През последните две години развихме отношенията си с УНСС, миналата година подписахме споразумение за партньорство. По силата му 50 студенти от втори до четвърти курс проведоха преддипломни стажове в ИССИО, а двама от тях вече работят в института. Това каза днес, 26 септември, при откриването на Третата годишна научна конференция на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ, президентът на КНСБ Пламен Димитров. Конфедеренцията се проведе съвместно с Фондация Фридрих Еберт България, като темата ѝ бе „Икономическа трансформация в контекста на зеления и дигитален преход – тенденции и предизвикателства“.
Димитров припомни, че през април тази година бяха подписани два документа – меморандум за сътрудничество и договор за първата в Източна Европа магистърска програма „Синдикализъм и синдикални политики“, в която има записани 22 студенти и започна преди броени дни.
„Когато има трансфер на технологиите и те дойдат при нас, когато бизнесът има стимул да инвестира тук, а не само в Швеция и Германия, тогава сигурно тези дигитални и зелени работни места ще бъдат далеч по-атрактивни. Виждаме как дигиталната трансформация променя пазара на труда много бързо, не непременно към по-голяма защитеност. Много често всъщност новите форми на полагане на труд са незащитени – най-ярък пример са всички тези, които работят през платформи“, посочи той.
Президентът на КНСБ напомни, че Европейският парламент прие Директивата за работата през онлайн платформи, както и че Международната организация на труда подготвя конвенция и препоръка за социалната и трудова защита на работещите през дигитални трудови платформи. През 2026 г. се планира да имаме и първия международен правен акт в тази посока. По думите на Димитров броят на работещите през платформи расте много бързо.
„Остава обаче изключително важният въпрос за бъдещето на изкуствения интелект“, подчерта той и допълни: „Смятам, че трябва да бъдем по-резервирани, защото има ключови процеси, които в даден момент стават необратими“.
Президентът на КНСБ засегна и темата за Зелената сделка, припомняйки, че тя търпи „известна промяна“, за да могат да се постигнат заложените резултати за икономиката и енергетиката, но и да се гарантира защитата на работните места. ИССИО и конфедерацията картографират уменията на пряко заетите във въглищните региони и свързаните с тях доставчици и подизпълнители, обясни Пламен Димитров. В началото на следващата година ще разполагаме с персонални досиета на всички тези 15 000 души с техните качества и умения, а и с техните желанията относно това какво искат да учат, как искат да се развиват и т.н., поясни той.
Участие в събитието взе и ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. „Има нужда от подкрепа на устойчиви научни изследвания в тази област, политики и действия, които синдикатите провеждат“, каза той в контекста на Зелената сделка. Той подчерта, че е впечатлен от задълбочената експертиза на КНСБ по темата.
Преходът трябва да бъде социално поносим, заяви Калина Дренска от Фондация Фридрих Еберт България, която посочи, че думата „преход“ няма особено позитивна конотация.
Във фокуса на научната конференция, в която участват изследователи и преподаватели от УНСС, СУ „Св. Климент Охридски“, БАН, РУ „ Ангел Кънчев“, НБУ, ИССИО, експерти и председатели на федерации към КНСБ, бяха индустриалната трансформация и социалната сигурност в контекста на зеления и дигитален преход, промените и предизвикателствата пред пазара на труда.
Директорът на ИССИО и главен икономист на конфедерацията Любослав Костов представи пленарен доклад „Демография и Технологии: 90 секунди до полунощ“. Според данните в него до края на този век Европа ще намалее с няколко десетки милиона в момент, когато населението във всички други континенти нараства. Така европейското население ще бъде по-малко от 7% от глобалното.
Макар всички да си мислим, че планетата е пренаселена, ще се стигне до ситуация, в която в резултат на дигитализацията и новите технологии страни с висок жизнен стандарт ще имат ниска раждаемост, а тези с не толкова висок жизнен стандарт – висока, показват изводите в доклада на Костов.
Представените на конференцията доклади ще бъдат издадени в сборник.
