Публикуваме становището на КНСБ относно Проект на Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
Становището бе представено на днешното извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Късното приемане на Бюджет 2022 се отрази на цялата бюджетна процедура за 2023 г. Бяха забавени редица процеси от ключово значение за нормалното функциониране на публичните финанси. Поради тази причина КНСБ беше против отлагането на приемането на ЗДБРБ за 2022 г. за по-късна дата. Това доведе до влизане в сила на заложените политики, включително и увеличения размер на МРЗ от 650 лв. на 710 лв. чак на 01.04.2022 г. Припомняме, че политика по доходите в настоящия бюджет почти липсваше преди неговото актуализиране в средата на годината.
Опитът от последните 12 месеца не ни дава основание да сме обнадеждени и да се съгласим с факта, че за втора поредна година се предлага удължаване на срока на действие на приет бюджет, който е предвиден първоначално да действа в рамките само на една календарна година. Ситуацията на стоковия, паричния и трудовия пазар е изключително динамична, а правителствените разходи са основен съставен елемент на БВП на България. Липсата на тяхна актуализация в условията на рекордна инфлация би довело освен до загуба на реален доход у домакинствата, но и до загуба на конкурентоспособност у бизнеса и формирането на по-нисък растеж от потенциалния. В най-новата бюджетна история на България бюджетната и календарната година винаги са съвпадали с изключение на Бюджет 2022, а по-всичко изглежда и на предстоящия Бюджет 2023. Според нас това е притеснителна практика, която създава несигурност у всички икономически субекти и директно оказва негативно влияние върху макроикономическите и социалните показатели на страната ни.
На фона на липсата на устойчива редовна изпълнителна власт и политическата криза, в която се намира страната ни през последните 18 месеца, сме напът да вкараме държавата и във фискална поради липсата на заложени конкретни политики през 2023 г. В предложения законопроект е написано, че: „Тъй като за съставянето на бюджетната рамка се изисква в средносрочна перспектива да бъдат отразени приоритетите и допусканията за развитие на политиките и формираните на тази основа цели на фискалната политика, обвързани с фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси, то служебното правителство е поставено пред невъзможността да се ангажира с внасянето в Народното събрание на проектобюджет за 2023 г. и със средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.“.
КНСБ няма как да приеме страната ни да няма актуална средносрочна бюджетна прогноза в продължение на повече от година, както ни се предлага в момента, тъй като последната такава е от месец април 2022 г. И към днешна дата нито един от показателите в последната СБП не е актуален към действителността, отчитайки динамиката на инфлацията и останалите основни индикатори. В момент, когато очаквахме есенната тригодишна прогноза да бъде публикувана от МФ, разбираме че такава не просто няма да има, но най-вероятно и през пролетта на 2023 г. също няма да има такава, тъй като съществува реална опасност този закон за удължаване на действието на ЗДБРБ за 2022 г. да продължи да действа през цялото първо полугодие на 2023 г.
КНСБ счита, че в рамките на разчетите, които бяха направени до този момент, трябваше да се направи опит за приемане на Бюджет 2023 в рамките на установените срокове в Закона за публичните финанси, като се заложат базови политики, без които е ясно, че няма как да посрещнем новата година. В този смисъл МФ трябваше да предложи базов вариант на бюджет, отчитайки всички специфики на продължаващи бюджетни разходи от 2022 г. и през 2023 г. и да остави законодателната власт да обсъди и приеме краен вариант на Бюджет 2023 г. Според нас част от тези базови политики, които са без алтернатива към момента и за които КНСБ настоява са:
- Ръст на минималната работна заплата от 710 лв. на 850 лв. /50% от средната работна заплата за полугодието на 2022 г./;
- Увеличение на възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране с минимум 13% от 01.01.2023 г., толкова, колкото обикновено е ръстът на СРЗ за страната.
- За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 15% от 01.01.2023 г. предвид трудните условия, в които полагат своя труд;
- Компенсациите за небитовите и битовите потребители във връзка високите цени за отопление и ел. енергия, да продължат и през 2023 г. като спешно се изготви дефиниция за „енергийна бедност“ и се таргетират най-засегнатите групи от обществото.
