- Макроикономическа среда и перспективи през 2023 г.
През 2022 г. Брутният вътрешен продукт на България нарасна с 3,4%, като с положителен принос за растежа за поредна година бе вътрешното търсене. В номинално изражение БВП е 165,3 млрд. лв., което представлява растеж от 19%.
Частното потребление се повиши със 4,8%, движено от нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата, на заетостта и на потребителските кредити. Това е поредно доказателство, че активна политика по доходите, която да стимулира вътрешното търсене, води след себе си до по-висок реален икономически растеж. Като основен момент тук се изтъква повишаването на заплатите в частния и обществения сектор, което е доказателство за мултипликативния ефект върху реалната икономика.
Брутното образуване на основен капитал през 2022 г. отчете отрицателни стойности /-4,3%/ заради ниската инвестиционна активност в частния сектор и невъзможността да се реализират за пореден път планираните капиталови разходи в Бюджет 2022 г.
Пазарът на труда продължи да се подобрява през 2022 г., като бе отчетен ръст на коефициента на заетост от 1,3%. За сравнение, през 2021 г. този ръст бе едва 0,2%. От друга страна, равнището на безработица продължи да намалява до 4,3% през 2022 г. Тези стойности са много близки до естествената норма на безработица, което показва че пазарът на труда като цяло се представя много добре по отношение на включването на безработните и обезкуражените лица в потока на заетите.
Компенсацията на един нает нараства номинално с 18,4% през 2022 г., което е резултат и от високите инфлационни равнища през изминалата година. Въпреки това, в много сектори този ръст не успя да компенсира кумулативната инфлация за 2022 г., особено в обществения, където липсваше адекватна политика по доходите за всички в резултат от липсата на бюджет и редовно правителство.
През 2022 г. страната ни отчете най-високото ниво на инфлация от 1998 г. насам – средногодишен ИПЦ в размер на 15,3% /НСИ/, Дефлатор на БВП от 15,1% и ХИПЦ 13% /Евростат/.
През 2023 г. е предвиден БВП по текущи цени да достигне 184,4 млрд. лв. Нарастването на потреблението на домакинствата ще се забави през 2023 г., докато при инвестициите в основен капитал се очаква ръст от 6,3%. Забавянето на вътрешното търсене ще се отрази и в аналогична динамика на вноса и като цяло върху външнотърговските отношения на страната ни, което се изразява в спад на вноса от 10,5% през 2022 г. до 3,9% през 2023 г., както и спад на износа от 8,3% през 2022 г. до 1,7% през 2023 г. Въпреки това вътрешното потребление, като основен компонент за формирането на БВП, ще запази своята водеща роля, което отново мотивира необходимостта от политика по доходите, която минимум да компенсира прогнозираната средногодишна инфлация.
От друга страна, прогнозите на МФ може да се окажат по-песимистични от реалността, тъй като краткосрочната статистика на НСИ не дава толкова сериозни индикации на забавяне в търсенето. Освен това, прогнозираната средногодишна инфлация от едва 8,7% /ХИПЦ/ и 9,5% /Дефлатор на БВП/, може и да не се сбъдне, тъй като само за първото тримесечие на 2023 г. НСИ отчита инфлация от 15,5% спрямо същия период на предходната година., а към края на май месец, ИПЦ продължава да бъде двуцифрено число /10,1%/.
Тези процеси от своя страна ще окажат влияние и върху размера на прогнозирания номинален БВП, който по оценки на КНСБ, има реален потенциал да бъде с ок. 2 млрд. лв. по-висок. Освен това, от СБП 2023 – 2025 г. става ясно, че потенциалният реален растеж на БВП през 2023 г. би могъл да бъде до 2,6%.
През 2023 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с нови 0,4% спрямо 2022 г., а средногодишният коефициент на безработица да намалее до 4,1%. Като цяло, положителната тенденция от предходните години се очаква да се затвърди. Безработицата ще продължи да следва своята посока на намаление през целия прогнозен период. Всъщност, за поредна година нарастването на МРЗ не доведе до спад в заетостта или ръст на безработицата, както често се твърди в публичното пространство, а напротив, изигра стимулираща роля за включването на повече хора в пазара на труда.
През настоящата година динамиката на компенсацията на един нает се очаква да се забави до 11,5%, следвайки ограничаването на инфлацията. Тази динамика би могла да бъде по-висока при планирането на по-амбициозна подоходна политика в публичния сектор, която да компенсира инфлационните процеси за всички работещи. Това от една страна ще ограничи максимално загубата на реална покупателна способност у работещите, но от друга, ще доведе до по-високо ниво на вътрешно търсене, а оттам и реален икономически растеж.
От друга страна, прогнозата на ЕК е по-консервативна спрямо тази на МФ за растежа на БВП, както и по отношение на очакванията за средногодишно ниво на инфлацията. Според ЕК реалният растеж за 2023 г. ще бъде 1,5% а нивото на инфлацията 9,4% /ХИПЦ/. Подобно разминаване се случва за втора поредна година, което също е един от недостатъците на това страната да няма приет Бюджет за съответната година съгласно утвърдените в ЗПФ срокове. В момента не е възможно адекватно сравнение на допусканията на МФ с допусканията на ЕК, тъй като бюджетната процедура се разминава като времеви хоризонт с календара на Европейския семестър. При всички положения прогнозираната инфлация от МФ ще бъде по-висока, тъй като до сега този показател не е бил по-нисък от прогнозирания такъв от Евростат /ХИПЦ/.
Разбира се, налице са и редица предизвикателства пред тези параметри. На първо място геополитическата ситуация в глобален план продължава да се характеризира с висока степен на несигурност, което създава рискове пред реализирането на макроикономическата прогноза. На второ място – реализиране на по-високи от очакваните темпове на инфлация, ускорено повишение на лихвените проценти и, респективно, понижение на разполагаемия доход на домакинствата и/или ограничаване на производствената и инвестиционната активност в търговските ни партньори, са фактори, които биха ограничили външното търсене. На трето място – влязлата в сила забрана за внос на суров петрол от Русия в ЕС може да се отрази отрицателно върху износа на нефтопродукти от България за трети страни.
В заключение, оценяваме заложените параметри по отношение на пазара на труда като обективни, но считаме, че прогнозите за останалите ключови индикатори /БВП по текущи цени, инфлация, темп на прираст на вътрешното търсене/ са подценени и консервативни.
- Фискална политика и параметри за периода 2023 – 2025 г.
- Основни фискални параметри
Подготовката на Бюджет 2023 и СБП за периода 2023-2025 г. беше силно повлияна от късното приемане на Бюджет 2022, а също така и от политическия цикъл, свързан с провеждането на предсрочни парламентарни избори. Разчетите по АСБП за периода 2023-2025 г. са разработени въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ и при допускания да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания и да се осигури предвиденото увеличение на пенсиите през тази година, а по отношение на фискалната политика дефицитът да е в рамките на Маастрихтските критерии. С това се изчерпва цялата философия на Бюджет 2023. Подоходна политика за всички работещи в обществения сектор, която да компенсира натрупаната инфлация до момента, не е налице.
Фактическата обстановка е такава, че ясно вече се вижда голямата грешка, която беше допусната есента на 2022 г., когато служебният кабинет отказа да внесе ЗДБРБ за 2022 г. Към момента прогнозирането на основните макроикономически и фискални индикатори, тяхната сравнимост с международните процеси, както и бюджетирането на политики, се оказва много по-трудно. Подобен хаос в бюджетната процедура не е имало никога и затова КНСБ настояваше да се внесе Бюджет още в 48-мото НС.
За 2022 г. предварителните отчетни данни показват дефицит по КФП в размер на 0,8% от БВП /1,3 млрд. лв./, като спрямо заложената цел в актуализираната програма за 2022 г. от 4,1% дефицит по КФП (6,2 млрд. лв.) се отчита значително подобрение /3,3 пр. п./. Основен фактор за това е по-ниско от планираното усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС.
КНСБ не счита, че прекалено строгата фискална консолидация трябва да бъде цел на нашата икономическа политика точно в момента. Само по себе си преизпълнението на тази прогноза не допринесе по никакъв начин за по-бързото развитие на българската икономика. Стимулиращият ефект на фискалната политика липсва, което в допълнение с липсата на парична политика от страна на БНБ поради наличието на Валутен борд, оставя страната ни в ситуация, в която може единствено да разчита на пазарните механизми да регулират дисбалансите в макроикономически план. В много отношения тези дисбаланси имат социален характер и водят след себе си до загуба на покупателна способност, ръст на неравенствата и несправедливо преразпределяне на допълнително генерираната добавена стойност. Когато държавата не е активен участник в стопанските процеси, то подобни проблеми придобиват все по-сериозен характер, каквато е и ситуацията в България в момента.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към декември 2022 г. са в размер на 64,8 млрд. лв., вкл. 3,2 млрд. лв. приходи с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г.
