Увеличението на доходите е единственият начин, по който ние трябва да борим тези ценови равнища. Няма как да върнем цените назад. Това каза днес в интервю за предаването „Тази сутрин“ по БТВ президентът на КНСБ Пламен Димитров. Две трети от работещите българи получават работна заплата под средната. А над 70% от тях получават доход, който не им стига за собствената им издръжка, което значи поне 1200 лева чисто трябва да влязат в едно едночленно домакинство или около 2200 лева в тричленно домакинство, поясни той.
„Ръст на доходите всъщност има. В частния сектор за миналата година са той е около 11%, независимо от пандемията и кризата. Тоест пазарът на труда работи. Той изтласква доходите нагоре и ще продължи да го прави. С актуализацията на бюджета, освен да увеличи минималната заплата, правителството трябва да актуализира заплатите на работещите във всички бюджетни сектори, които не са увеличени към настоящия момент“, каза Димитров.
Що се отнася до думите на финансовия министър Асен Василев, който преди дни обяви, че не е разумно минималната работна заплата да бъде повишавана два пъти за една година, президентът на КНСБ припомни, че през 2008 година тя беше увеличена два пъти. Той обясни, че текущото инфлационно ниво диктува актуализирането на минималните доходи поне с ръста на инфлацията. Увеличението от 1 април е малко над 9% при почти 15% инфлация. „Още едно увеличение от 1 юли според нас поне ще компенсира инфлационния натиск“, каза Пламен Димитров. Той подчерта важността на директивата за адекватни минимални работни заплати на ЕК, чието приемане предстои в близките седмици, която изисква МРЗ да бъде не по-малко от 50% от средната за страната. Президентът на конфедерацията увери, че финансовият министър е поел ангажимент пред НСТС, че от 2023 година България ще се съобрази с това изискване. Към сегашните нива СРЗ е около 1700 лева към първо тримесечие на годината. Това прави 850 лева МРЗ. Така че от 1 януари 2023 година тя трябва да достигне тази сума. Следователно приближаването на нивата от юли би била само полезно, заключи той.
По повод мерките, предлагани от правителството, Димитров разясни, че поради голямата инфлация бюджетът ще разполага с около 3 до 4 млрд. лева повече към второто полугодие на тази година. Това е общата сума пари, с която според КНСБ би трябвало да се актуализира бюджетът и като приходи, и като разходи. Осем милиарда лева пък са заложени като капиталови разходи, които очевидно няма да се изпълнят по ред причини, допълни президентът на КНСБ. Има буфери в бюджета и възможности за по-големи разходи – борбата с бедността и неравенствата е ключът към успокояването на хората, а не непременно борбата с инфлацията, заяви той. Димитров обясни, че 25-те стотинки намаление на литър бензин или дизел е много вероятно да отидат в джобове, които не е нужно да бъдат подпомагани и даде пример с мерките, предприети от Гърция. Южната ни съседка дава възможност за 250 евро на месец помощ за горива за социално слабите семейства след съответно извършен подоходен тест.
Системата за социалното подпомагане трябва да бъде в центъра на определянето на мерките, а прилагането на подоходен тест е необходимо, за да бъдат тези 3-4 млрд. лева разпределени справедливо, така че да стигнат до най-нуждаещите се, в това число и пенсионерите. „Подходът на правителството е на парче и той не е консултиран с нас. Точно затова поискахме спешна среща на тристранния съвет, но до момента нямаме отговор“, обяви Димитров. Според него обаче среща ще се състои, макар и със забавяне, което не е от полза за никого.
Всъщност системата за социално подпомагане се нуждае от дълбока реформа. По думите му има възможност за действия и мерки, ориентирани към социалното подпомагане като разширяване на енергийните помощи, въвеждане на дефиниция за енергийна бедност, имайки предвид предстоящото покачване на цените на електроенергията, топлоенергията и водата за бита от 1 юли.
Пламен Димитров коментира и въпроса за въвеждането на нулев ДДС за хляба. Той се позова на думите на министъра на икономиката Корнелия Нинова, според която хората няма да усетят намаление на цената на хляба. „Ние отдавна говорим за голяма данъчна реформа – 15/15/15. Нашата визия е намаляване на ДДС на 15% за всички стоки и услуги. Когато общата данъчна ставка по ДДС бъде намалена, тогава ще има общо намаление на ценовото равнище. Как производителят на хляб ще го произведе с по-ниска цена при положение, че токът, газът, брашното са с 20% ДДС“, подчерта президентът на конфедерацията. Намаляването на ставката на данък добавена стойност означава 3 млрд. лева по-малко в хазната, които обаче остават в джоба на фирмите и на потребителите. Цялата производствена верига от суровината до крайното изделие всъщност ще има еднаква намалена ставка с 5%. Икономическата теория твърди, че в този случай е невъзможно да няма намаление на цените. Ако такова няма, тогава е налице спекула, разясни той.
15% ДДС, 15% данък печалба, 15% данък върху доходите и необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата е данъчната реформа, която предлага КНСБ. Три от четирите партии в управляващата коалиция заложиха в своите програми въвеждане на необлагаем минимум, припомни Димитров. Намаляването на облагането на нуждаещите се домакинства, би било първа стъпка към необлагаем минимум, който ние бихме подкрепили, каза още той.
По отношение на мерките в помощ на пенсионерите, Димитров подчерта, че са нужни ясни механизми за увеличение на пенсията. „С 10% ще бъдат увеличени пенсиите от 1 юли. Не мисля, че това е достатъчно. Инфлацията към момента приближава 15%. Личната инфлация е нещо различно. 23-24% е инфлацията на хляба и хлебните изделия. Средно при хранителните продукти тя е над 20%. Някои от тях като зеленчуците минаха 30%, растителните масла – над 40%. Личната инфлация е съобразно индивидуалните нужди и се определя в зависимост от това кой какво яде, какво и колко ползва. Средно тя понастоящем е около 20%. Следователно мерките трябва да целят поне да компенсират една голяма част от тази вече консумирана инфлация в джоба на българите“, заяви президентът на синдиката.
Интервюто можете да гледате тук