Оптимист съм, че депутатите чуват исканията на хората. Те целят да покрият инфлацията. Нашите искания са за 305 млн. лв. за ръст на възнагражденията. Получихме съгласие от повечето парламентарни групи за подкрепа на близо 2/3 от тях.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров след проведените в парламента днес срещи на ръководството на КНСБ и представители на протестиращите сектори от обществения сектор с народни представители от четири партии – „Продължаваме промяната-Демократична България“, ДПС, ГЕРБ-СДС и „БСП за България“. На тях бяха представени исканията на синдиката в Бюджет 2023 да бъдат предвидени средства за увеличаване на възнагражденията, които да покрият кумулативната инфлация от края на 2021 г. до май тази година.
Три поредни дни през тази седмица работници и служители от Изпълнителната агенция „Борба с градушките“, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, „Напоителни системи“, Селскостопанската академия и Изпълнителната агенция по горите, Агенция „Пътна инфраструктура“, „Национално тол управление“ и „Пожарна безопасност и защита на населението“, НОИ, НАП, Държавна агенция „Архиви“, БНР, културните институти излязоха на протест пред Народното събрание и разговоряха неформално с представители на различни политически групи.
На срещите в парламента днес КНСБ представи своите искания, свързани с доходите. Президентът на конфедерацията Пламен Димитров обясни, че в бюджета за тази година има възможност да се изпълнят справедливите искания на работещите. Предвидената разходна част може да се запази като се направят вътрешни прераразпределения на средствата за капиталови разходи и поддръжка. Изпълнението на капиталовите разходи за първите четири месеца на годината е в размер на 2 млрд. лв. и няма как да очакваме, че до края на годината ще бъдат изпълнени 6 млрд., за да достигнат предвидените 8,2 млрд. лв., каза Димитров.
Той допълни още, че КНСБ не подкрепя изземването на 100% от дивидента на държавните дружества.
Председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева подчерта, че през 2023 г. за първи път от седем години разходите за образование падат под законово определените 4,5% от Брутния вътрешен продукт до 4,1 на сто. Тя посочи, че са необходими 12 млн. допълнително за обновяване на автопарка на училищните автобуси и за храненето на децата в детските градини.
От синдикат Висше образование и наука обясниха, че заложените в бюджета 16 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на преподавателите в държавните висши училища са недостатъчни и са нужни още 36 млн. лева. Представени бяха и проблемите в НОИ, НАП, БНР, където възнагражденията не са увеличавани последните години. Обсъдени бяха и ниските доходи в земеделския и горския сектор, в културните институти, Регионалните здравни инспекции и Центровете за спешна медицинска помощ и необходимостта от тяхното повишаване.
Представителите на парламентарните групи се съгласиха, че исканията за справедливи и се ангажираха да ги обсъдят и да внесат между двете четения на бюджета предложения за изпълнението на част от тях.