При разходите за 2022 г. се отчита по-слабо от планираното усвояване по сметките за средства от ЕС и държавния бюджет. Голяма част от проектите, заложени за реализиране чрез европейските програми и фондове и чрез капиталовата програма в държавния бюджет, не бяха реализирани в рамките на годината, което съответно се отрази в по-слабо от планираното усвояване на капиталовите разходи. Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, което от една страна подобри касовото салдо за 2022 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 г.
Всичко това означава, че проблем на Бюджет 2023 г. не са разходите за по-високи пенсии или разходите за ръст на доходите. Проблемът е в инвестиционната активност и невъзможността да се планират и изпълнят по адекватен начин всички проекти, част от капиталовата програма. В този смисъл, за периода 2023-2025 г. е разчетен дефицит съответно: 2,5% от БВП за 2023 г., 3,7% от БВП за 2024 г. и 3,9% от БВП за 2025 г.
По отношение на разходите за периода 2023-2025 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те не променят особено своето съотношение, съответно от 40,1% от БВП през 2023 г. до 40,9% от БВП през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 37,1% от БВП през 2023 г. до 35,9% от БВП през 2025 г.
При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 37,7%, за 2024 г. – 38,2% и за 2025 г. – 37%.
Тук е моментът да припомним, че КНСБ настоява да отпадне текстът в ЗПФ, който определя таван на приходите и разходите като дял от БВП до размер от 40%.
Подобен таван няма в нито една друга европейска държава. Освен това, той има възпиращ ефект за това държавата да се доближава до преразпределителната сила на бюджетите на развитите страни в ЕС, където средното преразпределяне е ок. 47%, а в страни като Франция минава дори 55%. КНСБ не споделя подобно поведение на правителството, при положение, че по редица обществени дейности страната ни е на последно място като дял от БВП. Вместо да увеличаваме преразпределителната сила на държавата и нейното участие в стопанските процеси, ние правим стъпка назад.
Таблица 1: Основни фискални параметри на държавните бюджети на България в периода 2016-2021 г.
| Приходи /млрд. лв./ | Разходи /млрд. лв./ | Бюджетно салдо /млрд. лв./ | Капиталови разходи /млрд. лв./ | ||
| 2016 | Програма | 33 | 34,8 | -1,8 | 6,1 |
| Отчет | 33,9 | 32,4 | 1,4 | 3,8 | |
| Разлика | 0,9 | -2,4 | 3,2 | -2,3 | |
| 2017 | Програма | 35,4 | 36,7 | -1,3 | 6,2 |
| Отчет | 35,3 | 34,4 | 0,8 | 3,7 | |
| Разлика | -0,1 | -2,3 | 2,1 | -2,5 | |
| 2018 | Програма | 38,2 | 39,3 | -1,1 | 6 |
| Отчет | 39,6 | 39,4 | 0,1 | 5,3 | |
| Разлика | 1,4 | 0,1 | 1,2 | -0,7 | |
| 2019 | Програма | 43,8 | 46,3 | -2,4 | 8,4 |
| Отчет | 44 | 45,2 | -1,1 | 7,5 | |
| Разлика | 0,2 | -1,1 | 1,3 | -0,9 | |
| 2020 | Програма | 43,4 | 48,7 | -5,2 | 6,9 |
| Отчет | 44,3 | 47,8 | -3,5 | 5 | |
| Разлика | 0,9 | -0,9 | 1,7 | -1,9 | |
| 2021 | Програма | 47,5 | 52,5 | -4,9 | 6 |
| Отчет | 52,3 | 56,2 | -3,9 | 3,7 | |
| Разлика | 4,8 | 3,7 | 1 | -2,3 | |
| 2022 | Програма | 59,7 | 65,8 | -6,2 | 8,2 |
| Отчет | 64,7 | 66,1 | -1,3 | 5,5 | |
| Разлика | 5 | 0,3 | 4,9 | -2,7 |
Източник: МФ и изчисления на КНСБ
От Таблица 1 става ясно, че заложените първоначални приходи в бюджетите през 2016, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. са по-малко спрямо отчетените такива след приключване на бюджетната година. Изключение прави Бюджет 2017, където разликата е пренебрежимо малка в размер на по-малко от 100 млн. лв. между това, което е събрано, и това, което е планирано. Следователно, налице е значително подценяване на приходната част в бюджета всяка година, което създава предпоставка за по-бързо намаление на предварително заложения дефицит. КНСБ алармира за този проблем от години и не виждаме защо Бюджет 2023 ще бъде изключение от така създалата се лоша практика.
Таблица 1 показва също така, че заложените първоначални разходи в бюджет 2016, 2017, 2019 и 2020 са значително повече от реализираните такива в действителност. Изключение правят Бюджет 2021 и Бюджет 2022, където действително направените разходи са повече спрямо заложените такива, но сравнявайки го с допълнителните приходи от съответната година, може да се види ясно, че всъщност държавата и тогава е изхарчила по-малко допълнително, отколкото допълнително е събрала, което рефлектира и върху по-строга от планираната фискална консолидация в края на годината.
От данните ясно се вижда, че в три от разглежданите години са се планирали дефицити, но са отчитани излишъци като крайно салдо, а в останалите четири, планираните дефицити са значително по-големи спрямо действително реализираните такива.
Същите изводи важат и за капиталовите разходи през годините. В нито една от разглежданите бюджетни години размерът на капиталовите разходи, които са били гласувани в Народното събрание, не се е реализирал в пълния им обем. Тенденцията е към изкуствено надценяване всяка година. Всичко това ни дава основание да смятаме и че през настоящата година капиталовата програма е силно надценена.
Икономическата политика на страната ни е по-консервативна от онази, за която е получила мандат. Поради тази причина, КНСБ счита, че широко налаганата теза, че държавата много харчи, е грешна и невярна, тъй като очевидно е доста по-малко, отколкото самата тя е планирала. Всъщност сумарният ефект показва, че държавата е изхарчила общо 15,4 млрд. лв. по-малко в периода 2016 – 2022 г., отколкото е планирала първоначално да изхарчи. Това са пропуснати ползи за икономиката, които страната ни щеше да генерира през ефектите на мултипликатора на правителствените разходи. Ако бяха реализирани тези планирани разходи, реалната конвергенция на страната ни към средноевропейските стойности по редица икономически и социални индикатори, щеше да бъде по-добра.
Като положителен момент може да се открои намаляването на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ през последните две години като дял от БВП. Към края на 2021 г. нивото на държавния дълг възлиза на 31,2 млрд. лв. В резултат на извършените операции през 2022 г. държавният дълг достига до 36,1 млрд. лв., което е с 2,4 млрд. лв. по-малко от предвиденото в ЗДБРБ за 2022 г. дългово ограничение за максимален размер на дълга от 38,5 млрд. лв. В сравнение с нивото от предходната година дългът се увеличава с около 4,9 млрд. лв. в резултат от поетия нов държавен дълг от 7,9 млрд. лв. и извършените погашения в размер на 3,0 млрд. лв. Въпреки това, дългът като съотношение към БВП, намаля от 22,5% през 2021 г. до 21,8% през 2022 г.
Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв., а в края на 2024 г. и 2025 г. да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв. Това означава, че съотношението през 2023 г. ще достигне 22%, а през 2023 г. и 2024 г. съответно 25,1% и 28,3%.
Заложената необходимост от осигуряване на значително по-големи обеми ново дългово финансиране през тази и следващите две години зависи до голяма степен от това дали фискалните и макроикономическите параметри ще се сбъднат, за което стана въпрос вече. Страната ни няма дългосрочен проблем с дълга и като цяло сме в условията на фискална устойчивост в това отношение, тъй като темпът на ръст на БВП изпреварва темпът на поемане на нови заеми. Всъщност, номиналният растеж на БВП ерозира значението на дълга като процент, което е тенденция от доста години.
В този смисъл, всички широко налагани опасения, че страната ни е изправена пред дългова „спирала“ са неоснователни и не почиват на реални факти.
3.Приоритети на политиките и основни допускания за периода 2023 – 2025 г.
