В навечерието сме на поредните парламентарни избори, които ще определят основните действащи лица, партии и коалиции в 52-рото Народно събрание и изпълнителната власт през следващия политически цикъл. В обичайна практика се превърна ангажиментът на Конфедерацията на независимите синдикати в България, като най-голямата синдикална и обществена организация в страната, да представя пред българските граждани и политическите партии своята визия за актуалните приоритети на социално-икономическото развитие на страната. Те са нашите своеобразни послания към кандидатите за властта и ние ще ги отстояваме, защото считаме, че политиците не само трябва да се съобразяват с тях, но и активно да работят за осъществяването им през управленския си мандат.
- МАКРОИКОНОМИЧЕСКА И ФИСКАЛНА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2026 – 2030 г.
Настояваме за темпове на конвергенция в доходите (БВП на глава от населението) и заплатите (компенсация на 1 нает) по ППС, които гарантират достигане на нива 75%[1] (2030 г.) и 72%[2] (2030 г.), при ЕС27=100.
Таблица 1: Основни макроикономически показатели за периода 2026 – 2030 г. /прогнозни данни[3]/
| 2026 | 2027 | 2028 | 2029 | 2030 | |
| БВП (в млрд. eвро) | 123,3 | 132,7 | 141,7 | 150,7 | 159,5 |
| БВП (реален растеж, %) | 3,5 | 3,2 | 3,0 | 2,9 | 2,8 |
| Потребление (в млрд. eвро) | 93,5 | 98,7 | 103,2 | 107,9 | 112,0 |
| Брутообразуване на основен капитал (в млрд. eвро) |
26,4 | 29,7 | 33,6 | 37,1 | 41,0 |
| Нетен износ (в млрд. eвро) | 3,5 | 4,2 | 5,0 | 5,7 | 6,5 |
| Потребление (% от БВП) | 75,8 | 74,4 | 72,8 | 71,6 | 70,2 |
| Брутообразуване на основен капитал (% от БВП) |
21,4 | 22,4 | 23,7 | 24,6 | 25,7 |
| Нетен износ (% от БВП) | 2,8 | 3,2 | 3,5 | 3,8 | 4,1 |
Източник: Изчисления на ИССИ на КНСБ
През последните години се затвърди тенденцията, конкретно за икономиката на България, вътрешното търсене да остава основен и до голяма степен единственият фактор, който отчита положителен принос към БВП. Според КНСБ като основна причина за положителното въздействие на потреблението в момент, когато всички останали индикатори отбелязват отрицателни стойности, е цялостната политика по доходите, която се осъществява, както в частния, така и в обществения сектор. Ясно се вижда, че когато има по-активна доходна политика, то това оказва положителен резултат върху формирането на по-висок реален растеж и съответно БВП, особено когато не са налице други детерминанти на растежа в средносрочен период. Поради тази причина исканията на КНСБ за догонваща политика по доходите ще продължат да бъдат основна част от нашата визия. Тази политика на стимулиране на вътрешното търсене посредством конкретни макроикономически политики за повишаване на доходите на обществото е здравословна за растежа и тя трябва да продължи.
От друга страна, трябва да се подчертае, че за поддържането на устойчиво дългосрочно развитие, нашата страна се нуждае от съществени инвестиции, както от частен характер, така и по линия на капиталовата програма на държавата. В тази връзка, отчитайки цялостната стратегия на ЕС за увеличение на инвестициите в приоритетни за Съюза сфери, КНСБ представя визия, която стъпва върху концепция за разширяване на дела на Брутообразуването на основен капитал през следващите години, който да нарасне от 21,4% на 25,7% от БВП. Другото основно допускане е за постепенно подобряване на нетното салдо – от 2,8% на 4,1% от БВП чрез разширяване на експорта. По този начин, запазвайки водещата роля на вътрешното търсене за формирането на БВП, ще подобрим баланса между отделните детерминанти на растежа, като БВП ще се формира при по-балансирано съотношение между отделните приноси. Това би донесло и дългосрочна устойчивост на БВП.
Таблица 2: Основни фискални показатели за периода 2026 – 2030 г.
/прогнозни данни/
| 2026 | 2027 | 2028 | 2029 | 2030 | |
| Приходи (в млрд. eвро, без помощи и дарения) | 46,2 | 50,3 | 54,4 | 58,6 | 62,5 |
| Разходи (в млрд. eвро) | 49,8 | 54,1 | 58,4 | 62,7 | 66,8 |
| в т.ч. Разходи за персонал (в млрд. eвро) | 13,4 | 14,8 | 16,2 | 17,9 | 19,6 |
| в т.ч. Социално- и здравноосигурителни (в млрд. евро) |
27,0 | 29,5 | 31,9 | 34,4 | 36,7 |
| Бюджетно салдо (в млрд. eвро) | -3,6 | -3,8 | -4,0 | -4,1 | -4,3 |
| Бюджетно салдо (% от БВП) | -2,9 | -2,9 | -2,8 | -2,7 | -2,6 |
| Преразпределителна функция (% от БВП разходи) | 40,4 | 40,8 | 41,2 | 41,6 | 41,9 |
Източник: Изчисления на ИССИ на КНСБ
В рамките на периода 2026-2030 г. се прогнозира балансиран ръст на приходите и разходите по КФП, съответно с 16,3 млрд. евро и 17,0 млрд. евро, при запазване на фискалната стабилност на страната и поддържане на бюджетен дефицит, който постепенно намалява до 2,7% от БВП в края на десетилетието.
Предвижда се хоризонтална политика по доходите от поне 10% на ежегодна база, който да плавно да повиши дела на разходите за персонал от 27% на 29% от общите разходи. Планирано е поддържането на социално и здравноосигурителните разходи на нива около 54-55% от общия размер на разходите.
На този фон настояваме да се премахне наличието на максимално допустимо ниво на разходи по КФП в размер на 40% от БВП съгласно Закона за публичните финанси. Това ограничение според нас не е основателно и поставя страната ни в по-лоша фискална позиция за реакция на допълнителни шокове в бъдеще.
Оценката на КНСБ по отношение ефективността на управление на дълга за тази и следващите години е положителна. КНСБ винаги е споделяла мнението, че чрез емитирането на държавен дълг в разумни граници може да се стимулира финансирането на дългосрочни държавни капиталови разходи. Държавният дълг на България е сравнително нисък и е добра алтернатива при наличието на подходящи и разумни идеи за дългосрочно инвестиране да се използва като допълнителен източник на средства за реформи и публични инвестиции.
- СПРАВЕДЛИВО И ДОСТОЙНО ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ НА ТРУДА
КНСБ настоява за ръст на заплатите (средногодишно с 10%), а МРЗ да бъде минимум 50% от СРЗ съобразно приетия текст в КТ /чл. 244/, като бъде надградена с тест за адекватност. Това ще ни осигури:
- Към 2030 г. минималната заплата да бъде повече от 50% от СРЗ, съобразно приетия текст в КТ /чл. 244/, като нейната адекватност се тества през ЗИ.
- Поне половината от наетите работници и служители да получават минимум „заплата за издръжка“ към 2030 г.
- Минималната работна заплата да ускори приближаването си до „заплатата за издръжка“ и към 2030 г. да бъде поне 80% от нея.
Таблица 3: Разчети за брутни заплати: минимална (МРЗ), средна (СРЗ), и „заплата за издръжка“ (ЗИ)
| Вид заплата | 2026 | 2027 | 2028 | 2029 | 2030 |
| МРЗ , евро | 620 | 704 | 795 | 895 | 1002 |
| СРЗ, евро. | 1453 | 1627 | 1823 | 2023 | 2225 |
| ЗИ , бруто, евро | 1061 | 1119 | 1167 | 1210 | 1250 |
| МРЗ/СРЗ в % | 42,7 | 43,3 | 43,6 | 44,2 | 45,0 |
| МРЗ/ЗИ в % | 58,5 | 62,9 | 68,2 | 73,9 | 80,2 |
| ЗИ / СРЗ в % | 73,0 | 68,8 | 64,0 | 59,8 | 56,2 |
Източник: Изчисления на ИССИ на КНСБ
Забележка: Заплата за издръжка (бруто) на 1 работещ. Прогнозният темп на средногодишно нарастване на ЗИ се оценява на 5,5% за 2026 г., 4,3% за 2027 г., 3,7% за 2028 г., 3,3% за 2029 г., 2030 от 3%.
