Строителството и архитектурата са от онези територии, които сякаш до ден днешен са запазени предимно за мъжете. Въпреки това нежният пол има дълбоки корени и традиции в българското градоустройство. Българки записват и завършват архитектура още около Първата световна война и се реализират успешно дори преди колежките си в някои други европейски страни.
В строителството в България жените остават в по-малък брой в сравнение с мъжете, но това не означава, че те нямат значителен принос в бранша. Историята на строителството и архитектурата в страната разказва за множество талантливи жени, които са оставили своя отпечатък в градската среда и архитектурното наследство. Някои от тях са Елена Варакаджиев-Скордева, която е участвала в проектирането на жилищни сгради и туристически хижи, Тодорка Кръстанова – известен архитект с образование от Виена, която е работила по множество проекти в областта на интериорния дизайн и обзавеждането на публични пространства, и Мара Захариева, чиято работа обхваща проектирането на образователни институции и други обществени сгради.
В началото на 20 век жените започват да навлизат в полето на архитектурата. Тъй като у нас тогава няма такова образование, родните архитектки учат в чужбина, предимно в Германия. Процентът на жените от всички български архитекти до средата на 20-ти век обаче не е голям – под 10%.
Въпреки това дамите заемат значимо място още тогава, като до 40-те години правят няколко значими пробива – жена става преподавател в новооткрития технически университет Държавната политехника, две жени стоят зад най-мащабния проект по това време (Санаториумът край Радунци), а друга дама е областен архитект на Пловдивска област в продължение на дълги години.
Днешният Международен ден на жената е прекрасен повод да си спомним за някои от най-успешните български жени-архитекти и сградите им, голяма част от които сте виждали, без да сте се замисляли кой стои зад тях.
Виктория Ангелова
Виктория Ангелова-Винарова е знакова фигура в историята на българската архитектура. Родена през 1902 г. във Велико Търново, тя става една от първите български архитектки, удостоена с орден „За граждански заслуги“ за своя принос към обществото и архитектурата.
Ангелова-Винарова завършва своето образование в Дрезден през 1925 г., след което започва работа като стажант-архитект в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството в София. През 1926 г., още като млад архитект, тя печели конкурс за създаването на новата сграда на министерството, което поставя началото на нейната впечатляваща кариера.
През 1926 г., когато е само на 24 г., печели конкурса за сградата на Столичната библиотека – един от най-известните ѝ проекти, където входът е украсен със скулптурна композиция, символизираща връзката между архитектурата и строителството. Същата година печели и поръчката за Дома на правниците в София, но инвеститорът се отказва, защото я смята за твърде млада и неопитна.
Тя е автор на множество други проекти, като преустройството и разширението на Националния природонаучен музей в София, Втора девическа гимназия (днес Софийска математическа гимназия „Отец Паисий“) и многобройни други учебни и здравни сгради по цялата страна.
А през 1929 г. заедно с арх. Чавдар Мутафов печелят правото да изградят Мастанлийската постоянна окръжна комисия в Кърджали (днес МВР).
През 1939 г. Ангелова-Винарова проектира знаковата сграда на Морското казино в Бургас, което става един от символите на града и чудо на архитектурното изкуство за своето време, като това е една от най-известните до днес нейни сгради, както и няколко болнични павилиона в София.. Същата година заедно с друга архитектка – Мара Захариева, проектират Санаториума за гръдноболни при жп гара Радунци (Старозагорско), който и до ден днешен впечатлява с размерите си.
Елена Варакаджиева – Скордева
Подобно на Виктория Ангелова, тя също се дипломира в Германия и започва да работи активно след завръщането си у нас през 1925 г. Тогава страната ни е в икономически подем, а строителството е бурно. Личният й живот се преплита с работата – запознава се с арх. Генчо Скордев, с когото първоначално проектират заедно, а в последствие се женят. Всъщност голяма част от дамите в архитектурните среди намират съпрузи-архитекти, с които активно работят през годините.
Младото семейство участва в различни конкурси през 30-те години, главно на индустриални сгради и обекти. Така печелят и успяват да реализират сградите на халите в Стара Загора, Пловдив и Кърджали, които освен функционални, са също особено разпознаваеми и с високи естетически качества.
