През следващите седмици до „Мини Марица Изток“ ще стигне първата част от предвидените за тази година 250 млн. лв. за рекултивация на терените.
Този ангажимент са поели служебният премиер Димитър Главчев и министърът на финансите Людмила Петкова по време на провела се във вторник среща с президента на КНСБ Пламен Димитров, обяви той днес пред медии в Пловдив. Димитров и вицепрезидентите на конфедерацията Огнян Атанасов и Тодор Капитанов посетиха града в рамките на започналата в началото на април национална кампания на КНСБ „По-високи доходи с твоя синдикат“.
Димитров припомни, че на 25 април, когато се проведе протест на енергетици и миньори в София, Народното събрание гласува решение, според което от 2024 г. до 2028 г. всяка година бюджетът да отпуска по 250 млн. лв. за рекултивация на терени в „Мини Марица Изток“.
Това бе един от въпросите, които обсъдихме по време на срещата – дали ще бъдат осигурени тези средства, тъй като не са предвидени в бюджета за тази година, и отговорът бе, че вече има решение как ще бъдат намерени, обясни президентът на КНСБ.
Втората повдигната тема в разговора със служебния премиер е била свързана с компенсацията на хората от засегнатите от енергийния преход региони. Този петък, на 10 май, изтичат предизвестията на 160 души от „Контур глобал“ и те остават без работа. На тази дата ще сме в Стара Загора, заедно със социалния министър, енергийния министър и 26 фирми от региона, които да предложат работа, каза Димитров. Ще бъде обсъдено какви допълнителни квалификации са нужни на работниците, какви са очакванията им за възнагражденията, какви механизми да предложи държавата за обезщетения.
Димитров е представил пред Главчев и притесненията на КНСБ относно липсата на прозрачност по проектите в Плана за възстановяване и устойчивост. Той напомни, че преди време заедно с работодателските организации бе предложено създаване на комитет за наблюдение, който да гарантира прозрачността. Получено е уверение, че такъв ще бъде направен.
Със служебния премиер е обсъдено и изпълнението на бюджета за тази година. „Искаме да получим гаранция, че необходимото финансиране, особено в социалната сфера, ще бъде осигурено и бюжетът няма да бъде актуализиран в негативен план, т.е. да се режат разходи. Най-вероятно ще има известно неизпълнение на капиталовата програма в частта с националните проекти“, обясни президентът на КНСБ.
Заради рецесията в Западна Европа и спада на поръчки, особено от Германия, преди две седмици КНСБ и работодателските организации са предложили промяна в Кодекса на труда, която да гарантира подкрепа на фирмите, изпаднали временно в затруднение, така че да не съкращават работници. Мярката ще е подобна на 60:40, която по време на ковид пандемията запази 120 хил. работни места, обясни Димитров.
Той посочи, че от подобна подкрепа от държавата се нуждаят все повече предприятия от машиностроителния и преработващия сектор. Вече има информация за съкращения във фирми в Русенско, Казанлъшко, в Пловдив. Това е парадоксът на пазара на труда в момента – едновременно недостигат хора и има сектори със съкращения, изтъкна президентът на КНСБ.
Димитров обясни, че с посещенията в предприятия и срещи с работници по време на националната кампания конфедерацията се стреми да види колко и как са компенсирани доходите на работещите след високите нива на инфлация. Той напомни, че за последните 30 месеца НСИ отчете 32 процента кумулативна инфлация. „Там, където за този период хората не са получили такова увеличение, имат право да го поискат и да го получат. Искаме да им дадем кураж. На някои места е постигнато, на национално ниво данните показват компенсиране, но личната инфлация на всеки е различна. Искаме да подскажем възможностите това да се случи. Нашите прогнози и съвети към синдикалните ни организации е да залагат и изискват между 13-15 процента увеличение на заплатите през тази година“, каза Димитров.