За постигането на тези цели КНСБ отдава изключително важно значение на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Този правно обвързващ инструмент ще осигури не само провеждането на нова политика по минималните доходи в държавите членки, а специално за България той трябва да стимулира и преговорите по заплащането на труда на всички нива.
За успешното и ефективно транспониране на Директивата трябва да бъдат извършени редица промени в Кодекса на труда (КТ), касаещи трудовите възнаграждения. В този контекст КНСБ има изготвен проект, който предлага логически конструирана система и последователно разположена във времето процедура на преговори на три нива – национално, секторно и на ниво предприятие.
След установяването на МРЗ за страната стартират преговори по споразумение между национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, в което се определят начални работни заплати, отчитащи минимално изискващите се нива на образование, определени в Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) съответно за длъжностите от ниво 4 (средно образование) и за длъжностите от нива 5,6 и 7 (висше образование). Началните работни заплати за средно и висше образование се прилагат при първоначално постъпване на работа на длъжности от съответното ниво на образование, съгласно НКПД, както и при смяна на предприятието и заемане на длъжност, по която лицето няма предишен опит, за период, определен в КТД на предприятието, а при липса на такъв в индивидуалния трудов договор.
Законоустановената МРЗ за страната, а когато са договорени и началните работни заплати, са база при договарянето на секторно равнище, като всеки сектор обхваща една или няколко икономически дейности (ИД). На секторно равнище следва да се договарят основни работни заплати за най-характерните и значими длъжности за съответните икономически дейности. Договорените основни работни заплати, се прилагат от предприятията в съответните икономически дейности, освен ако в колективния трудов договор на предприятието са договорени по-благоприятни размери.
В предприятията работните заплати на работниците и служителите следва да се определят в колективен трудов договор между работодателя и синдикалната/те организация/и, като се съобразяват със законоустановената национална МРЗ, договорените начални работни заплати, както и основните заплати, определени в приложимия за предприятието секторен КТД. С колективния трудов договор или с анекс към него се определят конкретни размери на месечните основни работни заплати за всички длъжности, както и видовете и размерите на допълнителните трудови възнаграждения.
КНСБ предлага включване на текстове в КТ, касаещи системите за заплащане на труда. Отчитането и заплащането на вложения от работниците и служителите труд може да се осъществява според времетраенето или според изработеното. Конкретните форми и системи на отчитане и заплащане на вложения от работниците и служителите труд се договарят и/или променят при колективното договаряне на работните заплати в предприятието.
В този контекст считаме за наложително нормирането на труда (където то е приложимо) да бъде обект на колективно договаряне в предприятията и предлагаме конкретни нови текстове в КТ, касаещи определянето и изменението на трудовите норми. Настояваме за изрично задължение на работодателя да осигури нормални условия за изпълнение на трудовите норми от работниците и служителите, като за нормални условия се счита наличието на изправни и поддържани в съответствие с изискванията за безопасен и здравословен труд, техника, съоръжения, машини, технологично оборудване, материали със съответните свойства и качество, инструменти, чертежи, модели, както и други средства и предмети, необходими за изпълнението на трудовите норми.
Съгласно изискванията на Директивата и нейното транспониране предлагаме Министерски съвет да създаде и осигури оперативното функциониране на Консултативен орган като постоянно действащ орган, финансиран от държавата, в който са включени и експерти на национално представителните организации на работниците и служители и на работодателите. Консултативният орган може да е самостоятелна структура или обособена такава в рамките на Институт по труда, която подпомага и съдейства за преговорите на страните на национално и секторно равнище.
Необходимо е и пълно и ефективно транспониране на Директива (ЕС) 2023/970 за укрепване на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане.
На следващо място КНСБ счита, че данъчната система в България се нуждае от реформиране. В тази връзка предлагаме:
- Въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ за страната;
- Въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите лица;
- Въвеждане на 15% данък върху доходите на юридическите лица;
- Намаляване на общата ставка на ДДС на 15%;
Таблица 4: Ефект от въвеждането на необлагаем минимум върху ръста на МРЗ и СРЗ в периода 2026 –2030 г.
| 2026 | 2027 | 2028 | 2029 | 2030 | |
| СРЗ – (евро) бруто | 1453 | 1627 | 1823 | 2023 | 2225 |
| СРЗ – (евро) нето при необлагаем минимум | 1190 | 1333 | 1494 | 1659 | 1827 |
| СРЗ – (евро) нето без необлагаем минимум | 1127 | 1263 | 1414 | 1570 | 1727 |
| МРЗ – (евро) бруто | 620 | 704 | 795 | 895 | 1002 |
| МРЗ – (евро) нето при необлагаем минимум | 535 | 607 | 686 | 772 | 864 |
| МРЗ – (евро) нето без необлагаем минимум | 481 | 546 | 617 | 694 | 778 |
Източник: Изчисления на ИССИ на КНСБ
- Разликата между нетната средна работна заплата при запазването на настоящата скала на облагане и при въвеждането на необлагаем минимум (равен на МРЗ), е 63 евро за 2026 г. Това означава, че с толкова повече пари на месец ще разполага човек през 2026 г., ако получава средна работна заплата. Увеличението на разполагаемия доход (под формата на спестени данъци) нараства всяка следваща година, като през 2030 г. стига до 100 евро на месец. Това означава, че всяка следваща година реалната покупателна способност на хората на средни заплати ще нараства. Така например, през 2026 г., работещите на СРЗ биха спестили на годишна база общо 756 евро, а през 2029 г. и 2030 г. съответно – 1068 евро и 1200 евро.
- Тенденцията при минималната работна заплата е сходна на тази при средната, с важното уточнение, че хората на минимална заплата няма да плащат никакви преки данъци, тъй като размерът на необлагаемия минимум е равен на размера на МРЗ. Така през 2026 г. на месец ще се спестяват 54 евро /или 648 евро годишно/, а в края на периода през 2030 г. – по 86 евро на месец, или общо 1032 евро на година.
Нашите предложения биха помогнали и за постигането на по-справедливо съотношение между приноса на преките и косвените данъци в държавния бюджет.
- ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ. ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ И НИСКОВЪГЛЕРОДЕН ПРЕХОД
Дигитална трансформация
Тенденциите за развитието на ИИ, както на глобално, така и на национално ниво, са да продължава да се развива експоненциално, а функциите му да стават все по-всеобхватни, позволявайки цялостна интеграция на ИИ в икономиката – от първичния до третичния сектор. В зависимост от това с каква цел ИИ бъде интегриран в икономиката, неговата функция ще варира от допълваща (т.е. покачваща производителността на труда) до заместваща (изцяло премахване на нуждата от фактор труд).
В тази връзка, са необходими адекватни и ефективни регулации, фокусиращи се върху принципът “human in control” или запазването на човешкия производствен фактор „труд“ като основна детерминанта в заемането на решения на работното място, както и защита на личните данни на работещите, техният дигитален отпечатък (личен и професионален) и гарантирането на справедлив процес при оценяването на извършения труд чрез транспонирането на „Акта за изкуствения интелект“.
Индустриалният сектор изостана в своето развитие. Нуждаем се от пълна ревизия на поставените цели, усъвършенстване на инструментите и тяхното по-детайлно прецизиране в процеса на „възраждане на българската индустрия“. Нова финансово-инвестиционна политика на европейско и национално ниво трябва да осигури безпрепятствен достъп на Източна Европа и в частност на България до върхови технологии, използвайки възможностите на Invest EU, JTF и RRF.
Обществените поръчки са основен двигател на трансформацията на промишлеността при сигурен мониторинг за пълноценно използване на публичните разходи и инвестиции, с оглед постигане на целите на политиките, включително за засилване на устойчивостта при икономическото възстановяване, като се дава предимство и се насърчава търсенето на еко-иновативни стоки и услуги.