Политики в приходите и разходите
На първо място, според нашите оценки, БВП за 2022 г. вероятно ще бъде коригиран до 167 млрд. лв. /а не 165, както е в момента/. Прогнозираният Дефлатор за 2023 г. е подценен /едва 9,5%/, а ХИПЦ е оценен на 8,7%. Това съответно ще отвори възможност за повече приходи и дори допълнително намаление на заложения дефицит. Всъщност, налице са достатъчно фискални буфери, които да позволят да има политика по доходите, но и страната ни да изпълни Маастрихтския критерии за 3% дефицит.
Към момента е предвидено приходите като дял от БВП през 2023 г. да намалеят до 37,7% /за сравнение, през 2022 г. са били 39,2% по отчет/. Това като тенденция, особено в настоящата ситуация на необходимост от допълнителни приходи, е недопустимо. Основната разлика идва от предвиденият спад на „Неданъчните приходи“ /от 12 млрд. лв. през 2022 г. по отчет на 11,1 млрд. лв. през 2023 г. планирани/, както и по линия на „Помощи и дарения“ /спад с 850 млн. лв. спрямо 2022 г./.
Таблица 2: Консолидирана фискална програма – Приходи (млрд. лв. и %)
| Консолидирана фискална програма – Приходи (млрд. лв.) | |||||||
| 2020 (Отчет) | 2021 (Отчет) | 2022
(Отчет) |
2023 (Прогноза) | 2024 (Прогноза) | 2025 (Прогноза) | ||
| 1 | Общо приходи | 44,31 | 52,45 | 64,78 | 69,47 | 75,44 | 77,80 |
| 1.1. | Данъчно-осигурителни приходи | 35,84 | 40,87 | 46,78 | 53,17 | 57,79 | 61,87 |
| 1.1.1. | Приходи от преки данъци | 6,91 | 8,25 | 9,92 | 11,62 | 12,98 | 13,94 |
| 1.1.1.1. | Приходи от ДДЮЛ | 2,71 | 3,4 | 4,59 | 5,51 | 6,10 | 6,50 |
| 1.1.1.2. | Приходи от ДДФЛ | 4,19 | 4,85 | 5,33 | 6,11 | 6,88 | 7,44 |
| 1.1.2. | Приходи от социално и здравно осигуряване | 11,01 | 12,23 | 13,73 | 15,47 | 17,53 | 19,01 |
| 1.1.3. | Приходи от косвени данъци | 16,72 | 18,97 | 21,54 | 23,41 | 25,58 | 27,17 |
| 1.1.3.1. | Приходи от ДДС | 11,02 | 12,97 | 15,33 | 17,01 | 18,88 | 20,21 |
| 1.2. | Неданъчни приходи | 5,77 | 8,11 | 12,00 | 11,15 | 9,91 | 10,21 |
| 1.3. | Помощи и дарения | 2,69 | 3,46 | 6,00 | 5,15 | 7,75 | 5,72 |
|
Консолидирана фискална програма – Приходи (% на промяна спрямо предходната година) |
|||||||
| 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | ||
| 1 | Общо приходи | 18,37% | 23,51% | 7,24% | 8,59% | 3,13% | |
| 1.1. | Данъчно-осигурителни приходи | 14,03% | 14,46% | 13,66% | 8,69% | 7,06% | |
| 1.1.1. | Приходи от преки данъци | 19,39% | 20,24% | 17,14% | 11,70% | 7,40% | |
| 1.1.1.1. | Приходи от ДДЮЛ | 25,46% | 35,00% | 20,04% | 10,71% | 6,56% | |
| 1.1.1.2. | Приходи от ДДФЛ | 15,75% | 9,90% | 14,63% | 12,60% | 8,14% | |
| 1.1.2. | Приходи от социално и здравно осигуряване | 11,08% | 12,26% | 12,67% | 13,32% | 8,44% | |
| 1.1.3. | Приходи от косвени данъци | 13,46% | 13,55% | 8,68% | 9,27% | 6,22% | |
| 1.1.3.1. | Приходи от ДДС | 17,70% | 18,20% | 10,96% | 10,99% | 7,04% | |
| 1.2. | Неданъчни приходи | 40,55% | 47,97% | -7,08% | -11,12% | 3,03% | |
| 1.3. | Помощи и дарения | 28,62% | 73,41% | -14,17% | 50,49% | -26,19% | |
Източник: Приложение 3 (стр. 264) СБП 2023 – 2025г. и ИССИО на КНСБ
Таблица 2 разкрива, че ръстът на заложените приходи за 2023 г., спрямо година по-ранно е 7,24% или 4,69 млрд. лева повече. Тази данни съществено се различават от проектопредложението на Бюджет 2023 в предходния му вариант от края на 04.2023 г., където предвиденият ръст бе едва 1,55% или малко над 1 млрд. лева, като абсолютна стойност. Още тогава от КНСБ алармирахме, че приходната част на бюджета е подценена и че има резерви, които на практика ще доведат до по-голяма събираемост от тогава планираните постъпления. Затова, като положително, трябва да се отчете, че настоящият разчет на проекта за Бюджет 2023 с конкретни числа доказва правотата на това твърдение.
Ръстът на данъчно-осигурителните приходи през 2023 г., спрямо година по-ранно е близо 14%, което е резултат, сходен със съотношенията за предходните два периода, което акцентира, че е налице една добра последователност при планирането на държавните финанси. Като абсолютна стойност приходите от данъци и осигуровки са в рамките на около 6,5 млрд., което на фона на очакван номинален ръст на БВП на страната за годината от 19 млрд. лева е около 34% преразпределителен ефект. Този процент е близък до очаквания размер на общите приходи спрямо БВП за 2023 г. от 37,7%, което дава основание да се приеме, че направената прогноза е близка до това, което ще се случи на практика. Разчетите при приходите от ДДФЛ и ДДЮЛ са съобразени с очаквания ръст на заплатите и печалбите на фирмите и са завишение съответно със 150 млн. и 300 млн. спрямо проекто-бюджета от 04.2023 г. Спрямо реализираните приходи за 2022 г. ръста в абсолютна стойност е 630 млн. (ДДФЛ) и 620 млн. (ДДЮЛ).
Положително може да бъде оценено очакването приходите от ДДС за 2023 г. да достигнат 17 млрд. лева или 11% ръст на годишна база, което корелира и с очакваната средно-годишна инфлация от 8,7%, която впоследствие може да се окаже дори малко повече. Това дава основание да се счита, че по отношение на прогнозата за събираемостта от ДДС за 2023 г. са налице още малко резерви.
Ръстът при очакваните постъпления от „помощи и дарения“ се дължи на включването на транш номер 2 по Плана за възстановяване и устойчивост, което дава допълнителен буфер на приходната част от Бюджет 2023. Получаването на тези средства от ЕС ще доведе ѝ до подобрение на бюджета на начислена основа и ще позволи той да бъде в рамките на 3%. Последното е основна цел на настоящото проектопредложение на МФ и една от стъпките, които трябва да бъдат покрити за да може страната ни да стане част от еврозоната от 01.01.2025 г.
