Високите температури през лятото създават потенциални рискове за работниците, като най-застрашени са тези, които се трудят на открито.
КНСБ напомня, че всички работници имат право на среда, в която рисковете за тяхното здраве и безопасност са правилно контролирани, а температурата на работното място е сред тези, които работодателите трябва да оценят и да предприемат съответните мерки.
Високите температури могат да засегнат работниците в почти всеки сектор, но най-застрашени са тези, които се трудят в селското, горското стопанство, строителството, работещите в спешна помощ и здравните работници. Те трябва да са с променлив график, за да избегнат периодите през деня с висока температура. Работещите на закрито също могат да бъдат изложени на риск, особено ако са в топлинно интензивни индустрии или извършват физическа работа.
По-високите температури за по-дълги периоди от време могат да увеличат риска от наранявания поради умора, липса на концентрация, лошо вземане на решения и други фактори. Екстремните горещини могат да причинят сериозни здравословни проблеми, като топлинно изтощение, топлинен удар, рабдомилиоза, топлинен синкоп, топлинни обриви и други заболявания, свързани с топлинен стрес.
- Топлинен стрес
Човешкото тяло трябва да поддържа телесна температура от приблизително 37 °C. Ако тялото трябва да работи твърде много, за да се охлади или започне да прегрява, работникът може да получи т. нар. топлинен стрес. Температурните крайности пряко засягат здравето, като нарушават способността на тялото да регулира вътрешната си температура. Те могат също да влошат хронични заболявания като сърдечно-съдови, респираторни, мозъчно-съдови заболявания и състояния, свързани с диабета.
- Топлинен удар
Топлинният удар възниква, когато тялото вече не може да контролира температурата: тя се повишава бързо, механизмът за изпотяване не е достатъчен и тялото не може да се охлади. Когато настъпи топлинен удар, телесната температура може да се повиши до 40 °C, или по-висока в рамките на 10 до 15 минути. Топлинният удар изисква незабавна медицинска помощ, може да причини трайно увреждане или смърт, ако лицето не получи спешно лечение. Симптомите включват: объркване, неясен говор, ирационално поведение; пълна или частична загуба на съзнание (кома); гореща, суха кожа или обилно изпотяване; гърчове; много висока телесна температура.
В България изискванията към работните места във връзка с микроклимата са подробно описани в Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места.
При работа на открито работодателят е длъжен да се съобразява с подадените червени и жълти кодове за опасни метрологични условия – вятър, висока температура, дъжд, мъгла. Да прецени доколко неблагоприятните климатични въздействия могат да застрашат живота и здравето на работниците и да вземе съответните мерки. Такива могат да бъдат промяна на работното време, тип работа, която е по-безопасна при дадени условия, подходящи лични предпазни средства, да осигури помещения с условия за възстановяване на топлинния баланс на организма. При опасно високи температури работата на открито се преустановява.
Мерките, описани в Наредба № РД-07-3, са следните:
- Създаване на подходяща организация на работния процес и/или работното време, включително осигуряване на почивки с подходяща честота и продължителност;
- Създаване на подходяща организация на работните места;
- Осигуряване на колективни средства за защита при работа на открито, особено по отношение на риска от слънчев/топлинен удар, преохлаждане и измръзване;
- Осигуряване на подходящо работно облекло;
- Осигуряване на места за почивка с подходящи условия за възстановяване на топлинния баланс на организма;
- Достатъчно количество питейна вода, както и топли и студени напитки и други течности за възстановяване на водно-солевия и топлинния баланс на организма;
- Осигуряване на наблюдение или средства за комуникация за работещите на открито на изолирани работни места;
- Осигуряване на долекарска и първа медицинска помощ, както и подходящо транспортиране на работещите с внезапно влошено здравословно състояние за оказване на медицинска помощ.
В закрити помещения оптималната температура през топлия период трябва да бъде между 18 и 25 градуса. Допустимата температура през лятото на работните места не може да бъде над 28 градуса. В Наредбата са определени и изключения, според които при жеги навън, температурата в помещенията може да е с от 3 до 5 градуса над допустимата, но не повече от 33 градуса.
В ЕС има действащо законодателство за справяне с всички рискове за здравето и безопасността на работниците, включително тези, причинени от прекомерна топлина. Законодателството натоварва работодателите с отговорност за здравето и безопасността на своите работници. Съгласно „Рамковата директива за БЗР“ работодателите трябва да оценят рисковете на работното място и да определят превантивни мерки за премахване или минимизиране на рисковете на работното място. Директивата за „временни или подвижни строителни площадки“ и Директивата за „Работни места“ уточняват, че „по време на работното време температурата в помещенията, където са работните места, трябва да бъде подходяща за нормално протичане на работния процес. Директивата за работните места също така споменава, че „температурата в зоните за почивка, стаите за дежурния персонал, санитарните помещения, столовите и стаите за първа помощ трябва да съответстват на конкретното предназначение на тези зони.
Важна организационна мярка на работодателите е обучението на ръководители и работници, които да разпознават ранните признаци и симптоми на топлинни заболявания и да прилагат съответните процедури за първа помощ.