Инвестициите в ключови вериги за създаване на стойност ще играят основна роля в запазването на националната автономност, поради което трябва да се насърчат с приоритет инвестициите в промишлени отрасли, които са от жизненоважно значение за сигурността, отбраната, свързаните с климата технологии, продоволствената независимост и здравеопазването.
При провеждането на политики за индустриална специализация устойчивите и цифрови трансформации трябва да стимулират и подкрепят разработването на ясна пътна карта за регионите, с регионални планове за възстановяване и инструменти, които да предоставят индивидуален подход за изграждане на индустриални клъстери и зони с необходимата инфраструктура.
Дигитализацията и използването на изкуствен интелект изискват нови стандарти за безопасност и здраве при работа, които да адресират рисковете от автоматизирани системи, алгоритмично управление и повишено психосоциално натоварване. Необходимо е въвеждането на задължително участие на синдикатите в контрола върху внедряване на технологиите и гарантиране на човешки надзор върху решенията, вземани от ИИ системи. Адаптиране на нормативната рамка и инвестициите в обучение по безопасна работа с новите технологии са ключови за защита за на здравето и живота на работещите.
Преход към нисковъглеродна икономика
Европейската, в т.ч. и националната ни индустрия, се намират в задълбочаваща се криза, която води до затваряне на производства, загуба на работни места и намаляване на конкурентоспособността. Нуждаем се реиндустриализация, основана на индустриална продукция с висока добавена стойност и ефективно използване на местни суровини.
КНСБ настоява за следните конкретни мерки, които счита, че трябва да бъдат водещи приоритети в програмите за управление:
- КНСБ отново подчертава необходимостта от изготвяне във възможно най-кратки срокове на Национален план за действие за справедлив преход към нисковъглеродна икономика, който справедливо отношение към работниците по време на преструктурирането на предприятията, да минимизира масовите съкращения основно в индустрията и да осигури адекватна финансова подкрепа за засегнатите служители.
- Активна индустриална политика представена в Национална индустриална стратегия на базата на оценка на въздействието върху промишлените сектори от прилагането на новите европейски стратегии за развитието на индустрията в средносрочен и дългосрочен план;
- Разработване и приемане на конкретен план за реиндустриализация, основан на преминаването от суровинен към преработващ икономически модел с висока добавена стойност;
- Инвестициите в ключови вериги за създаване на стойност в промишлени отрасли, които са от жизненоважно значение за сигурността, отбраната, свързаните с климата технологии, продоволствената независимост и здравеопазването.
- Ясна визия за целенасочено използване на европейските и националните инструменти за финансиране за развитие на нисковъглеродна индустрия и внедряване на чисти технологии. Изискването за равен достъп до най-новите технологии на европейско ниво трябва да бъде една от водещите цели на управляващите.
- Продължаване на усилията за разработване на модели за изграждане на индустриални зони, базирани на нисковъглеродни инвестиции. Според нас Институтът за устойчив преход и развитие, трябва да се превърне в звеното, което да свързва науката, бизнеса и работещите за създаване на работещи платформи за ефективна трансформация на научни знания и нови технологии в нови промишлени производства и заетост
- Въвеждане на задължителна социална оценка към всяка индустриална мярка и проект и обвързване на публичното финансиране с колективно трудово договаряне и изискване за нови работни места и достойни условия на труд;
- Създаване на национален инструмент за временна подкрепа на предприятия и работници в засегнатите отрасли, включително компенсации при преструктуриране;
- Систематично картографиране на уменията на работещите в индустрията, на базата на което да бъдат предприети секторни и регионални мерки за обучения, свързани с ускореното въвеждане на нисковъглеродните технологии, дигитализацията и ИИ.
В енергийния сектор стабилността е от ключово значение не само за икономиката на страната, но и за националната сигурност. Прекъсванията на захранването, високите и силно волатилни цени тежат най-много върху енергоемките отрасли, но имат и огромен социален ефект.
За осигуряване на достъпни цени на енергията и гарантиране сигурността на доставките спешно са необходими множество взаимосвързани мерки:
- Приемане на Енергийна стратегия, която да е на база енергиен и мощностен баланс, развитието на преносната мрежа, като се вземе предвид националният суверенитет и сигурност и като се държи сметка за конкурентоспособността на икономиката и за заетостта в страната;
- Реализация на инвестиции за по-добра междусистемна свързаност за осигуряване на по-достъпни цени в дългосрочен план;
- В светлината на очакваното ново увеличение на цените на енергоносителите след въвеждането на частична либерализация на цените на електроенергията, което е предпоставка за нарастване на дела на енергийно бедните домакинства, максимално бързо следва да се приложат на практика критериите за определяне на домакинствата в положение на енергийна бедност и съответно да се предложат финансово обезпечени политики за тяхната защита. За целта Фонд за сигурност на енергийната мрежа трябва да бъде управляван с дългосрочна визия и план за осигуряване на необходимите средства, без това да е в ущърб на работата на енергийните предприятия;
- Подпомагане на икономическото възстановяване чрез привличане на финансиране за нисковъглеродни проекти, дигитализация и кръгова икономика по НПВУ, за което КНСБ ще продължава да работи активно, така че да се достигне по-бързо до реализация с икономически и социален ефект;
- Дружествата в комплекса „Марица Изток“ са неизбежна част от енергийния микс на държавата, като осигуряват мощностния баланс на енергийната система и гарантират стабилността на мрежата при спазване на критериите за сигурност (N-1). КНСБ ще продължи да отстоява исканията си за осигуряване на устойчивост на производствената и социална програми на държавните дружества в комплекса Марица изток, при изпълнение на решението на Народното събрание (ДВ, бр.11/ 07.02.2020) за предприемане на всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план прекратяване на функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на „Български енергиен холдинг“ – ЕАД;
- Осигуряване на финансовата стабилност на енергийните предприятия, като се прекрати практиката на изземване на дивидентите им, а им се позволи да инвестират средствата в развитие и поддържане на производствените активи и мрежи;
- Осигуряване на адекватни финансови ресурси за осъществяване на важните инвестиционни проекти в енергийния сектор, включително изграждане на нови мощности в ПАВЕЦ и АЕЦ;
- В случаите на ограничаване на производствени дейности поради наложени политически решения, да се осигури адекватен пакет за социална защита на работещите. Освен съответните компенсации за ранно пенсиониране и предсрочно освобождаване, да се прилагат и механизми за финансово участие на работниците в дългосрочни проекти, чрез въвеждане на задължителна квота за участие в новосъздавани дружества за управление на активи и развитие на нови технологии.
- Осигуряване на финансиране за модернизация/декарбонизация на отоплението и охлаждането, така че да се предотвратят огромни социални трусове, единствено поради липсата на планиране.
- На този фон, без ясна енергийна стратегия, без финансово обезпечение на големите енергийни проекти, КНСБ заявява, че е категорично против отделяне на преносните оператори (ЕСО и БТГ) от БЕХ, което би довело до финансов колапс на енергийния холдинг, както и всякакви други планове за листване на борсата, приватизация или концесия на държавни и общински предприятия от сектор енергетика. Липсата на политическа воля за действия днес, не е извинение утре.
Енергийният сектор е в състояние на дълбока трансформация, а изпълнението на амбициозните цели на ЕС за радикално намаляване на емисиите на парникови газове поставят още по-тежки предизвикателства пред енергетиката и работещите в нея. КНСБ нееднократно са заявявали позиция, че енергийният сектор осигурява критични доставки за икономиката и домакинствата в страната и неговата надеждност е ключова за националното развитие.
Социалният климатичен план трябва да бъде приет и приложен като ключов инструмент за защита на домакинствата и работниците, изложени на риск от енергийна и транспортна бедност в условията на зеления преход. Необходимо е средствата по плана да бъдат насочени приоритетно към подкрепа на уязвимите групи чрез компенсации за разходи за енергия и транспорт, инвестиции в енергийна ефективност и достъпен обществен транспорт. Ефективното прилагане на плана в партньорство със социалните партньори е гаранция, че климатичните политики ще бъдат социално справедливи и обществено устойчиви.
