Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един работещ, който живее сам, достига 1438 лева към декември 2023 г. Общата стойност за тричленно семейство (с двама работещи възрастни и дете до 14 години) е 2588 лева.
На тримесечна база това е ръст от 0,8 на сто, а на годишна – 6,4 процента. Съответно за едногодишния период за 3-членно семейство увеличението е със 156 лева, а за едно лице – 87 лв.
Това показват данните от наблюдението на потребителските цени и Заплатата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2023 г., представени днес от президента на КНСБ Пламен Димитров, директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов и зам.-директора на ИССИО Виолета Иванова.
Делът на лицата с доход до 1000 лв. намалява на годишна база. Те са 39,2 на сто от работещите или 1 милион лица.
Малко под 2/3 от работещите осигурени лица не достигат заплатата за издръжка за един работещ. Към ноември 2023 г. те са 1,64 млн. Димитров посочи, че те са около 60 хил. души по-малко спрямо миналата година.
Това е добра новина. Лошата е, че движението в тази посока е изключително бавно, каза Димитров и обясни, че общата картина е позитивна, независимо от движението на цените и ръста на инфлацията, но тенденцията е много слаба.
Дори и при затихващи темпове инфлация има и тя продължава да индексира нарастването на годишна база на стоки от първа необходимост, каза Виолета Иванова.
Изминалата 2023 г. показва, че от средата на второто тримесечие има затихване на инфлационните темпове, каза Иванова. Това се дължи на стабилизирането на енергийните носители, цените на международните борси, спад на инфлационните темпове в Европейския съюз и като цяло – на глобалната икономика. Това не бива да ни успокоява, защото паралелно с това нарастваха редица основни стокови продукти, което създаде усещането сред домакинствата, че инфлацията не е преодоляна, добави още тя.
Тя посочи факторите, които са повлияли за изменение на дохода за издръжка. Иванова заяви, че на годишна база се отчита спад на цената на природния газ с 36 % спрямо същия период на миналата година. Осреднените борсови цени отчитат 67 % спад на годишна база на цената за тока за бизнеса и достигат до 160 лв. за мегаватчас, при 483 лв. за същия период на 2022 г.
Друг важен показател е петролът, при който има намаление с 4% на годишна база. Средната цена сега е 77,63 долара при 80,92 долара през декември 2022 г. Тенденцията при намаляването на цените на петрола не може да ни успокоява, че и през 2024 г. това ще продължи заради геополитическата обстановка в Близкия Изток, посочи Иванова.
Има съществени корекции надолу при изкупните цени на зърнените и маслодайните култури. Към средата на декември средната изкупна цена на хлебната пшеница е намаляла с 30,8 % на годишна база, а при слънчогледа има спад от 28,5 %, добави тя.
Според данните от изследването има годишен ръст на изкупни цени на телешко, агнешко и свинско месо. През последното тримесечие цените на едро и дребно на яйцата отбелязват възходящо движение нагоре, каза Иванова.
С 6,4 % нараства стойността за издръжка през настоящата година спрямо миналата, добави Иванова. Тя уточни, че през 2023 г. стойността за издръжка е била повишена със 17,7 %.
С около 7,2% е увеличението на годишна база на цените на хранителните стоки. На тримесечна база групата на хранителните стоки отчита задържане на цените, като при някои се наблюдава пренебрежителен спад, например при мляко и млечни продукти, риба и рибни продукти, захар, олио. При останалите се наблюдава леко нарастване – с 0,5 % за хляб и хлебни изделия, за месо и месни изделия с 0,6 %, обясни Иванова.
Групата на нехранителните стоки и услуги бележи нарастване средно с 1 %, а на годишна база се наблюдава ръст от 5,9 %. Средно в групата „Електроенергия, газообразни и други горива“ се отчита нарастване с 3,2 % на тримесечна база, но на годишна ръстът е от 1,2 %. На годишна база лекарствените продукти се увеличават със 7,4 %. Лекарските услуги бележат ръст от 4,2 % на годишна база, а доболничните услуги се покачват с 8,6 %.
Любослав Костов посочи, че стойността на малката потребителска кошница с 20 жизненоважни стоки за една година се е повишила с 5,9 на сто. През декември 2023 г. те струват общо 113,32 лв.
Цената на каймата се е повишила с 30% за една година, свинското месо с 21%, а ябълките с близо 40%, обясни Костов. В другата крайност могат да се видят доматите и олиото, които са поевтинели с между 10 и 20%. Динамиката е разнородна, обобщи той.
Сравнението между България и други страни показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти, посочи Костов. Това доказва, че темпът на нарастване на минималната работна заплата в България изостава от ръста на цените, от което следва разширяване обхвата на категорията работещи бедни и ограничаване на потреблението, добави той.
В сравнение със същия период на 2022 г. кошницата с основните продукти, закупена с МРЗ, се увеличава през 2023 г., в Германия от 29,2 пъти са вече е 32.7 пъти, в Румъния от 11 пъти нараства на 14 пъти, Хърватия от 10,7 пъти на 13. В България се запазва на почти същите нива от 6,6 пъти – до 6,9 пъти.
България е в топ 10 от държавите с най-високи нива инфлация при хранителните стоки. В сравнение с общия индекс за инфлация е близо двукратна разлика, което потвърждава тезата, че хората с по-ниски доходи са сред най-потърпевшите от високите ценови нива, добави още Костов. В сравнение с Испания, Германия, Франция, Румъния, Нидерландия, Хърватия у нас сиренето е най-скъпо. Килорамът е средно 9,20 евро, докато в Нидерландия, например, е 7,15 евро.
Димитров посочи още, че номиналният ръст на средната работна заплата в редица икономически дейности не покрива натрупаната инфлация за периода януари 2021-септември 2023 г. Реален спад има в радио и телевизионната дейност (-16,2 на сто); в застраховането (-10,7); в здравеопазването (-5,8%); в ремонт на компютърна техника, лични и домакински вещи (-8,1); в печатна дейност (-13,8%); в производство на рафинирани нефтопродукти (-24,2 на сто) и др.
Изводите от направеното изследване показват, че:
- Заплата за издръжка отбелязва слаб ръст, но вече при достигната по-висока база натрупана през предходната година;
- Ръстът на цените за малката потребителска кошница, в която са включени 20 основни и жизненоважни стоки, показва нарастване за едногодишен период от 5.9%. Наблюдава се задържане на цените при някои стокови продукти, дори лек спад, но като цяло остават на високи нива.
- Близо 2/3 от работещите се осигуряват на по-нисък доход от заплата за издръжка (64.3%). 39.2% от наетите лица работят с трудови възнаграждения до 1000 лв.
- България не поддържа необходимото ниво на темп на прираст на работните заплати, което да гарантира ефективна конвергенция. Темпът на ръст на средната работна заплата, както за частния, така и за публичния сектор, трябва поетапно през следващите години да бъде най-малко 15% в номинален размер, за да се осъществи ефективна конвергенция в заплащането на труда.
КНСБ настоява за:
- Ускорено транспониране на Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното договаряне във всичките й части;
- Минимална работна заплата не по-малко от 50% от СРЗ;
- Номинален ръст на доходите от поне 15% през 2024 г. По този начин ще се постигне поне 10% реален растеж на покупателната способност на работещите;
- Увеличаване на размера на данъчните облекчения за семейства с едно, две или повече деца;
- Като бенчмарк в средносрочен период да се постигне максимално доближаване на минималната заплата до заплатата за издръжка.
Презентация на всички данни от изследването можете да видите тук.
