Пламен Димитров пред БНТ: Плоският данък повишава неравенството на доходите

Прогресивният начин на облагане е нормалният начин на подоходно облагане, плоският данък е по-скоро изключение. Класическата икономическа теория всъщност предполага прогресивно облагане. Това коментира в предаването на БНТ „Денят започва“ президентът на КНСБ Пламен Димитров.

По думите му нобеловите лауреати твърдят и доказват, че плоското облагане повишава неравенството в доходите.

Необлагането на високите доходи не води след себе си мобилизация на инвестициите, а обратното. Това не повишава растежа, а спестяванията на по-богатите хора, посочи президентът на КНСБ. „Смятам, че в този момент трябва да се направят две неща, за да се усъвършенства облагането на доходите – да се въведе необлагаем минимум, за който отдавна говорим и това, което каза МВФ – максималният доход за осигуряване да се вдигне много нагоре. Той не може да отпадне толкова бързо, защото има други причини, но със сигурност трябва да се вдигне нагоре, за да се изглади регресията“, заяви още той.

Димитров акцентира, че не се говори много за отражението на рецесията в Западна Европа върху нашия бизнес и липсват мерки от страна на бързо сменящите се власти. Ето защо този проблем трябва да заеме централно място в действията на служебния кабинет.

По отношение на проблемите, касаещи сивата икономика, Димитров поясни: „Доказваме много пъти, може и да се провери емпирично, че ръстът на МРЗ първо не влияе негативно върху заетостта на ниско квалифицираните работници, растежът ѝ дава стимул да се включат в пазара на труда, тези които са били извън него“.

„За да очакваме хората да работят за МРЗ, а не да хваната самолета и да работят в чужбина за друга МРЗ – в пъти по-голяма, трябва да мерим спрямо нужните средства за издръжка. Нали това е основното правило на капитализма – работиш за тези пари, които получавайки, да можеш да се издържаш. За един работещ, живеещ сам, заплатата за издръжка по наши изчисления е 1438 лв към декември миналата година, а при МРЗ у нас след махане на данъци, пада под 800 лв. Нали си даваме сметка как един българин работи за тази заплата или избира другия вариант – на сиво или зад граница“, обясни Димитров.

Цената на водата трябва да следва естествения ход на нейното ценообразуване, тоест икономическата логика, коментира още Димитров и допълни: „Трябва да бъдат защитени всички граждани, които не могат да я плащат, със съответните кубици, които им се полагат, защото в сектора в момента заплатите са едни от най-ниските. Там кадрите получават около 1300-1500 лв и има ВиК дружества, в които вече няма нито един ВиК инженер – все едно да има болница без доктор“.

Димитров обяви, че е проведена среща със служебния министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов, на която конфедерацията е поставила акцент върху необхидомастта от транспониране в законодателството ни на Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне.

„С министър Ивайло Иванов постигнахме съгласие, че това ще е една от приоритетните теми, както и – не на последно място – компенсациите за енергийния сектор, където, за съжаление, започнаха съкращенията“, заяви Димитров.

Цялото интервю може да видите тук.