Твърдения като тези, че компютрите ще заменят хората и няма да има работа за тях, че изкуственият интелект (ИИ) ще уволнява, не са верни.
Това каза в рамките на своя публична лекция на тема „Новите технологии и промените в света на труда – тенденции и приоритети“ Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound). Тя се проведе в сградата на КНСБ днес, 22 април, по покана на Координационния съвет на конфедерацията.
„Виждаме няколко степени при случването на дигитализацията – първо се случи автоматизация на по-повтарящи се процеси, следващата стъпка е роботизация, където роботи извършват действия в и извън производството. Следващата стъпка нормално е появата на ИИ“, обясни той.
По думите му разликата при ИИ, в сравнение с предишните стъпки на автоматизация или роботизация, е, че тя влиза в администрацията. Преди това роботите и автоматизацията са свързвани с производствения процес.
„Ако направим паралел, доколкото са станали излишни работниците в производството, толкова ще стане излишна и администрацията, тоест това няма да се случи. Въвеждането на новите технологии изисква промени – нови знания, нови умения, но то не унищожава работни места. Ако някои работни места намаляват, други се увеличават. Предизвикателството е, че това става много бързо“, обясни Калфин в рамките на своята лекция.
Той припомни времето на индустриалната революция, давайки пример с това, че и тогава машините не са „изяли“ хората. По същия начин трябва да се гледа и на сегашните цифрови развития, включително навлизането на ИИ, стана ясно от думите му.
„ИИ се дели на генеративен и общ – генеративният е нещо, което го виждаме, нещо, с което сме се научили да живеем, като например дадено приложение, което води до дадено място, препоръчва ни ресторант например и др. При него има много хубави, гладки, правилни изречения. Има обаче и няколко проблема – той халюцинира, направен е така, че да следва невроните в мозъка, опитва се да ви се хареса. Очаква, че търсите даден вид информация и е готов да си измисли нещо, за да ви го даде. Има гладък и убедителен език, но това, което казва трябва да се провери“, посочи лекторът.
Калфин акцентира и върху това, че ИИ краде интелектуална собственост, ползва ваша информация като негова. Затова и за хората в креативните индустрии ИИ е един от големите проблеми. „Краде различни елементи и произвежда нещо общо. Пряко отношение към света на труда имат например програми с наемане и управление на работници. Дискриминира по отношение на пол, раса, националност и др. Когато говорим за днес, дали ИИ ще замени хора, работодателят трябва да има предвид, че ИИ може да обработи огромен обем информация, но халюцинира, краде и не е обективен. Работодателят ще се замисли дали точно той ще смени човешкия работник“, обясни още изпълнителният директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд.
По отношение на общия ИИ Калфин обясни, че той е мислещ. По думите му: „Там е опасно. Той е сред най-благородните цели, които се създават. Нещата, които четяхме във фантастиката, теоретично вече са избистрени, технически обаче не са създадени, но е въпрос на време. ИИ е инструмент за много хора да наваксат в умения, образование, информация и т. н. „Трябва да има обаче и голямо внимание към него, което означава някакъв вид регулации“, каза още директорът на Eurofound.
В лекцията си той засегна и три основни момента, касаещи ИИ и новите технологии – етичните проблеми, алгоритмичното управление, както и законодателните решения.
„Етичните проблеми са едни от най-важните, ИИ е всъщност човешки продукт и не може като такъв да заобикаля основни човешки права. С развитието на цифровите технологии се появяват и нови такива, като например право на информираност, както и право на защита на личните данни и др. При алгоритмичното управление виждаме много бързо развитие на ИИ и на цифровизацията“, посочи Ивайло Калфин. Той даде пример с платформените работници. Обясни какво всъщност представлява платформата, а именно, че това е среда. На практика това е трети участник в трудовите отношения.
„Някои традиционни процеси, свързани с управлението на кадри, са възложени на компютър и при тях няма човешка намеса. Изваждането на човека от вземането на решения създава не само етични проблеми, но и такива, касаещи цялата среда и трудовото законодателство“, обясни той и допълни, че подобен тип платформи са се развили особено бързо основно след пандемията от Ковид. Според цитирани от него данни към 2020 г. в Европа има 520 оператора с алгоритмично управление на услуги и доставки. 11% от работниците в Европа са имали някога опит с участие в подобни платформи. При тях един от пробллемите е достъпът до социално осигуряване.
След лекцията Ивайло Калфин бе удостоен с наградата на КНСБ „За принос в развитието на социалния диалог и партньорство“ на името на проф. д-р Желязко Христов. Отличието, връчено от президента на КНСБ Пламен Димитров, е учредено с решение на Координационния съвет през февруари 2011 г. и носителят ѝ се определя също от него след гласуване.
Синдикалният диалог е част от демокрацията. Убеден съм в каузата, която защитавате. Чест е за мен да получа тази награда, благодари Калфин.
