Нужно е двуцифрено увеличение на заплатите. Смятаме, че финансовия министър ще заложи 5-5,5 процента инфлация за следващата година, като ще се борим увеличението на доходите да е с минимум 10 на сто. Целим реален ръст на доходите, а не само справяне с инфлационните процеси.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров днес по време на пресконференция във Варна.
С над 27 процента се е увеличила средната работна заплата през последните 2 години. Това е много добре, но трябва и още, посочи той. По думите му това увеличение в голяма степен е вследствие на работата на синдикатите.
Според данните, които цитира, за последните две години средната работна заплата у нас е нараснала общо с 2318 евро като част от БВП по покупателна способност. В Естония за същия период ръстът ѝ е с 2770 евро, в Латвия – 3100 евро, Литва – 1500 евро, а средно в еврозоната – 850 евро. Това обаче не означава, че българинът е забогатял. Тези средства отиват за преодоляване на инфлационните процеси, обясни Димитров.
Дори и в частния сектор, добави той, продължава да има предприятия с ниски заплати. Такива са тези в сферата на преработката на кокс и нефтопродукти, където има 32 процента по-ниски възнаграждения.
Той цитира и данни, свързани с брутното и нетно заплащане у нас и в Румъния. Тук за първото тримесечие на тази година средната работна заплата брутно е 962 евро, а в северната ни съседка – 1411 евро, но нетно работникът у нас получава 747 евро, а в Румъния – 880 евро.
От началото на прехода насам нещата продължават да са зле, посочи лидерът на КНСБ. Преди повече от 30 години 10 процента от българите, тоест най-богатите, са притежавали 22% от парите, а сега същият процент притежава 42%. Такава тенденция не съществува никъде в ЕС.
„До края на този месец КНСБ ще се срещне с финансовия министър Асен Василев, за разговори по Бюджет 2024. Надяваме се да се видим и с премиера акад. Денков“, каза още Пламен Димитров.
Той допълни, че инфлацията се успокоява и че конфедерацията очаква реален ръст на доходите през 2024 година.
Президентът на КНСБ прогнозира, че министър Асен Василев ще заложи в Бюджет 2024 минималната работна заплата да е в размер 935 лева. Конфедерацията настоява тя да бъде 950 лв. „Целта ни е МРЗ да бъде 50 на сто от средната“, както и гласи изменението на КТ, което влиза в сила от 1 януари догодина, посочи той.
Димитров каза още, че на база на Директивата за адекватни МРЗ и насърчаване на КТД страната ни ще трябва да състави механизъм за определяне на минималната работна заплата, като той включва поне два елемента – не по-малко от 50 процента от средното възнаграждение в страната и адекватността ѝ.
Според него в бъдеще колективното договаряне трябва да стъпва на механизма – минимална заплата не по-малко от 50 процента от средната за страната и нагоре, и да се договарят спецификите на минималните възнаграждения по браншове и сектори. За пример Димитров даде стартовата учителска заплата, която е 1709 лева, далеч от минималната за страната, но минимална за сектора.
За втория елемент – адекватността на трудовото възнаграждение, лидерът на КНСБ каза, че това означава колко пари са нужни за издръжка на живота. Той припомни, че сега са необходими 1402 лева нетно на работещ сам живеещ, за да може да се издържа прилично по българските стандарти. Една трета от българите получават тези пари, две трети получават далеч по-малко, а 40 процента вземат под 1000 лева, каза още президентът на конфедерацията.
Транспонирането на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС и насърчаване на колективното трудово договаряне трябва да стане до края на следващата година, но КНСБ държи да се реализира през следващите 6-8 месеца, категоричен бе Димитров.
Според директивата, страната ни трябва да достигне 80 процента покритие с колективни трудови договори при сегашните 28 на сто. Според него това може да стане със законови мерки, правила и насърчаване. КНСБ има изготвен пакет с такива мерки, който ще предложи до края на годината.
Димитров посочи, че ще бъдат необходими изменения в поне 5-6 закона и уточни, че става въпрос за актове, които в момента възпрепятстват колективното договаряне. За пример той даде Закона за държавния служител, защото в него колективно договаряне няма, което по думите му нарушава Конституцията, а вече и Директивата.
Пламен Димитров коментира също, че трябва да бъде прекратена практиката възнагражденията да бъдат обвързвани с производителността на труда.
„Дигитализацията предизвика огромни промени и ако някоя фирма не се възползва от новите технологии, за да увеличи производителността си, това е проблем на работодателя, а не на служителите“, посочи той и отбеляза, че разговорът за преустановяване на практиката за обвързване на заплати и производителност тепърва ще се води по същество. Според КНСБ обаче показателят „производителност“ вече не формира дори 30 на сто от оформянето на размера на възнагражденията, а значение имат други фактори.
Нужен е и разговор за промени в начините на оценяване на труда в обществения сектор, допълни Димитров.
Тема, която лидерът на КНСБ коментира, бе и необходимостта в бюджета за следващата година да се заложат и по-сериозни механизми за преодоляване на демографската криза, включително за привличане на хора от българските диаспори, които да се заселят и работят у нас.
