Преди седмица правителството обяви спешни мерки за борба с агресията и насилието, които са очертани в конкретни области – правосъдие и вътрешни работи, образование, социална превенция. При изпълнението им са определени конкретни институции, но те не включват представителите на синдикатите и на бизнеса. А те със сигурност имат какво да предложат и да бъдат полезни като социални партньори. КНСБ отдавна алармира, че една от тревожните прояви на насилие е в сферата на труда.
Какво е тормоз и насилие на работното място? Какви са предложенията на конфедерацията за премахването му?
Данните от редица изследвания показват, че насилието и тормозът на работното място са широко разпространено явление, което обаче често остава скрито. А е факт, особено сред работещите в земеделието, транспорта, здравеопазването, социалните дейности, образованието.
Синдикални проучвания преди време показаха колко многостранен може да бъде този тормоз – представете си медицинска сестра в болница – от една страна са колегите ѝ, ръководството на лечебното заведение, от друга – самите пациенти и не на последно място – техните близки… Вербалната агресия, обидите, псувните са не по-малко страшни от един шамар или побой над медик, каквито случаи, за съжаление, не са рядкост.
Експертите са категорични – често домашният тормоз става причина за агресия на работното място, и обратното. Именно познанство на работното място дава началото на шокиращия случай с пострадалото момиче в Стара Загора и нейния насилник, както и някои от станалите публично достояние случаи напоследък, коментира националният секретар на КНСБ Величка Микова.
Има десетки проучвания по темата с насилието на работното място. От всички форми на насилие на работното място – 52% от анкетираните поставят на първо място психическото насилие, 24 на сто физическото, а 12% – сексуалния тормоз. Това показаха данните от последното Национално изследване по темата. Изводите в него станаха една от причините КНСБ да започне тази кампания за подкрепа на ратификация на Конвенция №190 на Международната организация на труда за премахване на насилието и тормоза в областта на труда.
В Кодекса на труда липсват определения за „тормоз“ и „насилие“ на работното място, но това не пречи работещи да пращат стотици сигнали до синдикатите. Конвенция 190 дава дефиниция на понятието „насилие и тормоз“ като „единични или повтарящи се поведение, практика или заплаха, целящи, водещи или можещи да доведат до физическа, психологическа, сексуална или икономическа вреда“.
КНСБ е категорична, че включително неплащането на трудовите възнаграждения или забавянето им също е форма на тормоз. Както и ако шивачки могат да отидат до тоалетна само през обедната почивка.
В последния годишен доклад на КНСБ за нарушенията на трудовите права се посочват 311 постъпили жалби и сигнали в раздела „Обиждат ме по време на работа“, 304 – „Бавят ми плащането на месечната заплата“, 255 – „Принуждават ме да излизам в неплатен отпуск“.
Рядко обаче случаите на тормоз и насилие на работното място се докладват, коментира още при представянето на националното изследване заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова.
Някои от формите на тормоз на работното място пък се вкарват в контекста на ежедневните трудности, с които се сблъскват работещите. Друг въпрос са емоционалните вреди, които търпят жертвите и които в крайна сметка се отразяват на тяхната работоспособност. А всичко това има и чисто икономически измерения, става въпрос за кадри, в които работодателите са инвестирали. Кибер тормозът пък, който набра скорост по време на пандемията Covid-19, е също сред новите предизвикателства.
Според синдикалните експерти мълчанието на държавата по въпроса с ратификацията на въпросната конвенция е неприемливо на фона на трайния проблем с насилието. Затова от КНСБ не се отказват от усилията си, тъй като смятат, че с ратификацията ще се помогне да бъдат взети по-адекватни законодателни мерки за ограничаване на насилието. Синдикалистите вече са отправили конкретните си искания с писмо до министър-председателя Николай Денков, предстои организацията да ги отправи и към социалния министър Иванка Шалапатова.
Други страни членки на Европейския съюз вече са ратифицирали конвенцията – например съседна Гърция.
Цялото интервю може да чуете тук.