Таблица 3: Консолидирана фискална програма – Разходи (млрд. лв. и %)
| Консолидирана фискална програма – разходна част (млрд. лв.) | ||||||||||||
| 2020 (Отчет) | 2021 (Отчет) | 2022 (Отчет) | 2023 (Прогноза) | 2024 (Прогноза) | 2025 (Прогноза) | |||||||
| 1. | Общо разходи с вноска в бюджета на ЕС | 47,85 | 56,25 | 66,11 | 74,05 | 82,78 | 85,96 | |||||
| 1.1 | Текущи разходи | 41,23 | 49,25 | 58,46 | 63,39 | 66,79 | 70,60 | |||||
| 1.1.1 | Персонал | 11,37 | 13,15 | 14,64 | 15,68 | 16,58 | 17,32 | |||||
| 1.1.1.1 | Заплати | 7,56 | 8,67 | 9,63 | 10,87 | 11,48 | 11,99 | |||||
| 1.1.1.2. | Други възнаграждения | 1,29 | 1,61 | 1,82 | 1,24 | 1,34 | 1,45 | |||||
| 1.1.1.3. | Осигурителни вноски | 2,52 | 2,87 | 3,19 | 3,56 | 3,76 | 3,88 | |||||
| 1.1.2. | Издръжка – общо | 5,07 | 5,18 | 7,09 | 9,00 | 7,89 | 7,50 | |||||
| 1.1.3. | Стипендии | 0,1 | 0,11 | 0,13 | 0,17 | 0,17 | 0,17 | |||||
| 1.1.4. | Социални и здравноосигурителни плащания | 19,03 | 22,89 | 25,47 | 30,87 | 34,41 | 37,19 | |||||
| 1.1.4.1. | Пенсии | 11,18 | 14,30 | 15,70 | 19,25 | 21,42 | 23,25 | |||||
| 1.1.4.2. | Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата | 3,51 | 3,62 | 4,14 | 5,07 | 5,38 | 5,55 | |||||
| 1.1.4.3. | Здравноосигурителни плащания | 4,34 | 4,97 | 5,63 | 6,55 | 7,61 | 8,39 | |||||
| 1.2. | Капиталови разходи | 5,02 | 3,79 | 5,58 | 8,23 | 13,41 | 12,66 | |||||
| Консолидирана фискална програма – Разходи (% на промяна спрямо предходната година) | ||||||||||||
| 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | |||||||
| 1. | Общо разходи с вноска в бюджета на ЕС | 17,55% | 17,53% | 12,01% | 11,79% | 3,84% | ||||||
| 1.1 | Текущи разходи | 19,45% | 18,70% | 8,43% | 5,36% | 5,70% | ||||||
| 1.1.1 | Персонал | 15,66% | 11,33% | 7,10% | 5,74% | 4,46% | ||||||
| 1.1.1.1 | Заплати | 14,68% | 11,07% | 12,88% | 5,61% | 4,44% | ||||||
| 1.1.1.2. | Други възнаграждения | 24,81% | 13,04% | -31,87% | 8,06% | 8,21% | ||||||
| 1.1.1.3. | Осигурителни вноски | 13,89% | 11,15% | 11,60% | 5,62% | 3,19% | ||||||
| 1.1.2. | Издръжка – общо | 2,17% | 36,87% | 26,94% | -12,33% | -4,94% | ||||||
| 1.1.3. | Стипендии | 10,00% | 18,18% | 30,77% | 0,00% | 0,00% | ||||||
| 1.1.4. | Социални и здравноосигурителни плащания | 20,28% | 11,27% | 21,20% | 11,47% | 8,08% | ||||||
| 1.1.4.1. | Пенсии | 27,91% | 9,79% | 22,61% | 11,27% | 8,54% | ||||||
| 1.1.4.2. | Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата | 3,13% | 14,36% | 22,46% | 6,11% | 3,16% | ||||||
| 1.1.4.3. | Здравноосигурителни плащания | 14,52% | 13,28% | 16,34% | 16,18% | 10,25% | ||||||
| 1.2. | Капиталови разходи | -24,50% | 47,23% | 47,49% | 62,94% | -5,59% | ||||||
Източник: Приложение 3 (стр. 265) СБП 2023 – 2025г. и ИССИО на КНСБ
Според прогнозата на МФ очакваните разходи за 2023 г. ще възлизат на 74 млрд. лева, което е с около 8 млрд. лв. повече спрямо година по-рано. Този размер е с около 3,3 млрд. лв. повече спрямо ръста на приходите за 2023 г. (4,7 млрд. лева) и се дължи в най-голяма степен на очакванията за близо 50% ръст на капиталовите разходи през 2023 г. спрямо 2022 г. Рекордната сума, предвидена за инвестиции, от 8,23 млрд. лв. бе намалена с 1,9 млрд. лв. спрямо варианта на Бюджет 2023 от м.04.2023 г. Това решение е в унисон с изчисленията, направени тогава от КНСБ, че този тип разходи са „завишени“ с поне 2 млрд. лева и може да бъде оценено положително. Разбира се, остава въпросът дали за периода 05-12.2023 г. ще бъдат реализирани капиталови проекти за близо 7 млрд. лева (последните налични данни за КФП са към 30.04.2023 и показват че за първите 4 месеца на годината са капиталовите разходи са 1,32 млрд. лева). Потенциалният отрицателен отговор на този въпрос ще се изрази в общо подобрение на бюджетното салдо в края на годината. Според нас е налице фискално пространство в капиталовата програма в размер на още ок. 500 млн. лв., които няма да бъдат реализирани.
Предвидените средства за „Персонал“ и „Заплати“ са с непроменени стойности спрямо предходния вариант от м.04.2023 на Бюджет 2023. Проблемът отново, както ѝ в предходния случай, е че тези пера изостават като дял от БВП за поредна година. Данните показват, че разходите за „Персонал“ през 2021 г. са в съотношението от 9,5% спрямо БВП на страната за тази година, като през 2022 г. те намаляват до 8,9% от БВП, а в сегашното предложение в Бюджет 2023 е заложено ново намаление – до 8,5% от прогнозираният БВП (макар да отчитат номинален ръст от 1 млрд. лв). Разходите за Заплати по същият начин, макар да нарастват с 1,25 млрд. лв. през 2023 г. спрямо 2022 г., като дял от БВП са намалени до 5,9% (за 2023 г.) при 6,3% през 2020 г. и 6,2% през 2021 г. съответно.
При настоящия прогнозиран БВП от 184,5 млрд. лв., ако искаме да запазим разходите за Персонал и Заплати, съответно на нивата им от преди пандемията /съответно 9,5% и 6,3%/, то допълнителните средства за „Персонал“ трябваше да бъдат 1,75 млрд. лв. /750 млн. лв. повече спрямо настоящите планирани ок. 1 млрд. лв./, а общият размер на средствата за перо „Заплати“ трябваше да бъде в размер на 11,62 млрд. лв. /2 млрд. лв. повече спрямо 2022 г. и 800 млн. лв. повече спрямо заложеният ръст за 2023 г. от 1,2 млрд. лв./.
Ако се гледат темповете на изменение на разходите /Таблица 3/, то може ясно да се види, че темпът на прираст на разходите за „Персонал“ намалява значително от 15,6% през 2021 г., 11,3% през 2022 г. и сега е предвиден ръст от едва 7,1% за 2023 г. Нещо повече, тези допълнителни близо 1,2 млрд. лв. за работни заплати в голямата си част са транспониране да действащо законодателство от 2022 г. и актуализацията на бюджета от миналата година.
Издръжката е намалена с 1,35 млрд. спрямо предходния вариант на Бюджет 2023, което потвърждава позицията на КНСБ, че в първият вариант този елемент от разходите бе необосновано завишен. Сегашният ръст на издръжката от 2 млрд. лева, като абсолютна стойност, в значително по-голяма степен отговаря на настоящата икономическа конюнктура.
Очевидно е налице фискално пространство за намиране на средства с които да се проведе политика по доходите, която да отговаря на реалността. Това няма да влоши дефицита по никакъв начин. Необходимите допълнителни средства за провеждането на адекватна политика по доходите са ок. 170 млн. лв.
Разходи по Функции за периода 2022 – 2023 г.
| Разходи по функции по КФП за периода 2022-2023 г. | |||||
| ПОКАЗАТЕЛИ | млн.лв. | темп на прираст в номинално изражение | % от БВП | ||
| 2022 г. | 2023 г. | 2022 г. | 2023 г. | ||
| Общи държавни служби | 3 861,80 | 4 254,70 | 9,23 | 2,60 | 2,30 |
| Отбрана и сигурност | 6 515,20 | 8 071,90 | 19,29 | 4,3 | 4,4 |
| Образование | 6 606,40 | 7 509,70 | 12,03 | 4,4 | 4,1 |
| Здравеопазване | 8 418,20 | 8 853,80 | 4,92 | 5,6 | 4,8 |
| Социално осигуряване, подпомагане и грижи | 22 243,00 | 25 920,40 | 14,19 | 14,8 | 14,1 |
| Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело | 1 136,70 | 1 133,10 | -0,32 | 0,8 | 0,6 |
- Разходите за общите държавни служби нарастват от 3 861,80 млн. лв. през 2022 г. на 4 254,70 млн. лв. през 2023 г. Това представлява темп на прираст от 9,23%.
- Разходите за отбрана и сигурност са се увеличили от 6 515,20 млн. лв. през 2022 г. на 8 071,90 млн. лв. през 2023 г. Това представлява темп на прираст от 19,29%. Допълнителните разходи трябва да се изпразват за подобряване на въоръжението и въоръжените сили на страната.
- Разходите за образование се увеличават от 6 606,40 млн. лв. през 2022 г. на 7 509,70 млн. лв. през 2023 г. Това представяла темп на прираст от 12,03%, гарантиращ увеличение на заплатите за педагогическия персонал за 2023 г., гарантиращ ниво на заплатите от поне 125% от СРЗ и повишаване на възнагражденията на академичния състав във висшите училища. Трябва да се отбележи обаче, че намаляването на разходите за образование като процент от БВП е притеснително /от 4,4% през 2022 г. до 4,1% през 2023 г./, тъй като образованието е ключов фактор за развитието на обществото и икономиката, в който трябва да се инвестира.
