Държавата трябва да подкрепи сектор Култура, от който зависи духовният живот на страната, и да вдигне обидно ниските възнаграждения на заетите в него!
За това настояха на днешния Ден на народните будители от Независима синдикална федерация „Култура“, Съюза на артистите в България и Съюза на музикалните и танцовите дейци към КНСБ. Председателите на Федерация „Култура“ Борис Начев, зам.-председателят Мариела Маламатенова, председателят на САБ Христо Мутафчиев, актьорът от Театър „София“ Росен Белов участваха в пресконференция, на която бяха представени исканията на КНСБ за Бюджет 2024 в сектор Култура и бе описана унизителната ситуация, в която са поставени хората от бранша.
Тази сфера не е приоритетна от години, държавата отстъпи от функция Култура, посочиха вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов и главният икономист и директор на ИССИО Любослав Костов.
Костов обясни, че тази година за култура от бюджета са отделени едва 0,4 процента или 838 млн. лв. Това е функцията с най-малко пари, които държавата преразпределя от събраните данъци въпреки натрупаната рекордно висока инфлация през последните две години и половина от 30-35 процента.
През 2024 година Брутният вътрешен продукт ще е 205 млрд. лева. Нашето искане е разходите за култура да станат 1% от БВП. Ако това се изпълни веднага, това означава, че трябва от 1 януари да има 1 млрд. лв. за култура. Ние сме реалисти и знаем, че това няма как да стане, но очакваме ангажименти как с догонващи стъпки ще може да се реализира и културата ще излезе пред скоба, каза Костов.
Той уточни, че за да се вдигнат доходите на работещите в сектора, трябва да се увеличи единният разходен стандарт за субсидирана бройка. За последните две години тези стандарти не са променяни. Ето защо КНСБ застава зад това, че:
- За 2024 г. са необходими общо 75,7 млн. лв. за увеличение с 35% на субсидията на бройка за Националните музеи и библиотеки, регионалните музеи и библиотеки и читалищата. Това ще позволи ръст на заплатите на работещите там над 11 000 души средно с 20%.
- Необходими са средства за увеличение на възнагражденията на музикалните и танцовите дейци в страна за 2024 г. е размер на 10,25 млн. лв. Целта на дофинансирането на сектора е да достигне средна работна заплата в сферата от 1650 лв. и да се приближи към СРЗ за страната Необходимите средства са разпределени в две основни направления; 1) Общински професионални духови оркестри и 2) Общински професионални фолклорни ансамбли.
По отношение на професионални духови оркестри числата са следните:
- 23 броя (Благоевград, Ботевград, Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Димитровград, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Перник, Плевен, Русе, Севлиево, Силистра, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол)
- Средна брутна заплата – от 820 лв. до 1255 лв.
- Щатни бройки – 445 броя
- Необходими средства за достигане на средна заплата от 1650 лв. – 3,98 млн. лв.
По отношение на професионалните фолклорни ансамбли:
- 13 броя (Благоевград, Плевен, Търговище, Разград, Добрич, Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Смолян, Пловдив, Пазарджик и Видин)
- Средна брутна заплата – от 732 лв. до 1063 лв.
- Щатни бройки – 672 броя
- Необходими средства за достигане на средна заплата от 1650 лв. – 6,27 млн. лева
Всичко това означава, че в бюджет 2024 г. трябва да бъдат предвидени с 86 млн. лв. повече за ръст на заплатите на тези хора, с което поне ще се компенсира инфлацията от последните две години и ще наваксаме ръста на МРЗ от 1 януари догодина, каза главният икономист на КНСБ.
Той посочи, че се надява, че финансовото министерство ще чуе исканията, които са минимални спрямо всички други космически разходи. На фона на 8 млрд. лв. капиталова програма е обидно, ако не бъде дадено това увеличение, категоричен бе Костов и уточни: Не е проблем, че нараства МРЗ, проблем е, че доходите над минималната заплата не растат. И това е проблем на изпълнителната власт, защото е най-големият работодател в страната.
По повод на всички протестни акции в цялата страна днес Тодор Капитанов предупреди, че те са само първа крачка, ако не бъдат удовлетворени исканията.
Христо Мутафчиев посочи огорчението на бранша от отношението на държавата: Нашият сектор е много ощетен и от сегашния, и от бъдещия бюджет вероятно. Всички управляващи – от промените насам, са длъжници на сферата на културата и изкуствата. За финансовия министър Асен Василев културата е разход, не инвестиция. За нас е инвестиция в бъдещото на децата ни и държавата, за да имаме идентичност.
Той даде пример с актьор от Благоевград, който получава месечно нетна заплата от 500 лева. Асен Василев трябва да му даде своята, защото това е срамно, обидно и цинично. Не да говори, че пищим навсякъде. Ние искаме средства за дейност, не само за заплати. През последния месец и половина Министерството на културата не потвърждава разходи за сценични изкуства и така те не могат да планират турнета, да изплатят хонорари на гост-актьори. Това вече няма да го търпим, категоричен бе Мутафчиев.
Борис Начев предупреди, че браншът музеи и галерии оредява. Хората си търсят препитание на други места. Те си обичат професията, но трябва и да оцеляват. Ситуацията е много сериозна и тежка. Надеждата ни е новият бюджет да даде глътка въздух, каза председателят на Федерация „Култура“. Зам.-председателят на федерацията и изкуствовед в Националната художествена галерия Мариела Маламатенова също подчерта, че секторът все така не намира подкрепа от държавата и управляващите в продължение на години застават зад некултурата. Кой специалист реставратор, завършил в чужбина, ще дойде при нас, за да работи за 700 лв. заплата, попита тя.
Актьорът Росен Белов от Театър „София“ разказа, че вчера е попаднал случайно на обява за работа за първа цигулка в Софийската филхармония. Заплатата е 1185 лв. Това, ако не е срамно и жалко. В Младежкия театър заплатите са под 1000 лв. В читалищата пък хората са оставени да мизерстват. Културата е изстласкана в ъгъла. Ще започнат да се закриват театри, музеи, галерии. Знаете ли, че в бившата военна печатница – в центъра на София, в сграда паметник на културата, се подготвя откриване на чалга заведение. Бившият билетен център в НДК е превърнат също в чалга заведение. Ето това е отношението на държавата към културата и бъдещето на България, възмути се той.
Запис от пресконференцията можете да гледате тук.