Сектор „Транспорт“ е ключов за икономиката, социалната кохезия и ежедневието на гражданите. Приоритет следва да бъдат: подобряване на рамката за градска мобилност, ускорена цифровизация и гарантиране на достъпни транспортни услуги за всички.
В градския транспорт КНСБ настоява за ясна и устойчива финансова рамка с предвидими компенсации за обществената услуга съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007, както и за приоритетни публични инвестиции в подвижен състав, инфраструктура и условия на труд, така че модернизацията да не се реализира за сметка на работещите. Приоритет трябва да бъде обновяването на подвижния състав и инфраструктурата (депа, гаражи, системи за управление), както и внедряването на цифрови решения – информация в реално време, оптимизация на управлението и други.
Необходима е промяна в структурата на държавния бюджет чрез въвеждане на целево и предвидимо финансиране за общините за поддържане и развитие на обществения градски транспорт. Тази услуга не може да зависи единствено от компенсации, местните приходи и цената на билета. Следва да се изгради устойчив механизъм за държавна подкрепа, обвързан с реалните разходи за обществената услуга, инвестициите и гарантирането на достъпност и стабилност на заетостта.
Воден транспорт. Морските и речните пристанища са стратегическа инфраструктура с ключово значение за икономическата сигурност на страната. Необходими са приоритетни инвестиции за повишаване на капацитета, безопасността и интермодалната свързаност с железопътната и пътната инфраструктура. Цифровизацията на пристанищните процеси и внедряването на екологосъобразни решения следва да се съчетават със защита на заетостта, повишаване на квалификацията и гарантиране на заетостта и безопасни условия на труд.
Въздушен транспорт. Летищната инфраструктура и наземното обслужване трябва да бъдат развивани чрез публични или публично-гарантирани инвестиции, насочени към безопасност, устойчивост и качество на услугата. Цифровизацията и въвеждането на нискоемисионни технологии следва да бъдат реализирани при гарантирани достойни условия на труд и активен социален диалог.
Железопътен транспорт. Обвързване на националната стратегия за пътна безопасност с ускореното изграждане и модернизация на железопътни терминали за превоз на контейнери и полуремаркета (интермодални превози). Като първа и критично важна стъпка, държавата трябва да осигури инфраструктурни условия за трансфер на товарните потоци от шосе към релси в основните пристанищни възли. Статистиката е категорична: само в пристанищата Варна и Бургас годишно пристигат над 36 000 контейнера, които в момента се превозват изцяло с тежкотоварни камиони по републиканската пътна мрежа.
Това ще осигури:
- Пътна безопасност: Извеждането на 36 000 тежки камиона годишно от пътищата ще намали драстично риска от тежки пътнотранспортни произшествия, ще облекчи трафика и ще забави амортизацията на пътната настилка.
- Заетост и капацитет: Развитието на контейнерните превози чрез ЖП транспорт ще гарантира устойчива заетост на хиляди служители в сектора и ще увеличи натовареността на националния железопътен оператор.
- Екологичен стандарт: Пренасочването на товари към железницата е единственият реален начин за постигане на декарбонизация на транспорта и изпълнение на европейските изисквания за зелен преход.
В отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ има нужда също от реформа, която да доведе до надеждно и устойчиво предлагане на качествени водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите и повишаване на доходите на работещите в сектора. Негативната тенденции на задълбочаващо се отдалечаване на средните нива на трудовите възнаграждения, получавани в отрасъл „ВиК“, спрямо средната работна заплата в Република България трябва да бъде спряна. Все повече работници и служители се трудят за възнаграждение, равно или близко до минималната работна заплата за страната.
В тази връзка е необходимо:
- Максимално бързо трябва да се изготви десетгодишна Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2026-2035 г., която да бъде приета с голяма обществена подкрепа.
- Да се подготви нов специализиран закон за водоснабдяването и канализацията, който да отразява разписания план в Стратегията.
- Учредяване на Държавна агенция за водите /ДАВ/, като звено към МРРБ или МОСВ, чрез която да осъществи единно управление на водите. Под нейно ръководство могат да бъдат поставени и вече създадените Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (Изпълнителна агенция за управление и стопанисване на язовири) и „Български ВиК холдинг” ЕАД.
Крайно време е за промяна в подхода към решаване на нерешените с десетилетия проблеми в отрасъл „ВиК“, в противен случай рискуваме отново и отново да се сблъскваме с поредните водни кризи, потребителите да ползват некачествени водоснабдителни и канализационни услуги, а младите да не виждат перспектива за професионално реализиране в отрасъла.
Сектор Селско стопанство е традиционен за България и той има стратегическо значение, не само защото осигурява продоволствената сигурност, създава суровини за много други отрасли и сектори на националната икономика, но и предоставя работа и доходи на значителна част от населението в селските райони.
Секторът е сред най-динамично развиващите се по отношение на модернизация, роботизация, цифрова и дигитална трансформация, провокирани и от амбициозните цели, свързани с климатичните и зелени предизвикателства в глобален мащаб. Именно селскостопанският сектор е в центъра на кръговата икономика и биобазираните общества, съхраняване и развиване на регионите. Днес към агробизнеса се добавят нови предизвикателства, произтичащи от геополитически кризи, търговски и класически войни и тенденции в световната иконмика. Секторът се характеризира и с редица рискови фактори, тежки условия на труд, непривлекателен имидж в обществото.
Подпомагането в отрасъла с европейски средства, национални схеми и доплащания, продължава да се изразява в сериозен ресурс – по около 8 милиарда евро на програмен период. Наблюденията от приложимостта на механизмите на ОСП обаче показват тревожни тенденции – намаляващи по брой стопанства и заетостта в тях, все още ярка поляризация в стопанствата, преобладаващо монокултурно земеделие и намаляващо по обем животновъдство.
Ниските и несигурни доходи в земеделието – както за заетите, още повече за наетите – обясняват до голяма степен отлива на фермери от земеделския бизнес и на работна ръка от сектора. Все повече се говори за заместващ трудов пазар и засилване на трудовата миграция в сектора, което крие огромни социални и демографски рискове в перспектива, ако не се спазват основните трудови стандарти и здравословните граници на обществения национален интерес.
Идентифицираните проблеми може да бъдат преодолени с последователни и системни мерки за легални, сигурни и устойчиви работни места в един предвидим и устойчив сектор, което върви заедно с развиване на ефективна социална политика, социалния диалог, партньорство и колективно договаряне на секторно ниво.
Зеленият справедлив преход да бъде обвързан със стандартите за достоен труд, които включват: достъп до колективно трудово договаряне, безопасни и здравословни условия на труд, защита на трудови и социални права на работещите, повишаване квалификацията на работниците, която да отговаря на изискванията на времето и технологичните промени.
Приоритет на политиките трбява да са инвестициите – в технологичните процеси, иновациите и в човешкия капитал – които стимулират устойчивата аграрна икономика и са в отговор на рисковете, включващи загуба на биологично разнообразие, изменение на климата и недостига на вода и природни ресурс.
Публична собственост и контрол. На следващо място, стратегическата инфраструктура, като например, градски и жп транспорт, летища, морски и речни пристанища, ключови терминали и т.н., следва да остане приоритетно под контрола на държавата и общините. Концесиите не бива да бъдат водещ инструмент за управление на публични активи, особено когато съществува риск от загуба на стратегически контрол, влошаване на условията на труд или повишаване на цената на услугите. При изключителна необходимост от концесиониране държавата и общините трябва да запазват решаващо участие в управлението и да прилагат механизми за защита, както на обществения интерес, така и на интереса на работещите, чрез тяхно участие в управлението на процесите.
Не на последно място, социалният климатичен план следва да се прилага като инструмент за защита на домакинствата и работниците, изложени на риск от транспортна бедност, чрез целеви компенсации и инвестиции в достъпен обществен транспорт, в партньорство със социалните партньори.
- ВКЛЮЧВАЩ ПАЗАР НА ТРУДА И УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ
Според последните оценки на МВФ новите технологии ще засегнат около 40% от работните места в света, а в развитите икономики делът на „уязвимите“ професии може да достигне 60% в средносрочен план. Според МВФ, изкуственият интелект може едновременно да стимулира световния икономически растеж с ок. 0,8 пр. п. на година, но без предпазни механизми и социални политики съществува риск ползите да отидат в тесен кръг компании и специалисти, докато неравенството и напрежението на пазара на труда ще се увеличава.