- Разходите за здравеопазване са увеличени от 8 418,20 млн. лв. през 2022 г. на 8 853,80 млн. лв. през 2023 г. Така този тип разходи нарастват със скромен темп на прираст от 4,92%.
- Разходите за култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело са дори намалени от 1 136,70 млн. лв. през 2022 г. на 1 133,10 млн. лв. през 2023 г., което представлява спад от 0,32%, при вече ниското им ниво като процент от БВП, съответно 0,8% от БВП през 2022 г. и 0,6% от БВП през 2023 г.
- Разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи нарастват от 22 243,00 млн. лв. през 2022 г. на 25 920,40 млн. лв. през 2023 г. Това представлява темп на прираст от 14,19%.
Като цяло, всички планирани разходи, с изключение на тези за отбрана и сигурност, намаляват като процент от БВП. Този факт връща на дневен ред дискусията за преразпределителната роля на държавата. Намалените като процент от БВП разходи за ключови области могат да доведат до влошаване на качество на услугите и намалена социална защита, които от своя страна спомагат за увеличаване на неравенствата и повишаване на риска от социалното изключване.
- Данъчна политика
По отношение на данъчната политика е предвидено запазване на нивата на основните данъци, без съществени промени. Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на социални разходи в размер до 200 лв. месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв. Предлага се въвеждането на електронни ваучери за храна от 1 януари 2024 г., като по този начин ще се постигне намаляване на административната тежест чрез дигитализация и ще се осигури по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвижда се шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и електронните ваучери за храна, като окончателното преминаване само към електронни ваучери ще бъде от 1 юли 2024 г. КНСБ подкрепя тази мярка.
В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г. Изразяваме категорично несъгласие с така предложената мярка, като твърдим, че са налице редица алтернативни източници на допълнителни данъчни приходи, които подробно сме описали по-долу, както и в редица наши анализи.
Припомняме, че поради рязкото покачване на цените на електроенергията на борсовите пазари в ЕС от 2021 г., българското правителство започва да прилага мерки за компенсации на крайните потребители на електрическа енергия на свободен пазар и запази ниски цените на регулиран пазар. Целта бе да се облекчат крайните потребители на електроенергия в България, като се намалят разходите им за електроенергия в месеците с най-високо потребление и най-високи текущи цени. Тези мерки бяха финансирани основно от дружествата-производители от БЕХ Група, за което бяха използвани увеличените приходи от продажби и печалби на дружествата, авансово изплащане на дивиденти, ускорено погасяване на задължения по заеми, предоставяне на заеми, дарения и продажби по регулирани ниски цени. Общо в периода от октомври 2021 г. до март 2023 г., държавните електроенерийни дружества в групата на БЕХ са осигурили финансов ресурс за правителствени програми за подпомагане в размер на ок. 8 млрд. лв. В този период частните дружества в електроенергийния сектор не участваха в прилаганите извънредни мерки.
Поради тази причина електроенерийните дружества в групата на БЕХ силно изостанаха в процеса по инвестиции. Разходите им за инвестиции и за развитие на основната дейност са силно ограничени, за да се осигури финансов ресурс за подпомагане на бизнеса. Сега, когато цените на електроенергийните пазари спаднаха и дори се налага ограничаване на производството по икономически причини, се търси изземане на целия финансов ресурс на БЕХ ЕАД чрез Разпореждане на МС за отнемане 100% дивиденти от държавни енергийни дружества.
КНСБ остро възразява срещу тези нецелесъобразни действия, които ще доведат до тежки и трайни негативни последици за българската енергетика. Настояваме да бъде възстановена и приложена дивидентната политика за отчисления в размер на не повече от 50% от нетния финансов резултат за финансовата 2022 г. след необходимите законови отчисления.
На следващо място, тъй като за първи път се разглежда законопроект за държавния бюджет без преди това да са се гледали данъчните закони, КНСБ използва ситуацията да напомни за пореден път, че е необходима промяна на цялата данъчна философия, особено в настоящата ситуация.
- Необлагаем минимум и 15% ДДФЛ
За да се подкрепи покупателната способност на работещите, КНСБ предлага въвеждане на необлагаем минимум, равен на размера на минималната работна заплата, но придружен от увеличаване на ставката по ДДФЛ от 10% на 15%, което ще запази стабилността на публичните приходи, но и ще остави в мнозинството от хората допълнителни средства за потребление ежемесечно. Въпреки увлечението на данъка върху доходите, въвеждането на необлагаем минимум ще означава, че по-малко доходи от заплати ще бъдат облагани с данъци, което ще доведе до увеличаване на доходите на работещите и подобряване на техният стандарт на живот.
Ефектът от необлагаемия минимум в комбинация с предложението за увеличени на данъка върху доходите на физическите лица от 10% на 15%,, води до положителен резултат за всички работещи, които получават доход до 2 800 лв. Става въпрос за над 83% от всички осигурени лица, които реално ще бъдат нетни получатели на средства на годишна база.
По този начин, единствените, които няма да спечелят и ще е необходимо да се разделят с малка част от своя доход, са хората, които получават по-високи доходи (над 2800 лв.). Но дори и за тях загубата няма да бъде особено голяма, защото, дори ако един човек се осигурява на 3000 лв., то той ще загуби за една година едва 146 лв., което прави по-малко от 14 лв. на месец. Тази стъпка ще донесе загуби за бюджета от 1,5 млрд. лв.[1], но те ще бъдат компенсирани по линия на други данъчни промени, които КНСБ предлага от доста време, като /дигитален данък, данък върху финансовите трансакции и т.н./. Освен това нетната загуба за бюджета, при равни други условия, би била дори по-малка, отчитайки разходите, които така или иначе в момента се правя по линия на данъчните облекчения за семейства с деца. Те по своята същност имат характер също на необлагаем минимум.
Това наше предложение отговаря и на идеята за търсене на социална справедливост в разпределението на доходите у нас. По този начин бихме могли да подобрим и позицията си по редица показатели за неравенства в доходите, като Коефициент на Джини, индексът S80/S20 и др.
- Корпоративен данък 15%
Корпоративният данък в България е 10%, което ни нарежда на второ място сред страните в ЕС, като единствено в Унгария е по-висок – 9%. За сравнение, размерът на корпоративния данък, средно за ЕС, през 2022 г., е 21,3%, докато тази за Еврозоната е малко по-висока – 23%. За разлика от България, в ЕС към 31.12.2022 г., като „правило“ ставката на данък печалба варира в диапазона между 19% и 25% сред отделните икономики в Общността. Освен това, през 2022 г. събраните средства в хазната от корпоративен данък са 4 498,5 млн. лв. Размерът на събраните приходи от корпоративен данък кореспондира с изнесените данни от МФ, според които реализираната печалба на дружествата в страната за 2022 г. е ок. 47 млрд. лева (ръст от близо 10 млрд. спрямо 2021 година и ръст от 20 млрд. лв. за 2020 г.).
На следващо място, през последните няколко години идеята за въвеждането на глобален минимален данък върху печалбата за мултинационалните компании от 15% проправи своят път и към днешна дата реализирането му е все по-близо до изпълнение. Водещата концепцията за прилагането му е гарантирането, че големите международни предприятия ще плащат единен минимален корпоративен данък. Това ще препятства изкуственото свиване на данъчните основи от страна на тези компании и ще направи безпредметно прехвърлянето на печалбите между различните дъщерни дружества с цел плащането на по-малки данъци. През декември 2022 г. държавите членки на ЕС се споразумяха за транспонирането на Директивата за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в ЕС, която трябва да стане част от националните законодателства на страните-членки до края на настоящата година. Според нея, всяка държава трябва да въведе корпоративна данъчна ставка от минимум 15% за всички МНК на своя територия от началото на 2024 г. Решението на ЕС е продължение на споразумението от 08.10.2021 г. на ОИСР за реформа в международното данъчно облагане, което беше подкрепено от близо 140 държави.
Въвеждането на този нов елемент в националните законодателства ще повлияе върху вече изградените данъчни системи, като се очаква да се създаде натиск върху страните, където данъка върху печалбата за местните фирми е със ставка по-ниски от тези 15%. Такъв е случая ѝ на нашата страна, където понастоящем процента на корпоративният данък е под тази граница. Очакванията са свързани с необходимостта данъкът върху печалбата да се изравни с минималния глобален данък, за да се спази принципът на равнопоставеност на икономическите субекти.
