Публикуваме Становище на КНСБ по проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от министъра на труда и социалната политика (т.1 от Дневния ред на заседанието на НСТС, което ще се проведе на 05.10.2023 г.).
На проведените заседания на Комисията по трудово законодателство към НСТС КНСБ изрази своята принципна подкрепа за промените в КТ, касаещи работата от разстояние и частично на разпоредбата на ал.3 на чл. 245.
Все пак Конфедерацията има някои важни бележки с оглед прецизиране и изясняване на предложените изменения.
I. По отношение на първата основна група промени – предложените със ЗИД на КТ в режима на работата от разстояние.
1. Конфедерацията подкрепя по принцип предложените изменения в правната уредба на работата от разстояние (изменя се понятието за „работно място“, предоставяне на информация при използването на алгоритмични системи за управление, възможност работникът сам да избере подходящо помещение за работно място срещу задължението да предостави на работодателя информация за характеристиките на осигуреното работно място, и др.).
2. Намираме за важна промяна в Кодекса на труда въвеждането за пръв път на т. нар. „право на изключване“. Безспорно е, че е необходимо регламентирането на това право за всички работници, използващи цифрови технологии в работата си. Затова КНСБ приветства идеята да се уреди правото на изключване, защото по своята същност то е в интерес на работещите от разстояние, които най-вече работят свързани чрез информационно комуникационни технологии (ИКТ) с работодателя. От друга страна смятаме, че дебатът за установяване на правото на изключване следва да продължи в посока то да се установи за всеки работник и служител, независимо от неговата работна среда. Освен това обръщаме внимание, че предложението за установяване правото на изключване (§4 от законопроекта) е записано като липса на задължение, а не като право, което всъщност не въвежда докрай идеята, че това е абсолютно трудово право, което, ако бъде упражнено, работникът или служителят няма да претърпи негативни последици.
II. Във връзка с втората основна група промени – промените в чл. 245 КТ, КНСБ държи да се направят някои изключително важни уточнения и разяснения. Предложените изменения въвеждат солидарна отговорност между подизпълнител и изпълнител за изплащане на гарантиран размер на трудово възнаграждение на командировани работници в рамките на предоставяне на услуги.
Предложените със законопроекта промени уреждат възможност за предявяване на искове по трудови спорове, възникнали по повод неизплатени работни заплати от подизпълнител, независимо дали става въпрос за командировани или пряко наети работници и служители. Това кореспондира и с изискванията на Директива 2014/67, която урежда правна възможност такива искове да се предявят към подизпълнителя, но и към изпълнителя, на който работодателят е пряк подизпълнител.
КНСБ изразява своето становище, че право на такъв иск трябва да имат не само командированите работници в трансгранични случаи на командироване, но и работници и служители, които подизпълнителят пряко наема в държавата на изпълнение на услугата, и за които се прилага съответното национално законодателство.
Въпреки добрата идея по предложената редакция на чл. 245, ал. 3 от законопроекта, Конфедерацията представи своето становище на заседанието на КТЗ към НСТС, като заяви, че приема единствено първо и второ изречение и не подкрепя трето изречение на ал.3, тъй като в него не се уреждат трудови права, а се уреждат чисто облигационни отношения между предприятията-изпълнител и подизпълнител. Според нас взаимоотношения между търговци не следва да се регулират с разпоредбите на КТ, нито да се определя чрез такива хипотези пълно отпадане на отговорността за главния изпълнител. Освен това в новата ал.3 на чл.245 от Кодекса на труда се използват в противоречие със Закона за нормативните актове се въвежда използване на нови понятия като „изпълнител“ и „подизпълнител“, за които няма легална законова дефиниция.
В заключение и с оглед на представените по-горе аргументи и направените уточнения, Конфедерацията подкрепя по принцип предложените две основни групи промени в проекта на ЗИДКТ, като подчертава, че настоява от текста на ал.3 на чл.245 КТ да отпадне изречение трето, а т.нар. „право на изключване“, уредено с новата ал. 8 в чл. 107л от КТ, скоро да се въведе за всички работници, които извън работното си време, без риск от санкция на работодателя, могат да прекъснат всякаква цифрова комуникация с него.