На този фон динамиката на пазара на труда до 2030 г. в България ще бъде дефинирана от тристранен натиск: отрицателен демографски прираст, дигитална трансформация (AI) и Зелената сделка. За разлика от общите европейски тенденции, у нас процесът ще бъде по-болезнен поради високия дял на хората, които все още нямат базови дигитални умения. По този показател страната ни продължава да е на критично ниско ниво (26-то място) особено в сравнение с европейските средни стойности. Стойностите на показателя DESI в България възлизат на 35.5% при средно за ЕС-27 55.6%. Това поставя България на 44.4% от общата цел на ЕС-27, която има за цел до 2030 г. 80% от населението на ЕС-27 да притежава поне основни дигитални умения.
Навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда все повече поставя акцент върху необходимостта българските работници да бъдат дигитално грамотни и способни да оптимизират работния процес с помощта на високите технологии. В сценарий, в който нивото на дигиталните умения на българските работници остане критично ниско, България рискува да продължи да губи конкурентоспособност.
Българският пазар на труда навлиза в период на дълбока структурна трансформация. До 2030 г. България ще се изправи едновременно пред свиване на работната сила и ускорено преструктуриране на икономиката. Дигитализацията и изкуствения интелект ще доведат до постепенно отпадане на част от рутинните и нискоквалифицирани дейности – в част от индустрията и услугите.
В същото време ще се увеличава търсенето на висококвалифицирани кадри в областта на инженерните дейности, автоматизацията, енергийната трансформация, здравеопазването, образованието и социалните услуги. Този процес трябва да бъде управляван чрез активни публични политики, в противен случай съществува реален риск от задълбочаване на социалните и регионалните неравенства, нарастване на несигурната заетост и засилване на икономическата поляризация.
В условията на задълбочаваща се демографска криза, недостиг на работна сила, ускорена дигитализация, навлизане на изкуствен интелект и трансформация на цели сектори, политиките по заетостта, образованието и ученето през целия живот следва да бъдат интегрирани, проактивни, социално отговорни и да гарантират справедлив преход. В тази връзка, КНСБ настоява за:
- Изработване и приемане на изцяло нов Закон за насърчаване на заетостта, който да отразява структурните промени в икономиката, регионалните дисбаланси, както и въздействието на дигитализацията, автоматизацията и изкуствения интелект. Законът следва да постави в центъра си качествената и устойчива заетост, достойния труд и социалната защита при преход. Освен това предизвикателствата, свързани с негативните демографски тенденции, недостигът на работна сила и несъответствията в уменията на работната сила с изискванията на пазара на труда, изискват спешни мерки, позволяващи бързи преходи от безработица към заетост, от обучение към заетост и от заетост към по-качествена заетост. Необходимо е интегриране на иновативни политики, които ще смекчат негативните ефекти от бъдещи кризи и ще ограничат риска от безработица, в т.ч. чрез подкрепа за работодателите и заетите лица при кризи с цел запазване на заетостта, включително за подпомагане на доходите и професионалните преходи.
- Предвидима и управляема национална политика по законната трудова миграция, съчетана със защита на националния пазар на труда и ограничаване на нерегламентираните миграционни потоци. Провеждането на правилна политика по трудовата миграция и трудовата мобилност в България изисква балансирана нормативна уредба, която да гарантира равнопоставеност на интересите както на работниците и служителите, така и на работодателите. В тази връзка КНСБ настоява за:
- Запазване принципа на прилагане на процентно съотношение на чуждестранни работници спрямо българските работници (т.нар.„квоти“) при издаването на Единно разрешение за пребиваване и работа и запазване на различните размери на квотите за малки и средни предприятия спрямо големите. Запазване на съгласувателения режим по чл.14 от ЗТМТМ за наемане на чуждестранни работници над установената от закона квота след обсъждане със социалните партньори. В допълнение на това предлагаме обсъждане на възможност на договаряне на по-висок размер на квотите за определени браншове/сектори/икономически дейности, но само през механизмите на секторно/браншово колективно трудово договаряне.
- Издаване на всяко разрешение за работа да бъде обвързано с конкретен работодател и конкретно място на работа в България, без изключения в т.ч. и при място на работа, когато то следва характера на работата.
- Създаване на отделен регистрационен режим с цел завишаване изискванията към посредниците, респективно тяхното заличаване от регистъра, като се отчитат специфичните хипотези на нарушения по установения правен режим за работа на чужденци по ЗЧРБ и ЗТМТМ.
- Българското правителство да възобнови процеса по сключване на спогодби за регулиране на трудовата миграция с трети държави.
- Засилване ролята на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност (НСТМТМ), като орган на социалния диалог, по ключови въпроси, свързани с осъществяването на режима за достъп до българския пазар на труда на ГТД, при вземане на решения по осъвременяването на нормативната уредба в тази област, както и във връзка със спогодбите за регулиране на трудовата миграция.
- С цел намирането на трайни решения на пазара на труда и демографската криза, КНСБ отново предлага да бъде разработена и пилотно тествана Национална програма за заселване в България на граждани от трети държави с български произход/самосъзнание. Националната програма следва да бъде разработена и реализирана с участието на правителство, местна власт, национално представителни организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите. В тази връзка предлагаме създаването на възможност за аутсорсване на регистрацията на лицата с български произход в целево създаден от социалните партньори бипартитен орган, с цел информираност, превенция на дискриминация и експлоатация, както и защита на правата им.
- Разширяване на мрежата от Служби по трудови и социални въпроси към посолствата в държавите членки на ЕС за да се гарантира защитата на заетите зад граница български граждани и повишаване на информираността им (дългосрочни мигранти, сезонно заети, командировани работници, трансгранични работници и др.).
Образованието трябва да остане национален приоритет на българската държава, чрез който да се гарантира устойчивото развитие на страната ни в условията на демографска криза и икономическа трансформация. В тази връзка за системата на предучилищното и училищното образование трябва да се осигурява ежегодно финансиране отговарящо на не по-малко от 5% от БВП. По този начин може да се обезпечи нарастването на единните разходни стандарти с 20% всяка година, както и достигане на равнище на заплащане в сектора от 125% от СБРЗ за страната (180% от заплатата за издръжка). Сериозно внимание трябва да се обърне на недостига на учители в образователните институции, както и перспектива да се осигурят средства от Държавния бюджет за построяването на нови училища и детски градини, с цел въвеждане на едносменен режим на обучение и максимален обхват на децата в предучилищна възраст.
В сферата на образованието водещ принцип трябва да бъде обвързването на резултатите от ученето с динамично променящите се изисквания на пазара на труда. България продължава да отчита слабо участие на възрастните в ученето и все още сме много далеч от целта, която сме си поставили като страна до 2030 г., а именно 35.4 % от възрастните да участват в обучение всяка година. До 2030 г. ученето през целия живот трябва да се превърне в достъпна, публично подкрепена система, а не в индивидуална отговорност на работника да се „адаптира“ сам към пазара на труда. В тази връзка КНСБ настоява за:
- Гарантиране на достъпа до качествено учене през целия живот за всички и въвеждане на трипартитния принцип в управлението и контрола на системата за учене през целия живот. С оглед стимулиране на ученето през целия живот и преодоляване на задълбочаващия се недостиг на умения, КНСБ от години настоява за нормативно уреждане и създаване на трипартитни секторни фондове за обучение и квалификация, приоритетно насочени към стратегически и перспективни за икономиката сектори, както и за въвеждане на индивидуални сметки за обучение. Секторните фондове са доказал се в редица европейски държави инструмент за целенасочено, устойчиво и споделено финансиране на обученията, основан на сътрудничеството между социалните партньори, включително чрез механизмите на колективното трудово договаряне за мобилизиране на ресурси и справедливо разпределение на разходите и отговорностите.
- Извършване на детайлен анализ на съществуващата система за професионално обучение и прецизиране на съществуващия режим за лицензиране на центрове за професионално обучение (ЦПО), за да се допускат до пазара само доставчици на качествени образователни услуги.
