– Г-н Атанасов, кои международни изисквания по безопасност и здраве при работа (БЗР) все още не са въведени в българското законодателство?
– Сто и десетата сесия на Международната конференция на труда през юни 2022 г. прие, че безопасните и здравословния условия на труд са основно човешко право за всеки работник. Това е първото разширяване на основните човешки права от четвърт век насам и несъмнен успех за всички работещи в целия свят. С това решение Конвенция 155 за безопасност и здраве при работа от 1981 г. и Конвенция 187 за насърчаване на рамката за безопасност и здраве при работа от 2006 г. стават основни и всички държави членки на МОТ са длъжни да ги спазват, независимо дали са ги ратифицирали.
В момента единствената европейска директива, която се променя, е за защита на работещите от канцерогени, мутагени и репродуктивни вещества. Директивата има вече 4 изменения, които са транспонирани в нашите нормативни актове, без последното. Включени са над 35 нови канцерогена и мутагена, но все още сме далеч от обещаните 50. В България не сме пропуснали срокове за транспониране, но за съжаление това се случва почти винаги в крайните срокове.
Преди дни 111-ата Сесия на МОТ прие изключително важни текстове за задълженията на страните за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във връзка със справедливия преход към нисковъглеродна икономика. Всяка страна трябва да формулира, изпълнява, наблюдава, адаптира и периодично преразглежда националните политики за безопасност и здраве при работа, свързани с изменението на климата и инвестиране в безопасността на труда и развитие на здравния капацитет и обучение. Необходимо е и спешно прилагане на мерки за безопасност и здраве при работа за всички работници, засегнати от свързани с климата рискове и екстремни метеорологични явления, като се обърне внимание на последствията върху психическо и физическо здраве.
– Над 120 хил. души в ЕС умират от рак на работното място. Каква е ситуацията у нас?
– По инициатива на Европейската конфедерация на профсъюзите т.г. международната синдикална общност почете паметта на работниците, загубили своя живот поради заболявания от професионална експозиция на азбест, на който се дължат 53% от починалите от рак, свързан с работата. Азбестът е много опасно канцерогенно вещество, което все още присъства в много от нашите сгради и е причина за много предотвратими смъртни случаи в ЕС. 78% от професионалните ракови заболявания, признати в държавите членки, са свързани с азбеста. При вдишване, съдържащите се във въздуха азбестови влакна могат да доведат например до мезотелиом и рак на белите дробове, като между експозицията и първите признаци на заболяването изминават средно 30 години. През 2019 г. от заболявания, свързани с работа с азбест в ЕС са починали над 90 хил. души.
На азбест са изложени между 4,1 и 7,3 млн. работници, от тях 97% са в строителството, в това число майстори на покриви, водопроводчици, дърводелци или работници по поставяне на подови настилки. Два процента са в сектора за управление на отпадъците. В Стратегията ДВълна на саниранеУ, чиято цел е до 2030 г. годишният процент на саниране на сгради най-малко да се удвои, допълнително се подчертава колко е важно да се възприеме всеобхватен подход за справяне с азбеста.
У нас липсват системни данни за наблюдение на работниците, които са подложени на експозиция на азбест. Повечето от работещите в риск от излагане на азбест извършват дейности по разрушаване, реконструкция или саниране, поддръжка на сгради. Същото се отнася и за останалите опасни химични вещества, които се използват в промишлеността, селското стопанство, транспорта и практически са навсякъде около нас.
Последните данни, които са ми известни са от 2017 г., според EU-OSHA в България са умрели 1498 души от рак, свързан с работата. Кой и как е представял данни не мога да кажа. По данни на Националния център за обществено здраве и анализи всяка година се регистрират над 30 хил. нови заболели от различни видове рак. Редица изследвания показват, че между 5 и 8% от онкозаболяванията са свързани с работното място. Ако приемем, че само 5% от общите случаи у нас са свързани с професията, това означава че поне 1500 български работника са заболели от рак, свързан с работното място.
– Има информация, че близо три четвърти от заетите в земеделието са в риск от рак заради работа с опасни вещества. Кои са най-честите заболявания, които причиняват?
– Секторът е печално известен като един от най-рисковите икономически дейности по отношение на безопасност и здраве при работа. Около 68% от работещите в земеделието са в риск от канцерогенни заболявания от работа с или експозиция на опасни химически или биологични агенти – сред тях са пестициди, хербициди, биоциди, лекарства за животните.
Много често трудовите злополуки в сектора са свързани с неправилно използване на селскостопански машини, ръчна работа с тежести и др.
Специфични са биогенните опасности, които включват мултиустойчиви микроби, водещи до болести по животни и работниците от животновъдството, както и заболявания, причинени от нови или инвазивни животни и растения (комари, кърлежи, алергенни растения и др.). Всички тези агенти причиняват заболявания, които засягат главно работещите на открито с животни и растения или имат контакт с тях. Това са опасности и за членовете на семействата им, доколкото те живеят често във или близо до фермата.
Слънчевата радиация, особено по време на прибиране на реколтата, също крие опасности. Много работници са изложени на интензивно облъчване и понякога на екстремни горещи ситуации.
– Какво трябва да се предприеме?
– Необходимо е да се събират и анализарат статистически данни и информация за опасностите и рисковете, както и за превантивните мерки и управлението на опасните вещества. На тази база да се разработят национални информационни системи по БЗР, които да са съпоставими с тези на останалите страни от ЕС.
За да помогне в борбата за справянето с азбеста и другите опасни химични вещества КНСБ започна своята кампания „Да спрем рака на работното място“, която цели да насърчи работодателите и работниците да прилагат по-ефективни мерки за предотвратяване на рака на работното място.
– У нас постижима ли е нулева смъртност при трудови злополуки, след като ЕС си постави за цел 2030 г. да няма смъртни случаи при тези инциденти?
– През 2022 г. се наблюдава тревожна тенденция на значително увеличение на смътните случаи при трудови злополуки. По оперативна информация на НОИ през м.г. са регистрирани 84 смъртни случаи – с 16 повече от предходната. Все още сме много далеч от нулева смъртност на работното място.
Отчетените трудови злополуки през 2022 са 2582 – със 190 повече от предходната. КНСБ продължава да счита, че голяма част от трудовите злополуки у нас не се декларират пред съответните органи, докато смъртните случаи при трудовите злополуки не могат да бъдат прикрити. У нас на 100 хил. заети се отчитат приблизително 100 трудови злополуки, докато за целия ЕС се отчитат 1300. Само във Франция са над 3000 на 100 хил. заети! Това означава, че трудовите злополуки в България масово не се декларират и са поне 10 пъти повече.
– Какви мерки трябва да бъдат взети, за да бъдат намалени смъртните случаи?
– Необходима е стратегия и конкретна програма от мерки и действия, която трябва да се изпълнява и отчита всяка година с много ясен анализ на ефекта от нейното прилагане. Според КНСБ са необходими промени в законодателство по тази тема, които са обусловени от променящия се свят на труда, свързан със зелената и дигитална трансформация.
В тази връзка КНСБ предлага да се създаде постоянна експертна работна група по изпълнение на Националната програма по безопасност и здраве при работа 2022-2024 г.