Преди COVID-19 имаше огромна концентрация на богатство, докато по-голямата част от човечеството се бореше с ниски доходи, липса на социална защита, широко разпространена дискриминация и разрушени пазари на труда. На фона на масовата загуба на животи и средства за препитание, концентрацията на богатството се увеличи, а фондовите пазари нараснаха, без да са обвързани с реалните икономики. Това е криза на неравенствата.
С тези встъпителни думи президентът на КНСБ Пламен Димитров се обърна към участниците в дискусията, посветена на проблема с неравенствата, която е във фокуса на 109-тата сесия на Международната конференция на труда. Втората част от сесията започна днес в Женева и ще продължи до 11 декември. В нея ще се обсъждат въпросите за неравенствата и света на труда и темата за уменията и ученето през целия живот. Димитров е заместник-председател на Комитета по неравенствата и света на труда и Главен преговарящ от страна на групата на работниците по тази тема.
По време на първата част от 109-тата сесия през месец юни Димитров бе избран за титулярен член на Управителния съвет на Международната организация на труда от групата на работниците. Президентът на КНСБ стана първият българин избран на тази престижна позиция в лично качество.
Дискусиите, посветени на темата за неравенствата, ще обхванат въпросите как са се развили те межу държавите и в самите тях през последните две десетилетия, какви са икономическите и социалните последствия, кои са факторите за неравенствата на пазара на труда и извън него, какви ефективни политики и мерки са предприели страните, необходимо ли е да се коригират те предвид поуките от ковид кризата и други аспекти на проблема.
В своята реч Димитров подчерта, че без координирани действия за справяне с кризата на неравенствата няма да бъдат изпълнени задачите, поети в Международната организация на труда, за постигане на социална справедливост, икономическа сигурност и равни възможности.
„Неравенството е политически избор, който е противоположен на социалната справедливост. Ние сме тук, за да направим смел избор. Ръководейки се от мандата и устава на МОТ, това е избор за социалната сфера, икономическа, екологична, расова, полова и данъчна справедливост. МОТ е най-подходящото място за провеждане на тази дискусия, защото тук се събират заедно основните действащи лица в света на труда. През последните десетилетия не сме свидетели на голяма справедливост или напредък. Дерегулация на пазарите на труда, неадекватна социална защита, регресивно данъчно облагане и постоянното изключване на маргинализираните групи са в основата на проблема. Това се случва наред с модела на несправедлива глобализация и търговия, строги икономии и липсата на трансфер на технологии и производствени инвестиции. Кризата на неравенството е взаимосвързана с климатичната криза и двете могат да си взаимодействат по опасен начин. В резултат на това взривоопасно уравнение е нарушен социалния договор“, каза още Димитров от името на групата на работниците.
Той припомни, че представен наскоро доклад на Световната лаборатория за неравенство (World Inequality Lab – WIL) показва, че по-голямата част от неравенството в световните доходи се обяснява с различията между отделните държави в периода от 50-те години на миналия век до началото на XXI век. Оттогава насам вътрешнодържавният компонент на глобалното неравенство започва да доминира. В резултат на тази констатация преразпределението на доходите в рамките на всички държави е от първостепенно значение за намаляване на глобалното неравенство.
Най-богатите 10 процента притежават 30,6 от националния доход сравнено с 40-те най-ниско платени процента от населението, които имат 17,6. (Т.е. генерираната добавена стойност отива приоритетно за най-богатите.) Най-богатите 10 процента държат 82% от световното богатство, докато най-бедните 50% притежават по-малко от 1 на сто от него.
Димитров посочи още, че по време на ковид пандемията се наблюдава увеличаване на неравенството в рамките на държавите успоредно с връщане към нарастващото неравенството между държавите, тъй като различното възстановяване от кризата унищожава напредъка, постигнат от 2008 г. насам.
Според UNCTAD (Конференцията на ООН за търговия и развитие) повишаването на дела на доходите от труд може да доведе до средно с 0,5 % по-висок растеж годишно, което се отразява благоприятно и на доходите от капитал. Положителното въздействие върху растежа би било още по-голямо, ако държавите се координират, като се съсредоточат върху политики, които намаляват неравенството и стимулират търсенето.
Димитров акцентира и върху предизвикателствата, свързани с климатичните промени и цифровизацията.
„Нашият отговор е справедлив преход, който не оставя никого настрана, и всеобхватни политики за постигане на пълна, достойна заетост, отчасти чрез възползване от новите възможности и справедливо споделяне на плодовете на
напредъка. Аргументите, че не можем да си позволим устойчива трансформация, са неверни. Съществува огромно
богатство, само че то е концентрирано в ръцете на малцина“, посочи той и допълни, че развиващите се страни трябва да получат облекчаване на държавните дългове, трансфер на технологии и устойчиви инвестиции, за да се възстановят и трансформират.
Димитров обърна внимание и на неравенствата, произтичащи от различни форми на дискриминация. Такъв пример е глобална разлика в заплащането на жените и мъжете, която възлиза на около 23% преди пандемията, като COVID-19 доведе и до допълнителни сериозни и неравностойни затруднения за жените. Разликата в заплащането на мигрантите също е тревожна, като варира от 13 до 42% в сравнение с националните работници. Принципът на равно заплащане за еднакъв труд трябва да бъде постигнат за всички, апелира Димитров.
Той напомни, че според Цeл 10 за устойчиво развитие доходите на най-бедните 40% от населението трябва да нарастват с по-бърз темп от средния за страната, а държавите трябва да приемат политики, особено фискални, свързани със заплатите и социалната защита, които подобряват равенството. „При разрешаването на проблемите ние се обръщаме към международните трудови стандарти относно колективното договаряне, свободата на сдружаване, равното заплащане за труд с еднаква стойност, минимални работни заплати, политики за заетост и действия срещу дискриминацията и насилието. Освен това едно ориентирано към човека и основано на правата възстановяване е невъзможно без нов социален договор, който променя правилата на световната икономика.
Димитров посочи още, че за вземане на решения за преодоляване на неравенствата се изискват координирани действия в три области: Създаване на достойни работни места и подобряване на равнището и справедливостта на разпределение на доходите чрез труд и политики за заетост; Действия в макроикономическата сфера чрез фискални и прогресивни данъчни политики, които намаляват неравенствата и позволяват пълна заетост; Преразпределение, включително универсална социална защита.