- По-тясна взаимна обвързаност между професионалното и висшето образование с пазара на труда и бъдещите работни места, както и ускорено преминаване от образование към заетост.
- Нормативни промени, целеви и постоянни действия за повишаване ефективността, качеството и привлекателността на дуална система на обучение сред учениците и родителите, както и повишаване на информираността и ангажираността на предприятията.
По отношение на висшето образование и науката, КНСБ настоява за:
- Дългосрочно планиране на инвестициите за висше образование като национален приоритет, в съответствие с целите за развитие на знанието, иновациите и обществената устойчивост, включително адекватно отражение при формирането на бюджетните разчети, така че разходите за висше образоване да са 0,9 % през 2027 и достигане на не по-малко от 1% от БВП през 2030 г.;
- Инвестиране в постоянното професионално развитие и осигуряването на привлекателни условия на работа на човешкия капитал в сектора на висшето образование чрез предвидимо публично финансиране, обвързано с качеството и насочено към гарантиране на конкурентоспособно възнаграждение на академичния състав спрямо средните нива на заплащане в страната;
- Осъвременяване на учебните програми съвместно с бизнеса, както и насърчаване създаването на мрежи и съвместни, включително интердисциплинарни програми, между висши училища с ускорено въвеждане на система на микроквалификации (микрокредити);
- Стриктно спазване на автономията и нормативната документация за висше образование и наука при задължителното изменение за научните институти и допълнение в частта за финансова устойчивост, в т.ч. нов закон за НИМХ;
- СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ – ОБЩОПРИЕТИ СТАНДАРТИ И ФИНАНСОВО СТАБИЛНИ СОЛИДАРНИ СИСТЕМИ
КНСБ последователно отстоява разбирането, че ефективната социална защита и активните социални политики не са разход, а стратегическа инвестиция в устойчивия икономически растеж, социалната кохезия и човешкия капитал. В този контекст нарастващите социални рискове, устойчивостта на съществуващите неравенства и трансформациите на пазара на труда, породени от дигитализацията, зеления преход и негативните демографски процеси обосновават синдикалните претенции за гарантиране на достойни доходи, достъпна и адекватна социална закрила и качествени публични услуги.
В условията на продължаващо пренебрегване на ангажиментите за национални планове по прилагането на ЕССП КНСБ настоява за формулиране и провеждане на амбициозни, добре финансирани и целенасочени социални политики и мерки, които да поставят човека, труда и социалната справедливост в центъра на икономическото и общественото развитие. Демографските предизвикателства постоянно увеличават натиска върху обществените финанси, респективно върху разходите на социалните системи и поставят на изпитание адекватността и справедливостта на защитата, която те следва да предоставят в дългосрочен план.
Ето защо КНСБ стриктно следи и предлага мерки за подобряване ресурсното обезпечаване на системите за социална закрила, паралелно с прецизиране и подобряване нормативно закрепените принципи и механизми, които гарантират правата в сферата на социалната защита.
Успоредно с реформиране на нормативните регулации на системите на социално осигуряване и социално подпомагане, разходите за социална защита трябва да достигнат ниво от 17,2% от БВП към 2030 г., за да може страната да се доближи до средноевропейските стойности на този показател, които се позиционират около 20%.
Тази основополагаща цел според КНСБ е осъществима при ежегодно нарастване на социалните разходи средно с 1,9 млрд. евро при номинален ръст на БВП около 9,0 млрд. евро на година.
Таблица 5: Динамика на БВП и социалните разходите като дял от БВП за периода 2026– 2030 г. (прогнози)
| Година | БВП (текущи цени, млрд. евро) | Социални разходи (% от БВП) | Социални разходи (млрд. евро) | Темп на прираст (млрд. евро) |
| 2026 | 123,3 | 16,2 | 20,0 | |
| 2027 | 132,7 | 16,5 | 21,9 | 1,9 |
| 2028 | 141,7 | 16,7 | 23,7 | 1,8 |
| 2029 | 150,7 | 17,0 | 25,6 | 2,0 |
| 2030 | 159,5 | 17,2 | 27,4 | 1,8 |
Източник: Изчисления на ИССИ на КНСБ
Очакванията са БВП към 2030 г. да нарасне с повече от 36 млрд. евро, спрямо 2026 г. От тях, около 7,5 млрд. евро е необходимо да бъдат заделени допълнително за социални разходи (без здравеопазване), за да достигнем стойност на преразпределяне от около 17,2%. Това означава среден прираст от около 1,9 млрд. евро на година, което е напълно постижимо с оглед динамиката на БВП от последните години и изпълнението на приходите в бюджета.
Таблица 6: Разходи във функция „Здравеопазване“ и функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ за периода 2026 – 2030 г. (предложение на КНСБ)
| 2026 | 2027 | 2028 | 2029 | 2030 | |
| 1. Здравеопазване (млрд. евро) | 7,0 | 7,6 | 8,2 | 8,8 | 9,3 |
| 2. Социално осигуряване, подпомагане и грижи (млрд. евро) | 20,0 | 21,9 | 23,7 | 25,6 | 27,4 |
| 2.1. Пенсии (млрд. евро) | 13,6 | 14,7 | 15,9 | 17,2 | 18,4 |
| 2.2. Социални помощи и обезщетения (млрд. евро) | 4,2 | 4,7 | 5,1 | 5,5 | 5,9 |
| 2.3. Програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта (млрд. евро) | 2,2 | 2,5 | 2,7 | 2,9 | 3,1 |
| Общо (1 + 2) (млрд. евро) | 27,0 | 29,5 | 31,9 | 34,4 | 36,7 |
| Общо (1 +2) като % от БВП | 21,9 | 22,2 | 22,5 | 22,8 | 23,0 |
Източник: Изчисления на ИССИ на КНСБ
- Таблица 6 представя нашето предложение в детайли как да бъдат разпределени тези средства по функциите на социалното осигуряване и здравеопазването. Предлагаме увеличение на средствата за функция „Здравеопазване“ в бюджета ежегодно с между 600 и 700 млн. евро. Общата сума за периода 2026 – 2030 г., която е необходима допълнително, е в размер на 2,3 млрд. евро. Това ще позволи достигане на разходите за здравеопазване от 5,8% от БВП през 2030 г.
- Предлагаме увеличение на средствата във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ със същите суми, посочени в Таблица 5 и изведени от прогнозите за макроикономическото развитие. Този ръст ще позволи отделянето на по-голямата част от средствата за „Пенсии“, където предвиждаме ръст всяка следваща година, средно с 1,2 млрд. евро. Същевременно сумата от 27,4 млрд. евро в края на периода ще позволи на страната ни да достигне разходи по тази функция на ниво от 17,2% от БВП.
- Предвиждаме общ ръст на разходите за социални помощи и обезщетение в размер на 1,7 млрд. евро, като към края на периода спрямо началото динамиката е от 4,2 млрд. евро през 2026 г. до 5,9 млрд. евро през 2030 г.
- Предлагаме и ръст на разходите за програми, дейности и служби по социално осигуряване, подпомагане и заетост с 900 млн. евро – от 2,2 млрд. евро през 2026 г. до 3,1 млрд. евро през 2030 г.
- По този начин, общата сума на разходите за двете функции ще бъде в размер на 36,7 млрд. евро в края на периода, което ще позволи достигане на съотношение от 23,0% от БВП на страната., което ще ни доближи до текущите средноевропейски нива от около 28% от БВП.
Битката за създаване на повече работни места и удължаване на трудовия живот е без алтернатива за българския пазар на труда. Тя обаче би се обезсмислила, ако в условията на нарастваща гъвкавост и динамични промени на връзките и отношенията в труда не се обвързва с реципрочно повишаване на сигурността и разнообразяване на нейните форми и методи, в т. ч. в светлината на ЕССП.
КНСБ настоява за:
- Разширяване обхвата и адекватността на осигурителната защита по цялата палитра от осигурителни рискове на 102 Конвенция на МОТ за самоосигуряващите се лица, в т.ч. за заетите в новите и нововъзникващи форми на заетост.