Според нас, комбинирането на двете предпоставки – промяна на данъчната система в страната с цел запазването на фискална стабилност в дългосрочен план и въвеждането на глобалния данък за мултинационалните компании е подходяща възможност да се осъществи промяна в настоящата ставка на корпоративен данък в страната.
КНСБ предварително е изготвил три сценария на развитие при облагането на юридическите лица с 15% данък в зависимост от склонността към данъчно облагане при определени допускания, които при необходимост веднага ще предоставим. В крайна сметка, независимо кои от вариантите ще се реализира, положителен ефект за хазната по отношение на приходите от корпоративен данък ще е налице – като ръста би бил между 25% и 50%. Най-реалистичният вариант би бил някъде по-средата, което означава, че допълнителните постъпления от данък печалба за 2023 г. биха били ок. 2 млрд. лв. Също така не трябва да се пропуска, че въвеждането на тази завишена ставка на корпоративния данък ще има положителен ефект върху хазната всяка следваща година при равни други условия.
- Данък дивидент от 5% на 10%
България има една от най-ниските данъчни ставки в ЕС на този данък, като страната ни е сравнима с Румъния, където данък дивидент също е със ставка от 5%. Единствено във Финландия такъв данък не се прилага. Например, данък дивидент в Белгия е 30%, в Дания е 26%, Германия 25%, Естония – 20%, Франция – 12,5%, Унгария – 15%, Италия – 26%, Латвия – 20%, Литва и Люксембург – 15%, Малта – 27%, Нидерландия – 26%, Австрия – 27%, Португалия – 28%, Словения – 27% и т.н.
Положителният ефект от повишаването на данък дивидент се свежда основно до два аспекта. Първият е увеличаване на приходите в бюджета. Вторият положителен аспект е намаляване на разликата в данъчните ставки между дивидентите и другите доходи, като например заплатите. Това може да намали мотивацията на компаниите да изплащат големи дивиденти и да насърчи реинвестирането на печалбата и/или увеличаване на заплати на служителите.
Повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5% на 10% с оглед следване на европейската практика за ръст на този вид данък. Ефекта от въвеждането на тази промяна би довела до минимум 50 млн. лв. ръст на приходите в държавния бюджет.
- Възстановяване на всички намалени ставки на ДДС по време на пандемията на първоначалните им нива от 20%
Предлагаме възстановяване на всички намалени ставки на ДДС по време на пандемията на първоначалните им нива от 20% с изключение на бебешките продукти и книгите. Това би довело до допълнителен приход на годишна база в размер на 471 млн. лв.
В заключение, ефектът на годишна база за бюджета от така направени промени в данъчната политика:
- 15% ДДФЛ + необлагаем минимум на МРЗ – 1,5[2] млрд. лв. по-малко;
- 15% ДДЮЛ – 2 млрд. лв. повече;
- 15% данък дивидент – 50 млн. лв. повече;
- Въвеждане на ДФТ[3] – 900 млн. лв. повече;
- Въвеждане на „дигитален данък“ – 400 млн. лв. повече;
- Възстановени ставки на ДДС на 20% – 471 млн. лв. повече
Общо: 2,3 млрд. лв. допълнителни нетни приходи за бюджета на годишна база.
- Финансово подпомагане на реалния сектор
Основните приоритети на държавното финансово подпомагане на реалния сектор в областта на транспорта и съобщенията са насочени към предоставяне на средства под формата на субсидии, компенсации и капиталови трансфери за нефинансови предприятия. Със средствата от държавния бюджет за нефинансовите предприятия през 2023 г. се покриват само необходимите разходи, възникнали при изпълнение на възложените им от държавата задължения, свързани с предоставяне на обществени услуги, с цел избягване на свръхкомпенсация на предприятията.
В това направление са разчетени субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия, както следва:
- Национална компания „Железопътна инфраструктура“
Предвидените средства за субсидии за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са съобразени с тенденциите и възможностите за реализиране на приходи от други дейности на управителя на железопътната инфраструктура за периода 2023-2025 г., като са планирани средства за 2023 г. в размер на 272 300 хил. лв., за 2024 г. – 284 930 хил. лв. и за 2025 г. – 314 910 хил. лв.
Въпреки запазването на размерите, от КНСБ припомняме, че средствата по субсидията би трябвало да осигуряват не само финансирането и изпълнението на дейностите по текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура, но и покриването на разходите за възнаграждения на заетите в националната компания, което към момента не се случва и за целта се използват средства от приходите от друга дейност в компанията. Именно затова, през 2023 г. размерът й трябва да се повиши от с минимум 8 млн. лв., които биха били достатъчни за 10% ръст на заплатите на работещите в НКЖИ.
- „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД
Средствата за субсидии за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД се предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията. За периода 2023–2025 г. са планирани по 196 190 хил. лв. на година.
Освен това, за всяка година от периода 2023-2025 г. за „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД се предвиждат средства за капиталови трансфери от държавния бюджет в размер на 59 000 хил. лв. на година. С предвидените средства за капиталови трансфери ще се даде възможност да се осигури финансиране за закупуване на нов подвижен състав, както и за необходими ремонти на съществуваща техника.
- „Български пощи“ ЕАД
Средствата за субсидии се предоставят на „Български пощи“ ЕАД, съгласно разпоредбите на чл. 29 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за субсидии през 2023 г. са предвидени общо средства в размер на 61 330,8 хил. лв. В тази връзка разчетените средства за 2023 г. КНСБ настоява изплащането на тази субсидия да се осъществява с по-ускорени темпове (траншове), за да се избягва създадената ситуация средствата да пристигат в дружеството с години закъснение и това да оказва негативно влияние върху ръста на работните заплати на заетите.
- Пазар на труда
- Заетост и безработица
След ковид пандемията от 2020 и 2021 г. през цялата 2022 г. се наблюдава ускорено възстановяване на пазара на труда.
| Показатели | 2021 | 2022 | ||||||
| I | II | III | IV | 1 | II | III | IV | |
| Кз(%) | 51.4 | 52.1 | 53.4 | 52,6 | 52.7 | 53.7 | 55.4 | 54.9 |
| Заети (хил.) | 3028,7 | 3062,2 | 3134,4 | 3080,5 | 3068,3 | 3121,0 | 3215,6 | 3197,1 |
| Наети (хил.) | 2714,9 | 2731,3 | 2775,4 | 2730,7 | 2744,9 | 2788,1 | 2845,5 | 2826,3 |
| Безработни (хил.) | 204,0 | 182,9 | 150,6 | 146,7 | 158,7 | 152,2 | 122,5 | 128,3 |
| Кб (%) | 6.3 | 5.6 | 4.6 | 4.5 | 4.9 | 4.7 | 3.7 | 3.9 |
| Обезкуражени (хил.) | 62,2 | 62,2 | 55,8 | 58,5 | 57,4 | 50.9 | 53,3 | 52,4 |
Източник: НСИ – Наблюдение на работната сила. Кз – коефициент на заетост Кб – коефициент на безработица (15 г. +)
По съпоставими тримесечия трайно нараства както броят на заетите, така и на наетите, като през втората половина на 2022 г. той се установява на нива от ок. 3 200 хил. за заетите и над 2 800 хил. за наетите. Съответно на това коефициентът на заетост бележи скок и от 51.4% през първото тримесечие на 2021 г. в края на двугодишния период достига нива от около 55%.
За същия период безработицата спада драстично с около 40% и броят на безработните е под 130 хил. души, като междувременно през третото тримесечие на 2022 г. коефициентът на безработица достига исторически най-ниското си ниво от последните десетилетия – 3.7%. От една страна, успешно прилаганата мярка 60/40 във всичките й варианти предотврати драстична загуба на работни места по време на пандемията, от друга – продължава тенденцията на засилено търсене на работна сила в условията на ограничен трудов ресурс.
Трябва да се отбележи и друг един важен положителен факт – броят на обезкуражените лица през последните години намалява и в края на 2022 г. достига 52,4 хил. Освен на икономическата и трудово-пазарна конюнктура, според анализатори това се дължи в немалка степен и на реализираните успешни проекти за включване в пазара на труда на обезкуражени лица, които бяха заложени като основна целева група на активните мерки в НПДЗ.
