Публикуваме позиция на КНСБ относно дискусиите за промяна на рамката за фискално управление в ЕС.
В светлината на различните по обхват, форма и размер кризи, пред които беше изправена европейската икономика през последните няколко години, на дневен ред излиза много важен въпрос. Той е свързан с адекватността на Маастрихските фискални правила от гледна точка на техните номинални стойности, които са основа за формулирането на икономическите политики на всички страни-членки на ЕС. Подобна дискусия не е нова за европейския дневен ред, но все повече назрява необходимостта от тяхното преосмисляне с оглед отчитане на реалната икономическа конюнктура вътре и извън рамките на общността. Нещо повече, от заложените критерии за фискална стабилност в Пакта за стабилност и растеж, зависи до голяма степен размерът на държавния дълг и дефицит спрямо размера на БВП, както и степента на експанзивност на провежданата фискална политика в отделните държави.
Според КНСБ фискалната дисциплина не може да се отъждествява с ежегодната количествената стойност на бюджетното салдо, нито с цели, които нямат солидна основа с националните специфики. Бюджетното салдо трябва да се разглежда като инструмент, който да гарантира възможността за антициклично използване на фискалната политика, когато е необходимо.
КНСБ счита, че идеята за фискална устойчивост в никакъв случай не трябва да се свързва с разбирането за временни понижавания на бюджетното салдо, тъй като е въпрос на дългосрочна политика. Считаме, че е много важно средното ниво на бюджетен дефицит да отразява реалния растеж на икономиката. Например изчисленията показват, че 3% дефицит осигурява дългосрочно конвергиране към размер на дълга спрямо БВП от 60% при номиналния растеж на икономиката от 5%. Ситуацията в България в момента не е такава. Ние сме в условия на сравнително висока инфлация, която осигурява значителен ръст на БВП по текущи цени в номинално изражение далеч над тези 5%. За сравнение, БВП за 2022 г. се очаква да бъде минимум 165 млрд. лв. спрямо 139 млрд. лв. година по-рано, което е номинален ръст от 15,7%. В този смисъл, ако една или дори няколко години по изключение не се спазят тези 3% дефицит, това само по себе си не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната. А дори и да се надминат тези 3% дефицит, от ключово значение е колко допринася това за брутната добавена стойност. Това е конкретен пример за необходимостта от преосмисляне и актуализиране на стойностите за фискална устойчивост на ниво ЕС.
В основата на европейската интеграция винаги е била идеята за реално сближаване на икономиките и повишаване на доходите общо и по отделно на държавите-членки. Към днешна дата страните с най-нисък дял на дълга към БВП са относително най-бедни и с най-ниски абсолютни равнища на дохода. Това означава, че техните основни макроикономически индикатори трябва да нарастват с по-бързи темпове, за да може да се гарантира такава бета-конвергенция, която в дългосрочен период да доведе до реално сближаване. В този смисъл необходимостта от навременна фискална свобода за тези държави е много по-голяма спрямо всички останали, имайки предвид факта, че те са доказали своята „дисциплина“ в продължение на много години. Такава е ситуацията и в България.
Настояваме да се избегне неравно третиране на страните-членки след евентуалните промени, които ще се случат в резултат от предстоящите дебати. В наш национален интерес е гъвкавостта по процедурата по свръх дефицит, която ще е в сила за страните, предприели намаляване на задлъжнялостта си, да бъде приложима и за държави с много ниска задлъжнялост, като България, при евентуални еднократни отклонения от дефицитното правило.
В момента конвергентните правила директно използват Маастрихските критерии. Ако се стигне до ситуация, в която се въвеждат изключения, и се отвори диалог между ЕК и страните-членки по отношение на тези изключения, настояваме българската позиция да бъде именно такава – за недопускане на различно третиране на база фактическо състояние на фискалните индикатори за отделните държави. Каквито и промени да се правят, те трябва да засягат всички страни-членки на ЕС по еднакъв начин. За нас е много важна подобна реципрочност в поведението на ЕК и е от интерес за българското национално стопанство да се поддържа именно такава линия на поведение.