Очевидно предлаганият законопроектът не предвижда приемане на нито една от изброените мерки с изключение на това, че е заложено в § 4 обстоятелството за наличие на европейска наредба за компенсации за небитовите и битовите потребители, която следва да се спазва, като по този начин е дадена възможност за тяхното прилагане и през 2023 г. Според нас е необходимо обхватът на подкрепа да бъде разширен, като освен енергийни компенсации, се добавят и газови такива за битовите потребители и за топлофикациите. Нищо не е предвидено и по отношение на спешната необходимост от изготвянето на официална дефиниция за енергийна бедност, която да бъде основа, върху която да се стъпи при разширяването на обхвата на подпомагане за битовите потребители.
Настояваме данъчните облекчения за деца да бъдат вписани в ЗДДФЛ, а не както е в момента всяка година да се налага да бъдат удължавани със закона за бюджета или проектозакона за неговото удължаване. Тази мярка трябва да има постоянен характер, а в момента е заложена по начин, който позволява всяко следващо правителство „да пропусне“ да я удължи.
Основният недостатък на този закон за удължаване е, че не е предвидено да има политика по доходите, макар чл. 8 ал. 2 изрично да са описани обстоятелства при които Министерският съвет може да прави допълнителни разходи. Там политиката по доходите няма, но за сметка на това съществува възможност за допълнително финансиране на проекти за инвестиционни разходи. КНСБ не счита, че към днешна дата покупката на нови изтребители, например, което може да се дефинира като инвестиционен разход, е по-важна от вдигането на МРЗ и доходите на работещите в обществения сектор. Поради тази причина, настояваме в чл. 8 ал. 2 да се допълни още един ред, който да дава възможност за вдигане на доходите с оглед високите равнища на инфлацията и компенсирането на загубената реална покупателна способност.
През последните седмици КНСБ многократно в различни анализи и становища представяше мотивирано своите предложения за Бюджет 2023, които са в голямата си част резултат от рекордно високата инфлация и обедняването на населението и загуба на покупателна способност. Припомняме, че при липсата на приет до началото на новата година държавен бюджет, трябва да се следва само и единствено нормата на чл. 87 от Закона за публичните финанси, който урежда основните въпроси, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите, предоставянето на трансфери и поемането на държавен дълг. В този смисъл размерът на разходите, които държавата ни може да прави, няма да бъде по-голям от размера на разходите за същия период на предходната година. При наличие на актуализация на настоящия бюджет по средата на годината и последващото изменение на основните разходни и приходни параметри, следването на нормите на чл. 87 ще действа много ограничаващо, независимо че чл. 8 ал. 1 предвижда ръст на разходите до 25% от тези на тримесечна база.
Важно е да се отчете и фактът, че редица закони препращат към закона за държавния бюджет за определяне на размери и други показатели, свързани с плащания за физически и юридически лица, като например по Закона за семейни помощи за деца, Семейния кодекс, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и др. Това фактически означава, че освен липсата на ясно формулирана политика, ще е налице и замразяване на всички свързани плащания с ЗДБРБ на размерите им от 2022 г. Така например, в законопроекта се предлага удължаване на действието на плащания, без изменение в техните размери и квоти, както следва: 1) размерът на минималната работна заплата; 2) размерът на задължителната здравноосигурителна вноска; 3) размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване; 4) размерите на минималния и максималния месечен осигурителен доход; 5) размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст; 6) дневният минимален и максимален размер на обезщетението за безработица; 7) размерът на паричното обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст; 8) размерът на общата годишна квота за ваучери за храна и т.н.
В заключение Конфедерацията на независимите синдикати в България не подкрепя така предложения законопроект за удължаване на действието на ЗДБРБ за 2022 г.
На първо място, считаме че трябва да се положат усилия за приемането на ЗДБРБ за 2023 г. и актуална СБП. На второ място, при невъзможност за приемане на Бюджет 2023, настояваме в чл. 8 ал. 2 да се добави възможност за поемане на допълнителни разходи от МС за ръст на доходите. Ако това не бъде направено, рискуваме да задълбочим кризата в обществото, която в най-голямата си част породена от това, че цените на стоките и услугите нарастват доста по-бързо от ръста на доходите на хората.