Твърде малко държави прилагат макроикономически политики, ориентирани към заетостта, и за съжаление и днес стратегиите за растеж на много държави са насочени към привличане на преки чуждестранни инвестиции с ниски заплати и разходи за труд. Тези стратегии за надбягване към дъното обаче не са в състояние да насърчат положителна структурна трансформация или високи нива на заетост, да не говорим за висококачествена такава.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на дискусия за политиките по заетостта в рамките на Международната конференция на труда. Тя се провежда от 27 май до 11 юни в Женева и в нея участват представители на правителствата, работниците и работодателите от 187 държави – членки на МОТ. Президентът на КНСБ Пламен Димитров, който е титулярен член на управителния съвет на МОТ, е заместник-председател на Комитета по заетост и главен преговарящ по темата от страна на групата на работниците.
Дискусията бе насочена към това какви рамки на политиката по заетостта са работили за насърчаване на устойчив, приобщаващ и траен икономически растеж, пълна и продуктивна заетост и достоен труд, къде тези политики не са били успешни и защо, до каква степен тези рамки са оказали въздействие върху постигането на устойчиво развитие, включително на цел 8 от програмата за Цели за устойчиво развитие за приобщаващ и устойчив растеж, заетост и достоен труд за всички, както и за приобщаващата структурна трансформация? Във фокуса на обсъжданията бе и каква подкрепа е предоставена за улесняване на прехода на работниците и предприятията в отговор на кризите, да се адаптират към променящия се свят на труда и да реагират на структурните трансформации, включително преходът към нисковъглеродна икономика.
Димитров обърна внимание, че в повечето страни все още липсва цялостен набор от политики, които подкрепят целите за пълна и продуктивна заетост и достоен труд – в съответствие със заключенията на Комитета по заетост от 2014 г. „Този всеобхватен набор от политики все още е актуален и бихме приветствали по-подробна оценка от страна на МОТ за това как е бил приложен на национално равнище. Трябва също така да направим равносметка на неотдавнашните грешки, които някои правителства допуснаха под претекст за създаване на заетост и които не дадоха резултат. По-специално, по време на последната криза в много страни бяха предприети дерегулация, отслабване на защитата на заетостта и колективното договаряне, както и съкращаване на социалната закрила, като част от погрешна стратегия за създаване на работни места. Много често тези мерки бяха насърчавани от международните финансови институции и някои други международни организации. Доказано е обаче, че подобна стратегия за създаване на работни места не е ефективна в подкрепа на увеличаването на заетостта. Тя обаче допълнително допринесе за икономическата несигурност на работниците, нарастващото неравенство, по-ниската производителност, по-нататъшния спад на трудовите доходи и на съвкупното търсене“, изтъкна Димитров.
Той посочи, че е необходимо да се засилят международните правила за осигуряване на достоен труд в глобалните вериги за доставки. Въпреки че Декларацията на МОТ за многонационалните предприятия предоставя важна международна рамка – заедно с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и Насоките на ОИСР – липсват задължителни международни правила, които да регулират отговорното бизнес поведение.
„Някои държави започнаха да прилагат задължително законодателство за надлежна проверка, което е много добре дошло, но са необходими много по-координирани действия на международно равнище. Стремежът към либерализация на търговията допълнително насърчава заетостта с ниски заплати и ниско качество, тъй като държавите и компаниите участват в низходяща конкуренция. Развиващите се страни са принудени да се специализират в износа на основни стоки, без да имат възможност да развиват истински собствените си индустрии поради високата глобална конкуренция, която изтласква от пазара младите индустрии. Насърчаването на трансграничния социален диалог и колективното договаряне ще бъде от решаващо значение за справяне със социалния дъмпинг в глобалните вериги за доставки“, посочи президентът на КНСБ.
По думите му правителствата трябва да бъдат проактивни в създаването на нови работни места и управлението на текущите структурни трансформации – включително изменението на климата и прехода към нисковъглеродна икономика, както и технологичните промени. Те трябва да осигурят стимули, насоки и координация за развитието на национални отрасли с висока добавена стойност – включително в зелената и цифровата икономика и за създаването на нови, достойни работни места.
„Трябва да признаем и важната роля на публичния сектор в прякото създаване на достойни работни места, както чрез разширяване на заетостта в публичния сектор, така и чрез разработването на схеми за общественополезни дейности, които са особено полезни за осигуряване на заетост от последна инстанция в периоди на структурна безработица или икономически сътресения. В допълнение към проактивните индустриални политики и засилените публични инвестиции, справедливият преход предполага и засилване на достъпа до социална защита, включително предоставяне на адекватни обезщетения за безработица, в съчетание с качествена подкрепа за заетостта чрез активни политики на пазара на труда и обучение за придобиване на умения, както и мерки за пренасочване“, каза Димитров.
Той изтъкна, че стратегиите за справедлив преход трябва да бъдат подкрепени от социален диалог, за да се гарантира, че работниците и техните представители имат право на глас в плановете за тяхното бъдеще.
Освен това инвестициите в качествено публично образование, обучение и учене през целия живот са от решаващо значение, за да се даде възможност на всички работници да се възползват от протичащите мащабни трансформации на пазара на труда и да се гарантира, че те са готови да заемат новосъздадените работни места.
Когато става въпрос за справяне с атипичните форми на труд, преодоляването на нарастващата несигурност на заетостта изисква укрепване на достойния труд и осигуряване на минимална защита за всички работници в съответствие с Декларацията от стогодишнината на МОТ за бъдещето на труда: това трябва да включва основни права, минимални заплати, здравословни и безопасни условия на труд и максимални граници на работното време, обърна внимание Димитров.
От съществено значение е и борбата с дискриминацията на пазара на труда и насърчаването на равните възможности, включително чрез строги антидискриминационни закони в съответствие със стандартите на МОТ, както и чрез ефективно прилагане.
Димитров засегна и въпроса с насърчаването на качеството на заетостта. „Подпомагането на качеството на заетостта означава, разбира се, гарантиране на правото на адекватна минимална работна заплата в съответствие с разпоредбите на Декларацията от стогодишнината. Минималната работна заплата трябва да бъде осигурена на всички работници – без дискриминация, включително въз основа на възраст или миграционен статус. Минималните заплати трябва да се ръководят от разходите за живот, за да се осигури заплащане на жизнения минимум, при което на всички работници и техните семейства се гарантира минимален доход, който осигурява адекватно препитание – в съответствие с Конвенция 131. Те трябва да се договарят със социалните партньори и да се актуализират редовно, за да се гарантира, че реалната им стойност не намалява с течение на времето“, каза той.
