Регионалният съвет на КНСБ в Бургас подписа днес споразумение за сътрудничество с кандидата за кмет на общината Димитър Николов. То е резултат от успешното социално партньорство по време на предишните мандати на Николов и надгражда постигнатите договорености преди местните избори през 2019 г.
Документът, който включва конкретни ангажименти в сферата на доходите, заетостта, образованието, инфраструктурата и други приоритетни области, е част от споразуменията с кандидат-кметове от цялата страна, които КНСБ ще подпише и преди сегашните местни избори. Такива вече бяха сключени и във Велико Търново и Габрово. Проведени бяха срещи с номинирани за градоначалници и в София, Русе, Благоевград, Плевен, предстоят и в други градове.
На подписването днес присъстваха президентът на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентът Даниела Алексиева и председатели на синдикални организации от различни сектори в областта. Областният координатор на конфедерацията в Бургас Мая Сариева подчерта доброто сътрудничество и постигнатите договорености в образованието, здравеопазването, културата. Тя напомни, че миналият месец бе подписан Колективен трудов договор за общинската администрация на Бургас, в която конфедерацията има над 260 членове. Надявам се да продължим в същия дух на партньорство, посочи Сариева.
Пламен Димитров подчерта значението на местната власт за хората. Винаги сме се опитвали да убеждаваме централната власт, че трябва да слуша повече местната, каза той и посочи, че има законодателни промени, чрез които тя може да стане незаобиколим фактор. Димитър Николов му благодари, че преди години го е запалил по инициативата за привличане на бесарабски българи. В момента Бургас е на първо място сред общините, имаме лекари, преподаватели, фризьори, каза Николов. Идеята бе да има такава национална програма, но ето, че тя е станала местна, отвърна президентът на КНСБ.
Димитров участва и в заседание на Регионалния съвет в Бургас, на което обсъди с председателите на синдикални организции в областта актуалните проблеми – както конкретните, повдигнати от тях в различни сфери, така и на национално ниво.
Той акцентира, че очакванията за 2024 г. са вече годишната инфлацията да е по-висока от първоначално предвидените 3,5% и да достигне 5 на сто. За да бъде компенсирана и да се постигне реален ръст на доходите конфедерацията настоява през следващата година бюджетът да предвиди поне 15 процента ръст на възнагражденията на заетите в публичната сфера. На места те могат да достигнат и 20 на сто, посочи Димитров. При общо 11 млрд. лв. разходи за заплати на всички, на които плаща държавата (без армията), това означава, че за да се постигне 15-процентен ръст, са нужни допълнително 1,5 млрд. лв., обясни той. Синдикалните председатели поставиха въпроси за взнагражденията в държавната болница в града, във Фонд „Земеделие“, Агенцията за борба с градушките.
Президентът на КНСБ засегна и проблемите в енергетиката, като бе категоричен, че без ТЕЦ „Марица Изток-2“ няма ток в България. Тецът трябва да работи, за да се поддържа честотният баланс, каза Димитров и обясни, че за да има страната ни енергийна независимост, трябва да се удължи максимално дълго животът на централата.