Друг значим техен обект е кланицата в Хасково, която се отличава чувствително от стерилното индустриално строителство и е образец на модернизма.
Името на Елена Варакаджиев-Скордева стои и зад някои жилищни сгради – например на бул. „Александър Стамболийски“ 20 в София. Проектира и туристическите хижи „Белмекен“, „Иван Вазов“, „Бузлуджа“ и др.
Тодорка Кръстанова – Ричка
Западен възпитаник е и Тодорка Кръстанов, която често се подписва като „Ричка“. Дипломира се през 1928 г. във Висшето техническо училище във Виена. Прибира се в България, където кара стаж при известния арх. Георги Овчаров, но бързо се връща в австрийската столица за специализация по вътрешна архитектура, мебели и театрална сценография.
При завръщането си в София през 30-те години обединява усилията си с арх. Любен Тонев, с когото отварят архитектурно бюро. По-късно се женят. Специализацията й определя до голяма развитието на Тодорка Кръстанова – става разпознаваем дизайнер в сферата на интериора. Нейно дело е изключително модерния за времето си магазин „Кьортинг“.
Изпълнява и оформлението на българските павилиони за панаирите в Лайпциг и Прага през 30-те и 40-те години.
Съвместно със съпруга си участват в различни конкурси – за Казанлъшките минерални бани, за преобразуването на сградата на Главната дирекция на пощите, телефоните и телеграфите в София и софийското военно гробище. Изявява се и като преподавател – при създаването на специалността „Архитектура“ в Държавната политехника през 1943 г. става частен доцент. А след Втората световна война участва в няколко проекта за възстановяването на София като най-популярен е интериорът и обзавеждането на концертната зала „България“.
Мара Захариева
Вероятно архитектката с най-много и познати от всички обществени сгради, предимно в столицата. Мара Захариева завършва своето образование в Мюнхен, но защото е родена там – баща й следвал медицина в Германия. Захариева е сред първите дипломирани жени-архитекти – завършва още 1922 г. В България работи за Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
Но най-популярна е покрай работата си за бюрото за строителство на училища към Столичната община. Нейни важни проекти са Софийската девическа гимназия (днес 7-мо СОУ на ул. „Шишман“) и училищата на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и ул. „Димитър Петков“.
Изключително разпознаваема е концепцията й за сградата на т. нар. Вехтошарски пазар на Сточна гара. Днес това е гаражът за линейките на Спешна помощ, но сградата е уникална като визия и иновация – предлага визуален контакт с всички точки във вътрешността, за да могат да се следят дюкяните едновременно.
Мара Захариева работи и по други големи проекти – Санаториумът в Радунци, заедно с Виктория Ангелова и Софийската света митрополия на площад Света Неделя.
Други
В българската архитектурна история има още много значими дами, които са оставили почерка си в градската среда. Например арх. Мария Сапарева, което е проектирала редица стари кооперации в столичния център, както на красивата сграда на Министерството на финансите.
Или Гергана Фоке – Генова, която специализира интериорен дизайн, обзавела култовия ХОРЕМАГ.
Арх. Райна Дамянова пък е страстен любител на планината и туризма – нейно дело е хижа „Родина“ на Витоша, както и на няколко частни вили край Банкя, Костенец и Варна.
А историята на арх. Надежда Нанчева е уникална – тя става областен архитект на Пловдив, където контролира и следи строителството в цялата област и е доказателство, че жена с познания и авторитет, може да се наложи на такава позиция още през 20-те години на миналия век.
Остава на поста до пенсионирането си през 60-те години.
Дамите в строителството са въплъщение на сила, упоритост и иновативност. Те преодоляват стереотипи и показват, че успехът в тази сфера не зависи от пола, а от знания, умения и страст към професията. Със своя пример те вдъхновяват и мотивират други жени да следват мечтите си и да преследват кариера в области, традиционно доминирани от мъже. Тяхната решителност и творчески подход допринасят за повече свежи перспективи и иновации в строителния бранш, за неговото развитие и усъвършенстване. Техният труд и постижения заслужават висока оценка и уважение.