Синдикалните организации от селскостопанския сектор в Европа изпратиха Отворено писмо до всички национални министри на земеделието на ЕС, до Европейския парламент и до Европейската комисия. Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) към КНСБ го изпрати и до министър Десислава Танева, като то е подкрепено от 10 организации.
Писмото се базира на дългогодишните усилия и настоявания общата селскостопанска политика да е по-щадяща към околната среда, но и по-справедлива към хората, работещи в сектора.
В момента тристранните преговори по реформата на предстоящата ОСП все още продължават и вече навлизат в своя решителен финал.
ФНСЗ, заедно с европейската федерация на синдикатите в земеделието, храните и туризма,ЕФФАТ, работи системно и целенасочено за отстояване на тези искания – изпратени са 6 последователни писма до българските министри на земеделието и по заетостта и социални въпроси за защита на нашата позиция при дискусията в заседанията на министрите.
От ФНСЗ посочват: Нашите неизменни настоявания са за обвързването на субсидиите за земеделските стопанства със заетостта и защитата на работещите в тях. Иначе казано да се спре подпомагането на стопанства, които не зачитат правата на работещите и не спазват изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, свързани с трудовото законодателство и договореностите в колективните договори. Това е не само етично правилно, но е принос и към защита от нелоялна конкуренция на всички онези фермери, които зачитат правата на работниците и трудовите стандарти.
Секторът на селското стопанство в ЕС е традиционно известен с ниските заплати, висок процент на трудови злополуки и заболявания, тежки експлоататорски практики към огромен дял работници, особено мигранти и сезонни работници както от ЕС, така и от трети страни, тежки и неприемливи условия на живот. Поради спецификата на трудовия процес селскостопанските работници по правило нямат достъп до програми за обучение и преквалификация, а достъпът им до контрол по БЗР, информация или подкрепа от страна на синдикатите е силно ограничен. Всичко това описва мрачната, но действителна картина на селскостопанските работници в много страни, които стават жертва на ширеща се експлоатация, включително престъпни практики и форми на съвременно робство. Една немалка част от тях са наши съграждани – български сезонни работници. Тази ситуация обслужва социалния дъмпинг и липсата на социален прогрес. А това засяга всички по веригата – и работници, и фермери, и потребители.
През последните няколко месеци бяхме окуражени от особеното внимание на Европейския парламент и Европейската комисия към „важността на земеделските работници и тези в хранителната промишленост, декларирано в поредица от документи в последните няколко месеца (Резолюция на ЕП/19.06.202 за защита на сезонните работници в условия на Ковид 19, стратегията „От фермата до вилицата”, Насоки на Европейската комисия за сезонните работници) и декларирания ангажимент „да се смекчат социално-икономическите последици, засягащи хранителната верига, както и да се гарантира спазването на основните принципи, залегнали в Европейския стълб на социалните права. Припомняме отново и позицията на двамата комисари Николас Шмит (ГД Заетост) и Я. Войчеховски (ГД АГРИ), че включването на трудовите стандарти в ОСП може да реши сериозните и от години трупани проблеми с работниците в земеделието. Напомняме и Препоръките на Комисията към държавите членки при разработването на Националните стратегически планове(т.1.3.) за „… осигуряване на защита на селскостопанските работници, особено на тези с несигурна, сезонна и недекларирана заетост, ще играе важна роля за постигане на зачитане на правата, залегнали в законодателството.“, с което ще се осигури справедливост на хранителната система/верига на ЕС, предвидено в стратегическия документ „От фермата до вилицата“.