Номиналният ръст на СРЗ от 13% през 2022 г. не беше достатъчен, за да компенсира галопиращата инфлация – средногодишната стойност на ИПЦ от 15.3% доведе до реален спад на работната заплата с 2.2 пр.п. Тук трябва да подчертаем, че използването от МФ на дефлатора ХИПЦ по отношение на доходите и заплатите не е правилно от методологическа гл.т. и за целите на един прецизен анализ на реално протичащите процеси на национално ниво би следвало да се прилага ИПЦ, който по-точно отразява структурата на потребление на българските домакинства.
Забавеното повишение на МРЗ от 650 на 710 лв. от 1 април 2022 г. доведе до едва 6.9% номинален средногодишен ръст, а това означава загуба на реална покупателна способност от минус 7.3 пр.п. на минималния трудов доход през през изтеклата година. В следствие на тази рестриктивна политика съотношението МРЗ/СРЗ през 2022 г. спадна рязко до 39.5%.
Според АСБП очакванията са за понижени темпове на нарастване на заетостта през периода 2023-2025 г. в рамките на от 0.4 до 0.7% ежегодно, като успоредно с това коефициентът на безработица ще продължи низходящата тенденция, изчерпвайки все повече възможностите за вътрешно преодоляване на острия недостиг на работна сила. Това означава, че екстензивното подхранване на икономическия растеж ще постигне своя предел и трябва да се търсят допълнителни източници отвън. КНСБ подкрепя политиките за активизиране на неактивните лица, но подчертава, че дефектите на българския пазар на труда са от количествено, качествено и структурно естество.
В същото време сме силно обезпокоени от политическата криза и забавянето на усвояване средствата от НПВУ, а това поражда изключително сериозни макроикономически проблеми, тъй като на външното финансиране на инвестициите се залага да бъде основният двигател на заетостта и икономическия растеж. Стартът на оперативните програми също се бави.
Допълнително предизвикателство са зеленият и дигитален преход. Ако на настоящия етап се наблюдава несъответствие между търсени професионални характеристики на лицата от страна на работодателите и притежаваните такива от търсещите работа лица, недостиг на работна сила в някои сектори на икономиката и неравномерно регионално развитие, то новите технологии и иновативните инвестиции в много по-ускорена динамика ще налагат драстични промени в заетостта и изискваните умения, образование и квалификация.
- Доходи от труд
КНСБ е силно обезпокоена от противоречивата и оскъдна политика по доходите от труд. Най-общата прогноза е за значително забавяне динамиката на компенсацията на един нает, като темповете спадат от 18.4% през 2022 г. последователно до 11.5%, 10.6% и 7.7% в средносрочен период 2023-2025 г. Очевидно става въпрос за рестрикции в сферата на трудовите доходи, породени от намеренията за по-строга от необходимата фискална консолидация. КНСБ се противопоставя на подобна политика, която е недалновидна и прехвърля основната тежест върху хората на труда – тези, които създават БВП на страната.
В условията на галопираща инфлация доходите от труд останаха некомпенсирани, но още по-лошото е, че липсва добра перспектива както за настоящата 2023 г., така и в средносрочен план – до 2025 г.
Предвидено е:
- Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната. Предвидените средства общо са 465 млн. лв.
- Предвидени са 56 млн. лв. за възнаграждения на лицата от академичния състав в държавните висши училища, в т.ч. 40,0 млн. лв. за осигуряване увеличението на възнагражденията на академичния състав от 2022 г. в целогодишен размер и 16 млн. лв. за допълнително увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища, считано от 01.08.2023 г. Освен това, заложени са и 20,5 млн. лв. за увеличение на средствата за възнаграждения на персонала в ДВУ до 10% за тези, които не са получили увеличение през 2022 г.;
- В Бюджет 2023 са заложени и отделно 32,5 млн. лв. за възнаграждения на учените от Българската академия на науките, в т.ч. 26,7 млн. лв. за осигуряване на увеличението на трудовите възнаграждения на учените от БАН от 2022 г. в целогодишен размер и 5,8 млн. лв. за допълнително увеличение на възнагражденията на учените, считано от 01.08.2023 г.;
- За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
- Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет.
- Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г. За тази мярка са заделени 70 млн. лв.
- Предвидени са и допълнителни средства за ръст на заплатите в общинските администрации с 15% или допълнително 90 млн. лв.
- Предвидено е увеличение на основните възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г., от 01.08.2023 г. са разчетени допълнителни.
Т.е., извън трите сфери (образование, съдебна власт и общинска администрация) всички останали бюджетни дейности могат да разчитат само на едно 10% увеличение, при това само за онези, които не са получили никакво увеличение през 2022 г. КНСБ настоява да има политика по доходите, която да предвиди достатъчно средства за ръст на всички заплати за работещите в общественият сектор с поне 10% през 2023 г.
Нежеланието да се поеме отговорност важи в известна степен и по отношение на МРЗ. В АСБП за периода 2023-2025 г. е отразено „увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв. КНСБ продължава да настоява за още едно увеличение на МРЗ от 1 юли т.г. /от 780 лв. на 850 лв./, не само поради силното обезценяване на нейния размер в ущърб на стотици хиляди „нископлатени работници“, но и за осигуряването на по-плавен преход към прилагането на новата разпоредба в чл. 244 (2) от КТ.
- Политика в областта на трудовите отношения
КНСБ приветства опита от няколко години в бюджетни документи на правителството да бъде обхваната и политиката в областта на трудовите отношения. Както се вижда обаче от ключовите индикатори за изпълнение и съответно заложените целеви стойности, тази политика акцентира изключително върху условията на труд, като ключовите индикатори (с едно изключение) залагат на статични целеви стойности за целия 3-годишен период:
- Намаляване дела на работещите при неспазени норми за условия на труд в проверени предприятия – под 12%;
- Задържане/намаляване на честотата на трудовите злополуки – под 1.00 коефициент на честота;
- Намаляване броя на трудовите злополуки, довели до трайна неработоспособност или смърт – не повече от 125 за 2023 г. и не повече от 120 за 2024 и 2025 г.
Освен тов се очертават основните предизвикателства: новите тенденции в заетостта, включително надомна работа, работата от разстояние и работа чрез предприятия, които осигуряват временна заетост, както и повишаващата се заетост в микро-, малките и средни предприятия; промените на работното място и възникването на нови професионални рискове; тенденцията към увеличаване на работното време и интензивността на труда; демографските промени и застаряването на работещото население. Но в крайна сметка не е направен опит тези нови тенденции и предизвикателства да бъдат адекватно отразени в таблицата с ключови показатели и целеви стойности.
Не на последно място, условията на труд са важна област в трудовите отношения, но на европейско ниво (не само сред синдикалните среди) все повече се налага като ключов индикатор ефективността на социалния диалог и покритието на наемния труд с Колективен трудов договор (КТД). Важността на този индикатор бе обект на внимание на европейско ниво преди повече от 3 години (при стартирането Европейския семестър – цикъл 2020 г. и това бе отразено в Годишния обзор на растежа и Проекта на съвместен доклад по заетостта от ноември 2019 г.).
Той придоби още по-голямо значение с включването му в Директивата за адекватни минимални заплати в ЕС, където бе фиксиран като долен праг – 80% минимум покритие на работниците с КТД. В случая за България (с покритие от около 28%) той очевидно трябва да служи като целева стойност в средносрочен план и да бъде наблюдаван в рамките на Национален план за действие за насърчаване на колективното договаряне.
- Социални и осигурителни политики
В държавния бюджет за 2023 г. са взети предвид необходимите разходи за всички мерки и политики по действащото законодателство. Това касае промени в закони, приети главно през 2022 г. от 48-то Народно събрание.
Общите разходи по Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи (25 920,4 млн. лв.) нарастват с 3,68 млрд. лв. спрямо тези през 2022 г., като по обясними причини най-много нарастват разходите за пенсии – с 3,57 млрд. лв. спрямо закона за 2022 г. Като дял от БВП тези разходи възлизат на 14,1%, което е с 0,7 пр. п. по-малко спрямо дела на тази функция в държавния бюджет за 2022 г. – 14,8%. Възможно е намаляването на дела на социалните разходи към БВП да се дължи на замразяването на размерите на някои социални плащания – краткосрочни осигурителни обезщетения, размери на семейните помощи за деца и др., както и нарастване на самия БВП спрямо предходната година.
По отношение на политиките и програмите за социална подкрепа, предвидените в тази част на бюджета заложени разходи са съобразени с определения размер на линията на бедност и ориентирането на критериите за достъп и помощите по програмите за социално подпомагане към този показател (30% от ЛБ), а не към ползвания до промяната гарантиран минимален доход.
