На тристранна среща с министъра на земеделието КНСБ представи вижданията си за бъдещето на сектора

Работната ръка в земеделието не достига. Основна причина за това е заплащането, което е едно едно от най-ниските в секторите на нашата икономика. Нормално е при тези несправедливи доходи да има отлив на работна ръка. Наред с това са и тежките трудови условия, до голяма степен безопасните и здравословни условия на труд на много места се пренебрегват. КНСБ направи проучвания, според които близо 60% от работниците в земеделието са изложени на риск например от канцерогенни заболявания, работейки с пестициди и т.н.

Това каза вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов вчера по време на среща с министъра на земеделието Явор Гечев. В нея участваха също председателите на ФНСЗ Валя Васильонова и на ФСОГСДП Петър Абрашев, представители на КТ „Подкрепа“ и на  работодателските организации.

Несправедливото заплащане обяснява и голяма част от проблемите в системата на земеделското министерство, посочи Атанасов. „При последната актуализация на бюджета някои от учрежденията не получиха увеличение на заплатите, въпреки нашите аргументи. Вие сам казахте колко важни са някои от тях. Затова, ако участвате във втора актуализация на бюджета през тази година, което не е невъзможно, имайки предвид как се развива политическата ситуация в страната, бихме искали да се вслушвате малко повече в нашите предложения“, обърна се към Явор Гечев вицепрезидентът на конфедерацията.

Огнян Атанасов призова също министерството на земеделието най-сетне да започне работа по Европейската зелена сделка, тъй като основна част от действията, свързани с нея, са в сектор земеделие. „Ние очакваме от министерството да стане водещо в Консултативния съвет за ЕЗС, особено по отношение на оценката на въздействието на предстоящите законодателни изменения върху работодателите и работниците в сектора. Времето е изключително кратко. Буквално в следващите няколко години ще има сериозни промени“, каза още той.

Най-голям напредък в преговорите на страната с Европейската комисия има по темата за биоразнообразието. Предложенията от там могат да се използват от нашата страна, но за съжаление, в голяма степен Министерство на земеделието изостава в тази посока. Същото важи и за НПВУ. Това може би не е толкова фатално, но фатално би било, ако продължим практиката подготовката на тези искания и документи да става без участието на синдикатите, защото ние имаме експертизата да дадем много конкретни и интересни предложения, заяви Атанасов.

Той коментира още проблемите на сезонните работници и липсата на защита на техните права зад граница. Вицепрезидентът на КНСБ посочи, че конфедерацията участва в съвместни проверки с Европейския орган по труда и отправи молба към Явор Гечев за съдействие от страна на Министерството на земеделието при последващи такива разследвания.

Председателят на ФНСЗ Валя Васильонова подчерта, че от две години и половина липсва структуриран отраслов диалог, което води до изоставането на много въпроси, тясно свързани с икономическия просперитет на сектор земеделие. „Отсъствието на социална политика и социален ракурс към темата за земеделието през целия този период  допринесе за маргинализация на работната сила, а резултатът от това е липса на квалифицирана работна ръка, липса на достатъчно атрактивни работни места и социален дъмпинг“, заяви Васильонова. Тя допълни, че ако започне да се осъществява структуриран социален диалог, ще стане възможно да се покриват темите за пазара на труда и за качеството на работната сила, което е и от изключителна важност в контекста на зелените и дигиталните трансформации.

Министър Явор Гечев увери, че разговорите в този формат ще продължат и че ще бъде организирана допълнителна среща със синдикатите, тъй като за министерството е нужна гледната точка и на работниците. „За мен е много важно да няма изкривяване на информацията“, каза още той.

По време на срещата бяха дискутирани също въпросите за Националния стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., Националния план за възстановяване и устойчивост, необходимостта от продоволствена стратегия на страната, насърчаване на производствата, законодателната уредба, земеделските кооперации и др.