- Прецизиране и модернизиране на нормите, регулиращи размера обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, при стриктно придържане към осигурителните принципи и обвързване размера на обезщетението с осигурителния принос на лицето. Формулата, която КНСБ намира за справедлива това обезщетение да се определя в процент от обезщетението за майчинство, при гарантирана долна граница в абсолютна сума
Ролята на пенсионната система за благосъстоянието на нацията и за намаляването на бедността издигат в ранг на приоритет – нейното ресурсно обезпечаване и дългосрочната й жизнеспособност да изпълнява предназначението си. Необходимо е регулярно увеличение на средствата на фонд „Пенсии“, в т.ч. през осигурителните вноски, така че да позволи постигане начувствителен ръст на пенсиите, разбира се в съответствие с принципа принос-права.
Таблица 6: Предложение за осъвременяване на средната пенсия /всички видове/ за периода 2026 – 2030 г.
| 2026 | 2027 | 2028 | 2029 | 2030 | |
| Брой пенсионери /души/ | 2 054 600 | 2 048 000 | 2 040 200 | 2 031 400 | 2 021 600 |
| Ръст на пенсията /%/ | 8,2% | 8,1% | 7,8% | 7,1% | 6,5% |
Източник: ИССИ на КНСБ
КНСБ ще продължи да настоява и ще сътрудничи за:
- Разработването и приемането на Пътна карта за поетапно усъвършенстване на пенсионната система в Република България с акцент върху стабилизирането на осигурителните финанси и специално на фонд „Пенсии“.
- Разработване на мерки и механизми за регулярен ръст на основните параметри на осигурителните приходи – минималния и максималния осигурителен доход.
- Както е записано в СБП, повишаване вноската за фонд пенсии на ДОО с 2 п.п. от началото на 2027 г. Разработване на актюерски обоснована перспектива за необходимите размери на осигурителните вноски за фондовете на ДОО, с оглед постоянно повишаване адекватността на осигурителните плащания.
- Приносът на всяка година осигурителен стаж (без превръщане) да се промени от 1,35 на 1,45 – 1,55 на сто /2027 или 2028 г./. Чрез съвестно прилагане на тази мярка и осъвременяването по Швейцарското правило да се създадат предпоставки към 2030 г. да се постигне коефициент на заместване на ниво не по-малко от 60-65 на сто от последната работна заплата.
- Регламентиране на механизъм за определяне на минималната пенсия за ОСВ, който да не позволи размерът й да пада под нивото на официалната линия на бедност за съответната година.
- Максималният размер на пенсията да се повишава ежегодно поне с процента за осъвременяване на пенсиите, за да не се ощетяват високодоходните групи осигурени лица и постепенно да се премине към отпадане на ограничението.
- Възобновяване договарянето на минимални работни заплати по ИД и квалификационни групи професии, които да се ползват и като осигурителни минимуми.
Пазарно ориентираният модел на функциониране на българското здравеопазване, доминиран от търговска логика и фрагментарни реформи, не осигурява нито равен достъп до медицинска помощ, нито устойчивост на системата при кризи. В този контекст КНСБ последователно отстоява визия за силно публично, солидарно и ориентирано към пациента здравеопазване, в което държавата има активна регулаторна, координираща и гарантираща роля. Инвестициите в здравната система Синдикатът разглежда като дългосрочен актив за развитие на човешки капитал, социалната кохезия и националната сигурност, а не като разход, подлежащ на рестрикции.
Синдикатът намира за спешно необходими, последователни и взаимосвързани стъпки за оптимизиране на здравната система и повишаване на нейния обществен ефект, основани на принципите на солидарност, равнопоставен достъп, качество на медицинската помощ и социална справедливост.
В съответствие с тази визия КНСБ апелира за прилагането на следните оперативни мерки и политики:
- Ограничаване на търговската логика при изграждането и функционирането на лечебните заведения и утвърждаване на здравеопазването като обществена услуга с преобладаващ „нонпрофит“ характер;
- Регулярно и своевременно осъвременяване на Националната здравна стратегия след широк обществен дебат с участието на доказани и независими експерти и национално представителните организации на социалните партньори;
- Гарантиране на устойчиво публично финансиране, съответстващо на целите на Стратегия 2030, включително поетапно увеличаване на публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП и приоритетно насочване на средствата към профилактика, извънболнична помощ, човешки ресурси и регионална достъпност;
- Осигуряване на равнопоставен и навременен достъп до медицинска помощ независимо от доходи, местоживеене и социален статус;
- Преустановяване на неформалните и неправомерни доплащания от пациентите чрез засилен контрол и ясна регулация;
- Приоритизиране на психичното здраве като неразделна част от общественото здравеопазване, което държавата постоянно неглижира;
Законодателната рамка, практиките и методологиите в областта на социалното подпомагане и социалните услуги, макар и обект на значителни реформи през последните години, продължават да изискват задълбочено преосмисляне и последваща модернизация. Нарастващите социални неравенства, демографските промени и динамиката на пазара на труда налагат изграждането на по-справедлива, адекватна и ефективна социална система, основана на координирани и последователни публични политики, както и на дългосрочно гарантирана финансова обезпеченост.
В тази връзка КНСБ настоява за реализирането на следните стратегии и инициативи:
- Повишаване дела на социалните трансфери, насочени към политики за подкрепа и превенция на бедността и социалното изключване чрез по-добра обвързаност със заетостта и доходите от труд;
- Кодифициране и координиране на програмите, мерките и услугите в социалната сфера, с цел прилагане на комплексен, междусекторен подход към всички уязвими групи и осъвременяване на критериите за оценка на потребностите и достъпа до социални права;
- Прилагане на единни, модерни минимални стандарти за социално подпомагане – парично и/или в натура, приближавайки основния критерий за достъп до подпомагане до националната линия на бедност и отчитайки промените в т.нар. малка потребителска кошница на стоки и услуги;
- Въвеждане и развитие на ваучерна система за достъп до социални услуги, включително услуги в бита и подкрепа в домашна среда, при утвърдено качество, контрол и защита на правата на потребителите и работещите в сектора;
- Изграждане на цялостна нормативна и институционална рамка за дългосрочна грижа, интегрираща социалните и здравните услуги, с фокус върху застаряващото население, хората с увреждания и лицата с хронични заболявания;
- Инвестиции в човешките ресурси в социалните услуги насочени към подобряване на заплащането, условията на труд и професионалното развитие на заетите в сектора, като ключово условие за качествени и устойчиви услуги.
КНСБ разглежда политиките за децата и семействата като неразделна част от социалния модел, основан на превенция, равен достъп и устойчиво финансиране. В този контекст Конфедерацията подкрепя мерки, които съчетават превенция, социална справедливост и икономическа сигурност за родителите, в пълно съответствие с целите и приоритетите на Европейската гаранция за детето:
- Постоянно и адекватно актуализиране размера на обезщетенията и социалните помощи за отглеждане на деца, отразяващи обективни и многостранни индикатори за тази необходимост (ръст на осигурителните доходи, издръжката на живот, линията на бедност и др.);
- Развитие и адаптация на комплексни превантивни здравни, социални и психологически услуги, насочени към семейства в риск, с цел предотвратяване изоставянето на деца, деца с увреждания и с хронични заболявания;
- Разширяване обхвата и подобряване качеството на специализираните грижи за деца, чрез развитие на услуги в общността и осигуряване на условия, максимално близки до семейната среда;
- Уеднаквяване и повишаване на стандартите за обучение, подкрепа и финансово обезпечаване на приемните родители, независимо от формата на приемната грижа (професионална или доброволна);
- СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ, КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ И ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА
6.1. Социален диалог
6.1.1. Очакваме от правителството усилия и действия за утвърждаване, задълбочаване и разширяване на националния тристранен социален диалог, усъвършенстване и развитие на правната му рамка, обогатяване на формите и предметния кръг от въпроси, както и въвеждане на нов механизъм и правна уредба за установяване на представителността на синдикалните и работодателски организации.
6.1.2. Логистична подкрепа от страна на държавата на секторния (отраслов и браншов) диалог. Дейността на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество трябва да се изпълни със съдържание предвид предизвикателствата на дигиталната трансформация, навлизането на изкуствения интелект и промените на пазара на труда в условията на ускорена технологична динамика.
