Необходима е специална директива за справедлив преход, за да се гарантира, че целта за климата за 2040 г., обявена от Европейската комисия, може да бъде постигната без допълнителни социални вълнения. За това призоваха днес от Европейската конфедерация на профсъюзите.
През следващите 16 години Комисията иска да постигне 90% нетно намаление на емисиите на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г. Синдикатите подкрепят действията в областта на климата – но вече договореното законодателство не успява да убеди хората в засегнатите сектори и региони, тъй като Европейската зелена сделка все още не отчита социалните и трудовите последици от прехода.
Обхватът на сегашния механизъм за справедлив преход, който е ограничен до региони, силно зависими от въглища, лигнитни въглища, торф, нефтени шисти и въглеродно интензивни индустрии, е твърде тесен и не се финансира правилно. Европа не успява да запази качествените работни места в промишлеността. Данните на Евростат от януари показват, че през ноември 2023 г. промишленото производство е намаляло с 5,8 % на годишна база. Тези цифри са като канарче в каменовъглен рудник: най-голям удар понасят дългосрочните инвестиции в сгради и оборудване.
На други места правителствата са приели планове за справяне с недостига на работна ръка и умения. Съединените щати, чрез Закона за намаляване на инфлацията, включиха значими условия в своите зелени субсидии. Той задължава фирмите, които искат да получат данъчни кредити, да наемат платени стажанти, да подкрепят синдикатите и изплащането на справедливи заплати.
В ЕС ситуацията е точно обратната. В наскоро приключилите тристранни преговори по Закона за промишлеността с нулево нетно потребление синдикатите отчитат тревожния факт, че дори основните препратки към качествените работни места и чиракуването от позицията на Европейския парламент бяха премахнати или на практика обезсмислени.
Комисията изчислява, че за постигането на целта за 2040 г. ще са необходими инвестиции в размер на 1,5 трилиона евро годишно. Но нейното изявление идва само три дни преди началото на заключителните преговори между институциите на ЕС относно новите правила за икономическо управление. Според проучване на Фондация „Нова икономика“ тези правила ще означават, че само четири държави членки ще могат да направят инвестициите, необходими за изпълнение на ангажимента на ЕС в областта на климата.
Промяна на стратегията
Политиките в областта на климата трябва да разглеждат едновременно социалните, трудовите и индустриалните предизвикателства на прехода. Възможна е успешна и конкурентоспособна индустриална политика, която спазва както правно обвързващите цели за декарбонизация, така и целта за засилване на социалното сближаване и гарантиране на благосъстоянието на гражданите. Това може да стане, само ако гарантираме създаването на качествени работни места с квалифицирана работна ръка, като настояваме за социални условия.
На среща с изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за Зелената сделка, Марош Шефчович и комисаря по заетостта и социалните права Николас Шмит в понеделник, 5 февруари, конфедералният секретар на ЕКП Людовик Воет подчерта, че съществуващите до 2030 г. климатични цели за 55% намаляване на емисиите на въглороден диоксид са социално неприемливи. Повишаването на амбициите не може да се осъществи без политическа рамка за справедлив преход, която да е съобразена с всички засегнати общности.
„Нуждаем се от специална директива на ЕС за справедлив преход, за да предвидим и управляваме промяната по начин, който не изоставя никого. Подходящото финансиране, качествената индустриална политика, богата на работни места, социалните условия и гарантирането на правата на работниците по време на прехода трябва да бъдат основни компоненти на новия подход на ЕС“, категоричен бе Воет.