Към края на септември необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един работещ, живеещ сам, е 1427 лв. На тримесечна база той нараства с 1,8 на сто, а на годишна – с 8,1 процента. За тричленно семейство с двама работещи и едно дете до 14 години пък е нужен чист месечен доход от 2568 лв.
Това показват обявените днес данни от наблюдението на потребителските цени и Заплатата за издръжка за третото тримесечие на тази година, представени от президента на КНСБ Пламен Димитров, директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов и зам.-директора на ИССИО Виолета Иванова.
Заплатата за издръжка отбелязва слаб ръст, но при вече достигната по-висока база, натрупана през предходната година, обясни Димитров и подчерта, че 68,1% от работещите се осигуряват на по-нисък доход от нея. 41,3 процента от трудещите се българи, или 1,07 млн. души, получават възнаграждения до 1000 лева. Той уточни, че този процент е бил малко по-висок преди година и има движение към намаляване на хората, които получават тези заплати. Въпреки това доходите остават ниски и КНСБ продължава битката за увеличението им, за да се доближат до средноевропейските.
На минимална заплата от 1 януари 2024 г., когато ще стане 933 лв., ще работят доста повече от сегашните близо половин милион души, ако няма по-сериозно движение на доходите, акцентира Димитров.
Изследването показва още, че необходимият месечен доход само за храна за едно работещо лице е 562 лева, което са 39,4 на сто от разходите му. На годишна база това е нарастване с 13,1 процента, спрямо предходното тримесечие – с 0,9%, посочи Виолета Иванова. Данните сочат, че през последното тримесечие сред стоките от малката потребителска кошница има ръст на месото, колбасите, зърнените храни, плодовете. Падат цените на яйцата – с 1,6% за тримесечието, но на годишна база ръстът е с 24,7 на сто. Олиото също поевтинява през последното тримесечие – с 5,3 процента, а на годишна база – с 26,6%.
Увеличението на дохода за издръжка от юли до края на септември тази година се дължи предимно на ръста при групата на нехранителните стоки (петролът и производните горива, токът), докато при храните се наблюдават забавящи се темпове, но въпреки това средната стойност на групата им остава на по-високи нива спрямо предходната година, каза още Иванова.
През септември 2023 г. спрямо септември 2022 г. общата стойност на 20-те стоки от „малката потребителска кошница“ е нараснала с 15,2%, посочи Любослав Костов.
Най-скъпо е брашното в България спрямо другите държави в Европа. На трето място сме по скъпотия на краве сирене, коментира Костов.
Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минималната работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти седем пъти за месец. В Испания с една МРЗ тази потребителска кошница може да се закупи 25 пъти, във Франция – 28 пъти, в Нидерландия – 29 пъти, а в Германия – 34 пъти.
За 2024 г. КНСБ настоява за номинален ръст на средните заплати с минимум 15%. След елиминиране на инфлационния елемент реалният ръст на работните заплати трябва да бъде минимум 10%, каза президентът на конфедерацията.
КНСБ настоява и за възможно най-бързо транспониране на директивата за адекватни и справедливи минимални заплати на ЕК, а в средносрочен период равнището на минималната заплата да достигне това на заплатата за издръжка.
Във връзка с инициативата на икономическото министерство в търговските вериги да има информационни табла с най-добрата за потребителите цена Димитров припомни, че е конфедерацията настоява регулаторът – Комисията за защита на конкуренцията, да спре да отсъства и да си изпълни функциите. Не съм против тази инициатива, но инфлация не се бори с табелки и сайтове, а с пазарни мерки, каза Димитров и посочи, че няма логическо пазарно обяснение защо яйцата например са най-скъпи в България.
Запис от представянето на изследването можете да видите тук.
Презентацията на данните е достъпна тук.
