Димитров.
На първо място качествените работни места са достойни работни места. Ключово измерване за това е правото на сдружаване и на колективно трудово договаряне. То създава справедливостта, която дава усещането за сигурност – при заплащането, регулирането на работното време, съвместяването на личния и професионалния живот. Президентът на КНСБ постави и акцент върху разумността на работното време и посочи, че сумираното изчисляване на работното време у нас води на практика до отпадане на 8-часовия работен ден.
Той припомни, че директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното договаряне изисква покритие с КТД от 80%. А транспониралите я държави трябва да представят планове и мерки за постигането на тази цел.
„Смятам, че всички наши съвместни усилия би трябвало да бъдат подчинени на политики и действия“, заключи Пламен Димитров.
„От 27 държави в ЕС България е на 7-о място по оценка по качеството на работните места“, каза Ивайло Калфин. Той обясни, че българите имат повече усещане за подкрепа от колегите си и от работодателя си, но сме на по-ниски от средните европейски нива по показателите за ниво на шум на работното място и за възможности за обучение извън него. По думите му в страната ни много по-малко хора могат да работят дистанционно в сравнение с други европейски държави, което създава проблеми в баланса между професионален и личен живот.
Качеството на работните места освен от заплащането, се определя и от възможността за обучение, за кариера, за сигурност, както и автономност на работното място, свързана с това доколко служителят може сам да прецени как да достави очаквания от него резултат, уточни директорът на Eurofound. Другите фактори за определяне на качеството на работното място са показатели за стрес и за спокойствие. Също така до голяма степен условията на труд зависят от това доколко работодатели и служители могат да влязат в диалог, да имат представителство и да имат условия да обсъдят и решат въпросите, свързани с работното място.
Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова изрази позиция, че постигането на устойчиво икономическо развитие става все по-голямо предизвикателство на фона на бързите темпове на технологичния прогрес във всички сфери на социално-икономическия живот в условия на демографски кризи. По думите ѝ компании, чиято философия е подготовката на качествен екип от мотивирани, знаещи и можещи служители, създават качествените работни места. Наред с това от ключова важност е увеличаването на възможностите за инвестиции в обучения и квалификации.
Шалапатова коментира и анализ на ОИСР, според който търсенето на основни цифрови умения се увеличава. Но над 40% от работещите с офисен софтуер нямат достатъчно умения, за да го използват ефективно. Същевременно се очаква 90% от работните места да изискват поне минимални дигитални умения.
„По Националния план за възстановяване и устойчивост Министерството на труда и социалната политика реализира проект за 194 млн. евро, който планира до средата на следващата година да се обучат 200 000 безработни и заети за придобиване на базово или средно равнище на дигитални умения“, заяви министърът. Тя представи и идеята за национална виртуална платформа за електронно обучение за хора над 16-годишна възраст, с която ще се дадат възможности за гъвкави форми на обучение. „Приоритет в националната политика по заетостта е повишаването на дигиталните умения на работната сила“, допълни тя.
„Според Европейската конфедерация на профсъюзите качественото работно място осигурява: добро равнище на заплатите, сигурност (постоянни трудови договори), възможност за обучения, здравословни и безопасни условия на труд, баланс на личен и професионален живот и синдикално представителство“. Това посочи в своето изказване зам.-председателят на БСК Мария Минчева.
Европейската комисия обяви 2023 г. за Европейска година на уменията, като заяви: „Тази година е посветена на това да помогнем на хората да придобият правилните умения за качествени работни места и да помогнем на компаниите, по-специално на малките и средните предприятия, да се справят с недостига на умения в ЕС“.
Анализът на данните от Европейското телефонно проучване на условията на труд показва, че недостигът на работна ръка е особено разпространен в секторите с ниско качество на работните места. Според доклада най-натоварени са секторите на здравеопазването, транспорта, селското стопанство, търговията и хотелиерството, посочват организаторите.