6.1.3 Създаване на Секторен съвет за сътрудничество за държавната администрация към Министерски съвет – постоянно действащ орган (подобен на НСТС), с цел регулиране на общовалидни въпроси за структурите на държавната администрация и подобряване на взаимодействието и сътрудничеството на синдикатите със Съвета за административна реформа.
6.1.4. Подкрепа и насърчаване участието на национално представителните синдикални и работодателски организации в Европейския социален диалог (междусекторен и секторен), с цел засилване влиянието им върху разработването и приемането на европейските политики и подобряване на българското представителство на европейско равнище. Подкрепа очакваме и за транснационалния диалог в системите на МНК, които имат поделения в България, включително чрез реализиране на целите на ОИСР.
6.1.5. Подобряване на управлението в публичните предприятия чрез включване на представители на работниците в управителните органи и укрепване на прозрачността и социалния диалог.
- 2 Колективно трудово договаряне
6.2.1. Адекватни промени в националното законодателството, гарантиращи пълно и ефективно въвеждане на изискванията на Директивата относно адекватните минимални работни заплати и за насърчаване на колективното трудово договаряне в ЕС, при нейното транспониране, както и за разработване и приемане на Национален план за действие за повишаване на покритието на наетите с КТД в секторите – на отраслово/браншово равнище, на равнище предприятие и по общини за дейности, финансирани от общинските бюджети.
6.2.1.1. Работниците и служители, които не са членове на синдикат, да могат да се присъединят към КТД чрез писмено заявление и присъединителна вноска в размер не по-малък от 1% от индивидуалната месечна основна заплата, дължима за всеки месец от периода на действие на КТД, като вноската се заплаща ежемесечно или на друг период, ако такъв е договорен между страните по договора.
6.2.1.2. Законови разпоредби, с които да бъде уредено, че работодателите правят удръжки от месечното трудово възнаграждение на синдикалния членски внос след изразено писмено заявление до синдикалната организация и работодателя от работника или служителя, член на синдикална организация.
6.2.1.3. Преговорите за нов КТД трябва да започват до 3 месеца преди изтичане на стария и да приключват в рамките на 6 месеца. не могат да продължат повече от 6 месеца. След изтичане на този срок работниците и служителите да имат право временно да преустановят изпълнението на трудовите си задължения, като се приема, че всички законни изисквания, включително за документация и процедури, предвидени в ЗУКТС, са изпълнени.
6.2.1.4. Да бъде законово уредено, че по общо искане на страните по колективния трудов договор, сключен на секторно равнище за една или няколко икономически дейности, министърът на труда и социалната политика разпростира прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от икономическите дейности, за които той се отнася, в случаите, когато страните по договора са носители на минимална базова представителност по чл. 35 и чл. 36 от КТ. Когато страните по колективен трудов договор не отговарят на минималната базова представителност по закон, министъра на труда и социалната политика да може да разпростре договора, след като вземе становище от предприятията от икономически дейности, спрямо които е искането за разпростиране.
6.2.1.5. В Закона за държавния служител да се създадат нови норми, който уреждат правото на държавните служители да водят колективни преговори и да сключват колективни договори по правилата на Кодекса на труда.
6.2.1.5. В ЗОП да се въведе изискване възложителите да задължават участниците в процедурите да декларират и гарантират, че техните оферти са изготвени при спазване на трудовото и социалното законодателство, правилата за работни заплати и действащите колективни трудови договори за съответните икономически дейности или общини, включително когато те са разпрострени по реда на Кодекса на труда. Също така се предлага при изпълнението на договорите изпълнителите и подизпълнителите да бъдат задължени да спазват всички трудови, данъчни и осигурителни изисквания, както и колективните трудови договори, приложими към съответната дейност.
6.2.2. Приемане на закон за ратификация на Конвенция 154 на МОТ за насърчаване на колективното трудово договаряне и Конвенция 151 относно защита правото на организиране и реда за определяне на условията при постъпване на държавна служба и транспонирането им в националното законодателство.
6.2.3. Противодействие на антисиндикалните практики, включително и ефективно прилагане на чл. 174б от Наказателния кодекс.
6.2.4. Укрепване на демокрацията на работното място чрез засилване на колективното договаряне, въвеждане на актуална правна рамка за информиране и консултиране, както и пълна защита на добре функциониращите системи за колективно договаряне.
6.2.5. Следва да се предприемат и конкретни законодателни стъпки, гарантиращи, че работодателите/компаниите имат отговорно поведение и спазват човешките, трудовите, социалните и синдикалните права на работниците, като в същото време изискват това и от обвързаните с тях фирми по веригата на доставките. В тази връзка, въвеждането на мониторинг на фирмите относно задължението им за зачитане на човешките права и съответните санкции при неспазването им, би имало съществен принос. Законодателните мерки да бъдат съобразени с изискванията на ОИСР за отговорно бизнес поведение и с ESG стандартите, като се постави акцент върху тяхното ефективно прилагане на практика, включително през колективно трудово договаряне, а не само формално съответствие в компаниите.
- 3. Основни трудови права
6.3.1. Привеждане на правните регулации за полагане на извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време в КТ и ЗДСл в съответствие с Конвенция №1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.
6.3.2. Законово гарантиране правото на работниците и служителите да получат незабавно заработеното от тях трудово възнаграждение, след като са предоставили изискуемия от тях труд на работодателя, чрез промени в действащия чл. 245 КТ.
6.3.3. Уреждане чрез съответните норми в Закона за държавния служител: правото на колективно договаряне на държавните служители; правото на информиране и консултиране на държавните служители;
6.3.4. Уреждане правото на представително облекло на работещите по трудови договори в държавни администрации.
6.3.5. Въвеждане на изрични законови норми в Кодекса на труда, които дефинират и забраняват насилието и тормоза на работното място.
6.3.6. Въвеждане законово право на работниците и служителите да изискват информация за индивидуалното си ниво на заплащане и средното ниво на заплащане, разпределено по пол, за категориите работници и служители, които извършват същата работа като тях или работа с равна стойност на тяхната
6.3.7. Законови гаранции че работниците и служителите няма да бъдат възпрепятствани да разкрият своето възнаграждение за целите на прилагането на принципа за равно заплащане.
6.3.8. Въвеждане на законови разпоредби, с които работодателите нямат право да питат кандидатите за работа за тяхното настоящо или предишно заплащане,
6.3.9. Законови гаранции, че обявите за свободни работни места и наименованията на длъжностите са неутрални по отношение на пола, а процесите на набиране на персонал са недискриминационни,
6.3.10. Въвеждане на законови гаранции, задължаващи работодателите да си сътрудничат със синдикалните организации за предоставяне на информация и осигуряване на лесен достъп на работниците до обективни и неутрални по отношение на пола критерии за определяне, нивата и развитието на заплащането, както и за установяване, коригиране и предотвратяване на необосновани разлики в заплащането между жените и мъжете
6.3.11. Законови промени, гарантиращи подобряването на условията на труд при работата чрез цифрови платформи.
6.3.12. Ратифициране на Конвенция N 192 на МОТ и съпътсващата я Препоръка N 209, относно биологичните опасности на работното място, които причиняват вреди на човешкото здраве. Конвенцията предоставя подробни насоки за прилагането, включително оценка на риска, системи за ранно предупреждение, мерки за готовност и реагиране (например в случай на огнища, епидемии или пандемии) и обучение.
Искрено се надяваме, че българските политици са на висотата на времето, в което живеем, ще проявят мъдрост и отговорност, като се съобразят с нашите послания. Те са формулирани на базата на принципни виждания, програмни документи, експертни становища и анализи, но отразяват възгледите и исканията на стотици хиляди наши членове и хора на наемния труд, страданията и болките на българските граждани.
[1] Според последните официални данни от 2024 г. стойността на показателя е 66%.
[2] Според последните официални данни от 2024 г. стойността на показателя е 64%.
[3] Очакванията са БВП към 2030 г. да нарасне с 36,2 млрд. евро повече спрямо 2026 г.