Свързани с линията на бедност са финансовата подкрепа за хората с увреждания, нарастването на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социалното подпомагане и Правилника за прилагането му. Отражение в разходите налага и въвеждането на нови помощи за ученици, записани във втори, трети, четвърти и пети клас и увеличението на трудовите възнаграждения на личните асистенти по Закона за личната помощ и на професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето.
С оглед горното се предвижда нарастване на разходите по следните програми и политики на МТСП за 2023 г. спрямо изпълнението за 2022 г.:
- 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
- 131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатия обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
- 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, и като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, съобразно определения й нов размер от 504 лв. за 2023 г.;
- 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;
- 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
- 31,2 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и сега добавения пети клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.
По отношение на социалноосигурителната политика актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. е разработена изцяло на действащото законодателство. Не се предвиждат изменения нито в приходните параметри на ДОО, нито по отношение на разходните политики, с изключение на пенсиите, за които е предвидено да нарастват единствено по „Швейцарското правило“, като за 2023 г. са предвидени средствата за ръста от 12 на сто, а за следващите две прогнозни години е посочено осъвременяване от съответно 9,6 на сто през 2024 г. и 7,6 на сто през 2025 г. При краткосрочните обезщетения е заложено увеличаване размера на обезщетението за гледане на дете до 2-годишна възраст и на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 710 лв. на 780 лв. от 01.01.2023 г., което ще изисква допълнително 8,4 млн. лв. за 2023 г. По въпроса за размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, КНСБ неведнъж е изразявала несъгласие, което потвърждава и сега. Определянето на размера на това обезщетение на нивото на МРЗ за страната няма нито логическа, нито осигурителна обвръзка със загубения трудов доход на ползващите го. Следването на този подход не намира обосновка, нито оправдание в преследването на демографски ефекти, тъй като няма практика по света, която да потвърждава подобен резултат.
Според нас политиките по приходите в системата на ДОО са твърде неамбициозни, за да подобрят финансирането на заложените разходи. Недопустимо е МОД по икономически дейности и квалификационни групи професии вече почти десетина години да се променят единствено и само на база размера на променената минимална работна заплата за страната. Резултатът от тази незаинтересованост на вносителите създава предпоставки за сива икономика и масовизиране на осигуряването на работещите на нивото на МРЗ, което води и до гарантиране на осигурителни права на това ниско равнище.
Максималният осигурителен доход е оставен в абсурдната обвръзка с размера на максималната пенсия. КНСБ счита, че колкото по-бързо се разкъса тази порочна връзка, толкова по-лесно тя ще се реализира на практика. Конфедерацията счита, че нивото на този базов осигурителен параметър следва решително да се повиши до 5400- 5600 лв., което би дало коефициент на заместване на максималната пенсия от около 60 на сто. За съжаление подобно намерение не се проследява и в тригодишната бюджетна прогноза. Подобно е мнението на КНСБ и по отношение на размера на максималната пенсия, която би трябвало да се движи постепенно нагоре поне с осъвременяването на пенсиите, като по този начин все повече пенсионери да получат действителния размер на пенсиите си.
По разходните политики на ДОО в частта обезщетения, КНСБ настоява да се направи усилие за увеличение на минималното дневно обезщетение за безработица, така че неговият месечен размер да достигне нивото на линията на бедност от 504 лв. Това означава размерът му да се установи на 23 лв. което като допълнителен разход до края на настоящата година изисква не повече от 1,2 млн. лв. В противен случай лицата, които разчитат на това обезщетение, ще получават месечно 396 лв., което е твърде незначително като доход, който да покрива дори елементарни индивидуални нужди, камо ли семейни такива.
Разходите за основните политики и бюджетни програми на Министерство на труда и социалната политика за 2023 г. се предвижда да бъдат в размер на 2 472 816,0 хил. лв., което е с 285 819,2 хил. лв. повече спрямо ЗБРБ за 2022 г. (2 186 996,8 лв.). Безспорно несимволично е нарастването на разходите в областта на хората с увреждания (с 238 862,3 лв.). Но при политиките за социално включване за 2023 г. се наблюдава спад на разходи с 12 778,1 хил. лв. спрямо тези през 2022 г. – 729 820,7 хил. лв., но от мотивите към законопроекта не става ясно на какво се дължи този спад.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
КНСБ оценява проекта на Бюджет за 2023 г. като значително по-реалистичен спрямо този, който бе представен от служебния кабинет през пролетта. Въпреки това, цялостна политика по доходите за всички работещи в обществения сектор, която да компенсира натрупаната кумулативна инфлация, продължава да липсва. С изключение на приоритетното финансиране на заплатите за работещите във висшето и средно образование, както и предвидените средства за ръст на заплатите в общинските администрации, друга политика по доходите няма. В този смисъл, няма как да дадем еднозначна обща оценка, тъй като този бюджет трябва да бъде доразвит от народните представители по начин, който да съответства на реалната икономическа конюнктура. Към момента продължават да са налице няколко сгрешени допускания, а редица сектори остават недофинансирани.
КНСБ не приема на принципна основа:
- Подценяването на основни макроикономически и индикатори за 2023 г., като например: БВП, инфлация, вътрешно потребление;
- Намалението, като дял от БВП, на преразпределителната роля на държавата в приходите и запазването й на същото равнище в разходите;
- Намалението на разходите като дял от БВП по ключови функции, като: Образование, Здравеопазване, Социални дейности и Култура;
- Наложилата се тенденция през годините към по-строга от планираната фискална консолидация и неизпълнението на заложените дефицити;
- Продължаващото надценяване на капиталовите разходи, макар и с малко;
- Нежеланието за реформа в данъчната система на страната, която да доведе до по-голяма справедливост в облагането.
- Недостатъчното финансиране на важни обществени сфери – култура, селскостопански структури, социални домове, агенции „на терен”, здравеопазване, министерства и ведомства.
КНСБ оценява позитивно:
- Извеждането на вътрешното търсене като основен елемент за формирането на икономическият растеж за поредна година;
- Продължаващият ръст на заетостта и намаляващата безработица.
- Предвидените допълнителни средства за педагогическият персонал, гарантиращ ниво на заплатите от поне 125% от СРЗ;
- Предвиденият ръст от 12% на пенсиите пенсиите от 01.07.2023 г.
- Предвиденото увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили никакво увеличение през 2022 г.
- Предвиденото увеличение на разходите за заплати в общинската администрация с 15%.
- Предвиденото увеличение на средствата за заплати на лицата от академичния състав и административните служители в ДВУ с 10%.
- Предвидените допълнителни средства за увеличение на възнаграждения на учените от БАН,
- Предвиденото увеличение на основните възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към МП;
Настояваме за:
- Компенсиране на кумулативната инфлация от 01.2021 до 12.2022 /28%/ за всички работещи в обществения сектор.
- Компенсиране на очакваната инфлация за 2023 г. с ръст на заплатите на всички работници и служители в обществения сектор с поне 10%.
- Ръст на минималната работна заплата от 01.07.2023 г. от 780 лв. на 850 лв.
- Въвеждане на необлагаем минимум, който да е равен на установената МРЗ за страната и 15% ДДФЛ.
- Да бъде възстановена дивидентната политика за държавните дружества и предприятия за отчислявания в размер на не повече от 50% от нетния финансов резултат.
- Ръст на данък „печалба“ от 10% на 15% и ръст на данък „дивидент“ от 5% на 10%
- Възстановяване на всички намалени ставки на ДДС по време на пандемията на първоначалните им нива от 20%, с изключение на книгите и бебешките стоки.
В заключение Конфедерацията на независимите синдикати в България, ЩЕ ПОДКРЕПИ така предложения проект на ЗДБРБ за 2023 г. само при условие, че бъдат осигурени в пълен размер всички необходими допълнителни средства за ръст на заплатите в очертаните по-горе недофинансирани сектори. В рамките на бюджетна процедура 2024 ще продължим да настояваме за всички останали предложения за допълнителни политики, засегнати в настоящото становище.
[1] При увеличение на МРЗ от 01.07.2023 г. до 850 лв. загубата за бюджета ще бъде в размер на 1,8 млрд. лева, а при МРЗ от 940 лв. от 01.01.2024 г. – 2,2 млрд. лв.
[2] При МРЗ 850 лв. от 01.07.2023 г. и отчетен ефект върху бюджета от данъчните облекчения за деца.
[3] Данък върху финансовите трансакции /FTT/