Механизмът за възстановяване и устойчивост (RRF) предоставя на правителствата в ЕС безпрецедентно много
ресурси и проправя пътя за финансиране на по-справедливо, по-зелено и по-дигитално бъдеще. Европейската конфедерация на профсъюзите ще работи за осигуряване на най-високо ниво на координация при използването на наличните ресурси на ЕС, по-конкретно координацията и взаимното допълване на действията, предприети по RRF и
инициативи, финансирани от Многогодишната финансова рамка (МФР).
Това се казва в позиция на ЕКП за регламента за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост, която бе сред разглежданите теми на днешното заседание на Изпълнителния комитет на ЕКП, в който участва и президентът на КНСБ Пламен Димитров.
RRF е основният инструмент в рамките на NextGenerationEU, насочена към икономическото и социално възстановяване на държавите-членки на ЕС от ковид кризата. Той се състои от 672,5 милиарда евро безвъзмездни средства и заеми за подкрепа на реформи и инвестиции през следващите три години.
ЕКП предприе действия в началото на законодателния процес, като предложи изменения, фокусирани върху
четири ключови приоритета:
– Въвеждане на предпазна клауза за колективното договаряне;
– Укрепване на социалното и екологичното измерение на националното възстановяване и планове за устойчивост;
– Осигуряване на участието на социалните партньори в проектирането, изпълнението и мониторинга на националните планове;
– Заличаване на макроикономическите условия при използването на средствата от RRF.
В резултат се предвижда, че „националният план за възстановяване и устойчивост не трябва да засяга правото на сключване или прилагане на колективни трудови договори“, освен това ресурсите на плана могат да се използват и за „укрепване на социалния диалог“.
Социалните и екологичните измерения на възстановяването бяха засилени и вече има конкретни препратки към
прилагането на Европейския стълб на социалните права и на Закона за климата на ЕС. Освен това държавите-членки са длъжни да обяснят как равенството между половете е разгледано в плана. Нещо повече, поне 37% от всеки национален план трябва да бъде посветена на справяне с предизвикателствата, свързани с климата, и всички действия, финансирани от RRF трябва да спазва принципа „Не вреди“.
Правителствата имат задължението да докладват как са били консултирани социалните партньори.
Икономистът от КНСБ Любослав Костов обясни по какъв начин са протекли дискусиите с правителството по националния план за възстановяване и отправените от КНСБ и останалите социални партньори възражения и предложения.
Той посочи, че сред важните събития от последните седмици е, че вече има подобрени насоки на Механизма и обхватът на RRF е структуриран около шест стълба:
– зелен преход;
– Дигитална трансформация;
– интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и работни места;
– социално и териториално сближаване;
– здраве и устойчивост;
– и политики за следващото поколение, деца и младежи, включително образование и умения.
Държавите-членки трябва да обяснят как плановете допринасят за равенството и принципите на Европейския стълб на социалните права. Те също така трябва да включват резюме на консултационния процес на национално ниво, както и системата за контрол и одит, въведена, за да се гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза. Това е добра възможност за подобряване на участието на синдикатите в процеса на консултации.
Заедно с актуализираните насоки Комисията публикува и стандартен образец за плановете на държавите-членки. Общите цели са свързани с 6-те основни области на политиката (стълбовете), с европейския семестър и трябва да демонстрират съгласуваност между компонентите и цялостния план. Всеки компонент може да включва една или няколко реформи и / или инвестиции и трябва да предоставя информация в 11 посоки, включително: Описание, основни предизвикателства и цели; Отворени стратегически въпроси за автономия и сигурност; Отворени стратегически въпроси за автономия и сигурност; Зелени и цифрови измерения; Важни етапи, цели и времева линия; Финансиране и разходи.Този подход на Комисията ще помогне на държавите-членки при разработването на националните планове, ще допринесе за по-ефективен контрол и мониторинг и ще улесни консултациите на синдикатите относно националните планове на национално ниво.